Търсене в текстове за 'любите бога'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1082 резултата от 370 текста в 2 страници с която и да е от думите за : 'любите бога'.
На страница 1: 1000 резултата в 346 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/.
Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо. Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него. Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му. Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/. Това е изречено напълно в духа на Спиноза. Спиноза различава три вида познание. Първият вид е онова познание, при което при определени чути или прочетени думи си спомняме за нещата и си образуваме определени представи за нещата, подобни на тези, чрез които си представяме нещата образно. Вторият вид познание е онова, когато разполагайки с достатъчно представи за свойствата на нещата си образуваме общи представи. Третият вид познание е сега обаче онова, когато от достатъчната представа за действителната същност на някои атрибути (свойства) на Бога преминаваме към достатъчно познание на същността на нещата.
към текста >>

Третият вид познание е сега обаче онова, когато от достатъчната представа за действителната същност на някои атрибути (свойства) на Бога преминаваме към достатъчно познание на същността на нещата.
Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/. Това е изречено напълно в духа на Спиноза. Спиноза различава три вида познание. Първият вид е онова познание, при което при определени чути или прочетени думи си спомняме за нещата и си образуваме определени представи за нещата, подобни на тези, чрез които си представяме нещата образно. Вторият вид познание е онова, когато разполагайки с достатъчно представи за свойствата на нещата си образуваме общи представи. Третият вид познание е сега обаче онова, когато от достатъчната представа за действителната същност на някои атрибути (свойства) на Бога преминаваме към достатъчно познание на същността на нещата. Този вид познание Спиноза нарича scientia intuitiva, интуитивно или съзерцателно знание.
към текста >>

При това трябва преди всичко да ни бъде ясно, какво иска да каже Спиноза с думите: Нещата трябва да бъдат познати така, че в тяхната същност да познаем някои атрибути /свойства/ на Бога.
Към този последен и най-висш род познание се стремеше Гьоте. При това трябва преди всичко да ни бъде ясно, какво иска да каже Спиноза с думите: Нещата трябва да бъдат познати така, че в тяхната същност да познаем някои атрибути /свойства/ на Бога. Богът на Спиноза е идейното съдържание на света. Принципът, който движи, крепи и носи всичко. Можем да си представим това или така, че го предполагаме като самостоятелна, съществуваща за себе си отделно от преходните същества Същност, която има тези преходни същества край себе си, владее ги и ги поставя във взаимодействие. Или пък можем да си представим тази Същност преминала в преходните неща, така че не съществува вече над и покрай тях, а само повече в тях. Този възглед съвсем не отрича онзи Първичен принцип, той го признава напълно, само че го счита като разлят в света.
към текста >>

А тъй като познанието е явно едно откриване на същността на нещата, но все пак тази същност може да съществува само в причастието, което едно преходно същество има от Първичния принцип на всички неща; в такъв случай познанието означава едно съзиране на онова безкрайното в нещата*/*Някои атрибути /свойства/ на Бога в нещата/.
Или пък можем да си представим тази Същност преминала в преходните неща, така че не съществува вече над и покрай тях, а само повече в тях. Този възглед съвсем не отрича онзи Първичен принцип, той го признава напълно, само че го счита като разлят в света. Първият възглед счита преходния свят като откровение на Безкрайното, обаче това Безкрайно остава запазено в своята същност, то не се отдава. То не излиза вън от себе си, а остава това, което е било преди своята изява това. Вторият възглед счита преходния свят също така като едно откровение на Безкрайното, само той приема, че при своето откровение, при своята изява това Безкрайно е излязло от себе си и е вложило своите собствени същество и живот в своето творение, така че сега вече съществува само в това творение. А тъй като познанието е явно едно откриване на същността на нещата, но все пак тази същност може да съществува само в причастието, което едно преходно същество има от Първичния принцип на всички неща; в такъв случай познанието означава едно съзиране на онова безкрайното в нещата*/*Някои атрибути /свойства/ на Бога в нещата/. А както вече изнесохме, преди Гьоте за неорганичната природа са приемали, че тя може да бъде обяснена от самата нея, че тя носи в себе си нейното основание и нейната същност, но че не е така при органичната природа. Тук не можеше да бъде позната в самата тази органична природа онази същност, която се изявява в обекта. Ето защо предполагаше се, че тя съществува вън от обекта. Накратко казано: Органичната природа се обясняваше според първия възглед, а неорганичната според втория. Както видяхме, Спиноза беше доказал необходимостта от единно познание.
към текста >>

И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога.
Както видяхме, Спиноза беше доказал необходимостта от единно познание. Той беше твърде много философ, за да може да разпростре това теоретическо изискване и върху специалния клон на науката за организмите. Това оставаше да направи Гьоте. Не само горното изказване, но и множество други ни доказват, че той се обявяваше решително за схващането на Спиноза. В "Поезия и истина" (IV част, книга 16): Природата действа според вечни, необходими, следователно божествени закони, така че и самото божеството не би искало да измени нищо в тях". И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения. Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>

При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах?
Той беше твърде много философ, за да може да разпростре това теоретическо изискване и върху специалния клон на науката за организмите. Това оставаше да направи Гьоте. Не само горното изказване, но и множество други ни доказват, че той се обявяваше решително за схващането на Спиноза. В "Поезия и истина" (IV част, книга 16): Природата действа според вечни, необходими, следователно божествени закони, така че и самото божеството не би искало да измени нищо в тях". И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения. Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>

След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения.
В "Поезия и истина" (IV част, книга 16): Природата действа според вечни, необходими, следователно божествени закони, така че и самото божеството не би искало да измени нищо в тях". И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения. Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>

2. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Най-възвишената идея за Бога остава все пак тази, която допуска, че след създаването на човека Бог се е оттеглил от света и е изоставил този последния на самия себе си.
Дали някаква по-висша сила направлява нашите съдбини към доброто или злото, това не ни засяга; ние сами трябва да си начертаем пътя, по който трябва да вървим. Най-възвишената идея за Бога остава все пак тази, която допуска, че след създаването на човека Бог се е оттеглил от света и е изоставил този последния на самия себе си.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога.
Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защото сетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мирова идея, какво значение има то за великото Цяло. Тук ние трябва да гледаме така, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа. За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също сетиво цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./. Не стои различна работа и със Спиноза. Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света. Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога. Всеки друг път да се стигне до Бога, трябва да изглежда невъзможен за един човек, който последователно мисли в смисъла на Спиноза. Защото Бог се е отказал от всяко собствено съществуване; той не се намира някъде вън от света. Но ние трябва да го търсим там, където Той се намира. Следователно всяко истинско знание трябва да бъде така устроено, че във всяка част от познаването на света да ни предава част от познанието на Бога. Следователно на неговата най-висока степен познанието е едно сливане с Бога.
към текста >>

Всеки друг път да се стигне до Бога, трябва да изглежда невъзможен за един човек, който последователно мисли в смисъла на Спиноза.
Тук ние трябва да гледаме така, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа. За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също сетиво цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./. Не стои различна работа и със Спиноза. Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света. Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога. Всеки друг път да се стигне до Бога, трябва да изглежда невъзможен за един човек, който последователно мисли в смисъла на Спиноза. Защото Бог се е отказал от всяко собствено съществуване; той не се намира някъде вън от света. Но ние трябва да го търсим там, където Той се намира. Следователно всяко истинско знание трябва да бъде така устроено, че във всяка част от познаването на света да ни предава част от познанието на Бога. Следователно на неговата най-висока степен познанието е едно сливане с Бога. Ние наричаме това познание нагледно знание.
към текста >>

Следователно всяко истинско знание трябва да бъде така устроено, че във всяка част от познаването на света да ни предава част от познанието на Бога.
Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света. Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога. Всеки друг път да се стигне до Бога, трябва да изглежда невъзможен за един човек, който последователно мисли в смисъла на Спиноза. Защото Бог се е отказал от всяко собствено съществуване; той не се намира някъде вън от света. Но ние трябва да го търсим там, където Той се намира. Следователно всяко истинско знание трябва да бъде така устроено, че във всяка част от познаването на света да ни предава част от познанието на Бога. Следователно на неговата най-висока степен познанието е едно сливане с Бога. Ние наричаме това познание нагледно знание. Ние познаваме нещата "sub specie seternitatie", т.е. като излияния на Божественото. Законите, които нашия дух познава в природата са следователно Бог в неговата същност, а не само създадени от него.
към текста >>

Следователно на неговата най-висока степен познанието е едно сливане с Бога.
Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога. Всеки друг път да се стигне до Бога, трябва да изглежда невъзможен за един човек, който последователно мисли в смисъла на Спиноза. Защото Бог се е отказал от всяко собствено съществуване; той не се намира някъде вън от света. Но ние трябва да го търсим там, където Той се намира. Следователно всяко истинско знание трябва да бъде така устроено, че във всяка част от познаването на света да ни предава част от познанието на Бога. Следователно на неговата най-висока степен познанието е едно сливане с Бога. Ние наричаме това познание нагледно знание. Ние познаваме нещата "sub specie seternitatie", т.е. като излияния на Божественото. Законите, които нашия дух познава в природата са следователно Бог в неговата същност, а не само създадени от него. Това, което познаваме като логическа необходимост, е това, защото на него му е присъща същността на Божественото, т.е.
към текста >>

Неговата твърда вяра, че в цялата своя работа природата ни изявява нещо божествено, стоеше пред него в най-ясни изречения: "Аз се придържам здраво и по-здраво към обожанието на Бога на атеиста /Спиноза/", пише той на Якоби, когато този по следният искаше да покаже учението на Спиноза в една друга светлина.
като излияния на Божественото. Законите, които нашия дух познава в природата са следователно Бог в неговата същност, а не само създадени от него. Това, което познаваме като логическа необходимост, е това, защото на него му е присъща същността на Божественото, т.е. вечната закономерност. Това беше един възглед съобразен с Гьотевия дух. Неговата твърда вяра, че в цялата своя работа природата ни изявява нещо божествено, стоеше пред него в най-ясни изречения: "Аз се придържам здраво и по-здраво към обожанието на Бога на атеиста /Спиноза/", пише той на Якоби, когато този по следният искаше да покаже учението на Спиноза в една друга светлина. В това се състои родството на Гьоте със Спиноза. И когато по отношение на тази дълбока, вътрешна хармония на Гьотевото същество с участието на Спиноза постоянно се изтъква съвършено вътрешното обстоятелство: Гьоте е бил привлечен към Спиноза, защото както и този последният не е искал да търпи крайните причини в обяснението на света, това свидетелства за едно повърхностно оценяване на положението на нещата. Че Гьоте както и Спиноза отхвърляха последните причини, това беше само едно последствие на техните възгледи. Нека само ясно си представим теорията за последните причини. Дадено нещо се обяснява по отношение на неговото съществуване и устройство чрез това, че се излага /доказва/ неговата необходимост за нещо друго.
към текста >>

4. 13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца.
Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието. В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя? " Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/. Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което той пише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца. В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това? "
към текста >>

5. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Той няма абсолютно нищо общо с това, което Агасиз, забележителния противник на Дарвин, нарече една "въплътена творческа мисъл на Бога".
Няма значение, че думата тип може да означава според своето езиково развитие каквото и да е друго; ние я употребяваме в този смисъл на Гьоте и при това никога не разбираме нищо друго освен даденото. Този тип не е развит в неговото съвършенство в никой отделен организъм. Само нашето разумно мислене е в състояние да го овладее, като го извлича като общ образ от явленията. Следователно типът е идеята на организма: Животинското в животното, общото растение в специалното. Под този тип не трябва да си представяме нещо сковано. Той няма абсолютно нищо общо с това, което Агасиз, забележителния противник на Дарвин, нарече една "въплътена творческа мисъл на Бога". Типът е нещо изцяло течно, от което могат да бъдат извлечени всички особени видове и родове, които можем да считаме като подтипове, като специализирани типове. Типът не изключва теорията на произхода. Той не противоречи на факта, че органическите форми се развиват една от друга. Той е само логическият протест срещу това, че органическото развитие преминава чисто в явяващите се поред, фактически (сетивно възприемаеми) форми.
към текста >>

Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е.
Интуицията се явява много пъти като научен принцип. Английският философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието. Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е. Това съждение също се нарича интуитивно. Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение. Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н. изхождайки от материала на възприятието, но човек ги има в неразделно единство със съдържанието. А този е действително случаят при типа.
към текста >>

6. 04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА GA_4 Философия на свободата

В откровението, предоставено му от Бога, религиозно вярващият търси решение на загадките на света, които неговият недоволен от света на чистите явления Аз му поставя.
Това чувство поражда стремеж да се превъзмогне противоположността. И в превъзмогването на тази противоположност в крайна сметка се състои целият духовен стремеж на човечеството. Историята на духовния живот е едно непрестанно търсене на единството между нас и света. Религията, изкуството и науката в еднаква степен преследват тази цел. В откровението, предоставено му от Бога, религиозно вярващият търси решение на загадките на света, които неговият недоволен от света на чистите явления Аз му поставя. Човекът на изкуството се старае да вложи в материала идеите на своя Аз, за да помири живеещото вътре в него с външния свят. Той също се чувства неудовлетворен от света на чистите явления и се опитва да му придаде онова повече, което неговият Аз, излизайки извън рамките на този свят, таи. Мислителят търси законите на явленията, стреми се мислейки да проникне в онова, което узнава чрез наблюдение. Едва след като сме превърнали съдържанието на света в наше мисловно съдържание, ние преоткриваме взаимовръзката, от която сами сме се откъснали. По- нататък ще видим, че тази цел може да се постигне, само ако задачата на научния изследовател се схваща много по-дълбоко, отколкото това обичайно се прави.
към текста >>

7. 05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Дори неговото наличие да има друг произход, дори то да идва от Бога или от някъде другаде, аз съм уверен, че то съществува в смисъла, в който аз лично го произвеждам.
Чувството за наличие на такава опорна точка дава повод на основателя на по-новата философия Рене Декарт да базира цялото човешко знание на тезата: Мисля, следователно съществувам. Всяко друго събитие, всички останали неща съществуват извън мен, аз не зная дали съществуват като истина, или като измама и сън. Само едно зная с безусловна сигурност, защото аз самият го довеждам до неговото сигурно съществуване: моето мислене. Дори неговото наличие да има друг произход, дори то да идва от Бога или от някъде другаде, аз съм уверен, че то съществува в смисъла, в който аз лично го произвеждам. Декарт едва ли е имал основание да влага някакъв друг смисъл в своята теза. Могъл е да твърди единствено, че в рамките на съдържанието на света аз се схващам в мисленето си, като в своя собствена от самото си начало дейност. Относно значението на добавката следователно съществувам се е спорило много. Но тя може да има някакъв смисъл само при едно единствено условие. Най-простото твърдение, което мога да направя за нещо, е, че то съществува.
към текста >>

8. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Затова според Бъркли моите възприятия възникват непосредствено от силата на Бога.
Аз не трябва да зная нищо за масата сама по себе си, която е обект на моето наблюдение, а само за промяната, извършваща се в мен, докато възприемам масата. Това гледище не бива да се смесва със споменатия възглед на Бъркли. Бъркли утвърждава субективната природа на моето възприятийно съдържание, но не казва, че аз мога да зная единствено за моите представи. Той ограничава знанието ми върху моите представи, защото е на мнение, че извън представянето няма обекти. В смисъла на Бъркли смятаното от мен за маса вече го няма, щом погледът ми престане да бъде насочен към нея. Затова според Бъркли моите възприятия възникват непосредствено от силата на Бога. Аз виждам една маса, понеже Бог предизвиква това възприятие у мен. Оттук Бъркли не познава други реални същества освен Бог и човешките духове. Това, което ние наричаме свят, съществува само в рамките на духовете. Онова, което наивният човек нарича външен свят, физическа природа, според Бъркли не съществува. На този възглед противостои господстващият понастоящем възглед на Кант, който ограничава познанието ни за света върху нашите представи не затуй, защото е убеден, че извън тези представи не може да има неща, а защото ни смята за така устроени, че можем да узнаваме само за промените на собственото ни себе, а не за нещата сами по себе си, причиняващи тези промени.
към текста >>

9. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

Той не може да приеме за изчерпана същността на една воля като нравствена, възвеждайки я към някакво непрекъснато свръхестествено въздействие върху нравствения живот (божествено управление на света отвън) или към едно специално Откровение (възвестяване на десетте заповеди), или пък към явяването на Бога на земята (Христос).
За еволюционната теория появата на съвсем нови нравствени идеи от нравственото въображение е толкова естествена, колкото и възникването на нов животински вид от някой друг. Като монистичен светоглед тази теория е длъжна единствено да отхвърля всяко чисто хипотетично, неподлежащо на идейно изживяване отвъдно (метафизическо) въздействие както в природния, така и в нравствения живот. При това тя следва същия движещ я принцип, с чиято помощ издирва причините за нови органични форми, без да се позовава на намесата на някакво извънземно същество, което с оглед на някоя нова съзидателна мисъл чрез свръхестествено въздействие предизвиква появата на всеки нов вид. Точно както за обясняване на живото същество монизмът не може да изхожда от някаква свръхестествена съзидателна мисъл, така и на него му е невъзможно да изведе нравствения ред в света от причини, които не се намират в рамките на изживяемия свят. Той не може да приеме за изчерпана същността на една воля като нравствена, възвеждайки я към някакво непрекъснато свръхестествено въздействие върху нравствения живот (божествено управление на света отвън) или към едно специално Откровение (възвестяване на десетте заповеди), или пък към явяването на Бога на земята (Христос). Резултатът от действието на всичко това във и при човека се превръща в нравствено, едва когато чрез човешкото изживяване стане индивидуална собственост. За монизма нравствените процеси представляват продукти на света като всичко съществуващо в него и техните причини трябва да се търсят в света и по-точно в човека, защото човекът е носител на нравствеността.
към текста >>

10. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога.
При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел. Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания.
към текста >>

Човекът трябва да се проникне от убеждението, че преследването на индивидуално удовлетворение (егоизмът) е глупост, и да се ръководи единствено от задачата чрез самоотвержено отдаване на всемирния процес да се посвети на избавлението на Бога.
Човекът трябва да се проникне от убеждението, че преследването на индивидуално удовлетворение (егоизмът) е глупост, и да се ръководи единствено от задачата чрез самоотвержено отдаване на всемирния процес да се посвети на избавлението на Бога. В противовес на Шопенхауеровия песимизъм Хартмановият ни насочва към всеотдайна дейност в името на една възвишена задача.
към текста >>

И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил Бог, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога.
Ако по естествена предразположеност хората се стремяха към удоволствието, без да им е възможно да го постигнат, тогава унищожаването на битието и избавлението чрез небитието щяха да бъдат единствената разумна цел. И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил Бог, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога. Чрез самоубийството на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва. Логично ще е Бог да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление. Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа.
към текста >>

И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа. Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието. И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
към текста >>

11. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Изпълненият с мисловно съдържание живот в действителността е същевременно живот в Бога.
Монизмът открива този общ за всички божествен живот в самата действителност. Идейното съдържание на всеки друг човек е и мое, и аз го смятам за друго само дотолкова, доколкото възприемам, но не и тогава, когато мисля. Всеки човек обгръща с мисленето си само една част от цялостния свят на идеите и в този смисъл индивидите се различават също по фактическото съдържание на своето мислене. Но тези съдържания се намират в едно затворено цяло, обхващащо мисловните съдържания на всички хора. Така в своето мислене човекът долавя общото Прасъщество (Първичното Прасъщество), което прониква всички хора. Изпълненият с мисловно съдържание живот в действителността е същевременно живот в Бога. Постигнатото по чисто умозрителен път, неподлежащо на изживяване отвъдно, почива на едно недоразумение от страна на ония, които смятат, че земното не съдържа в себе си причината за своето съществуване. Те не прозират, че чрез мисленето откриват онова, което им трябва за обясняване на възприятието. Затова пък и досега никое умозрение не е изкарало наяве някое съдържание, което да не е заимствано от дадената ни действителност. Допусканият чрез абстрактно умозаключение Бог е просто човекът, пренесен в някакво отвъдно; Шопенхауеровата воля е абсолютизираната сила на човешката воля, а съставеното от идея и воля несъзнателно Прасъщество на Хартман - съчетание на две абстракции, извлечени от опита. Съвсем същото важи за всички останали отвъдни (метафизични) принципи, които не почиват на изживяно мислене.
към текста >>

12. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той казва: цялата мъдрост е при Бога и трябва да следвам пътищата Божии.
Три преображения трябва да извърши духът, за да открие себе си. Това учи Заратустра. Благоговеен е първо духът. Той нарича добродетел каквото му тежи. Той се принизява, за да въздигне добродетелта си. Той казва: цялата мъдрост е при Бога и трябва да следвам пътищата Божии. Бог ми налага най-тежкото, за да изпита мощта и търпението на силата ми. Само търпеливият е силен. Искам да съм послушен, казва духът на това ниво, и да изпълнявам повелите на мировия дух, без да питам за смисъла на тези повели. Духът чувства натиска, който упражнява над него една по-висша сила. Не по свои пътища върви духът, а по пътищата на тогова, на когото служи.
към текста >>

Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния? Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън. А също мир с дявола на съседа! Иначе нощем той ще те навести.“30
към текста >>

„Той изговаряше не само музиката, този вентрилоквист на Бога, той изговаряше метафизиката.
Каквото в нашите представи се явява само като отражение на вечната причина за всяко съществуване, волята, в музикалните звуци, вярва Шопенхауер, се възприема непосредствено. Музиката носи, според Шопенхауер, послания от отвъдното. Този възглед въздейства върху Рихард Вагнер. Той вече не приема музиката за израз-но средство на реални човешки страдания, както те са въплътени в драмата, а за „един вид мундщук за нещата в себе си, за телефон на отвъдното“. Рихард Вагнер не вярва вече, че изразява действителността в тонове. „Той изговаряше не само музиката, този вентрилоквист на Бога, той изговаряше метафизиката. Чудно ли е, че един ден накрая той изговаряше аскетични идеали!...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 5)
към текста >>

13. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той не се вижда като инструмент на идеята или като съсъд на Бога, не признава професия, не иска да дава лепта за напредъка на човечеството.
Фактът, че отделният човек е сам по себе си световна история и притежава своя характерност, независимо от останалата световна история, надхвърля разбирането на християнството. За християнина световната история е най-висшето, защото тя е историята на Христос или „на човека“. За егоиста има стойност само неговата история, защото той иска да развива само себе си, не идеята за човечеството, не Божия план, не целите на провидението, не свободата и т.н. Той не се вижда като инструмент на идеята или като съсъд на Бога, не признава професия, не иска да дава лепта за напредъка на човечеството. Изживява себе си, без да го е грижа за това колко добре или зле се развива човечеството. За да не се допуска неразбиране, когато се възхвалява едно естествено състояние, можем да си спомним за „Тримата цигани“70 на Ленау. Какво, затова ли съм в света, за да реализирам идеи? За да правя нещо за реализирането на идеята „държава“ чрез моето гражданство, или чрез моя брак, като съпруг или баща да придам живот на идеята за семейство? Как може да ме привлече такова призвание?
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

5. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
5. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
към текста >>

15. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество. На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно.
към текста >>

Точно същото има предвид и Спиноза, когато счита за най-висша познавателната дейност онази, която "напредва от достатъчната представа за действителната същност на някои качества на Бога до достатъчното познание на същността на нещата".
Точно същото има предвид и Спиноза, когато счита за най-висша познавателната дейност онази, която "напредва от достатъчната представа за действителната същност на някои качества на Бога до достатъчното познание на същността на нещата". Това напредване не е нищо друго, освен осветляването на нещата със светлината на вътрешната опитност. Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание. Тази добродетел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от добродетелта. Следователно от това познание извира, блика най-висшият мир на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си. На тази степен няма вече никаква разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието.
към текста >>

Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание.
Точно същото има предвид и Спиноза, когато счита за най-висша познавателната дейност онази, която "напредва от достатъчната представа за действителната същност на някои качества на Бога до достатъчното познание на същността на нещата". Това напредване не е нищо друго, освен осветляването на нещата със светлината на вътрешната опитност. Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание. Тази добродетел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от добродетелта. Следователно от това познание извира, блика най-висшият мир на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си. На тази степен няма вече никаква разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието. Ние сме разделени само като индивиди; всеобщото, което действа в нас, е едно и също. И върху този факт не може да се спори с този, който няма никаква опитност за него.
към текста >>

Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата.
Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията. Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата. Макар и пътят, който посочих, че води до тази цел, изглежда много труден, той все пак може да бъде намерен. Във всеки случай той трябва да бъде много труден, защото така рядко е намиран. Защото, как би било възможно, ако спасението би било под ръка и лесно би могло да бъде намерено, почти всички хора да го пренебрегнат? Обаче всичко възвишено е също така трудно, както и рядко."
към текста >>

16. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Но по този начин разумът не стига до едно потопяване в пълната същност на Бога.
Само че искаше да ги вижда по друг начин, различно от това, което Томас Аквински беше сторил. Този последният приемаше два източника на познанието: Откровението във вярата и разума в изследването. Разумът познава законите на нещата, следователно духовното в природата. Той може също да се издигне и над природата и да обхване от една страна в духа божественото Същество, което стои на основата на цялата природа. Но по този начин разумът не стига до едно потопяване в пълната същност на Бога. Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва.
към текста >>

Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
към текста >>

Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там.
Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род. Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца.
към текста >>

Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо?
Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк? Каква полза бих имал, ако бих имал един брат, който би бил мъдър човек, а аз бих бил един глупец?. . Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене? Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи. Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо? Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога. Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога. "Бог е станал човек, за да стана аз Бог."
към текста >>

Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога.
Каква полза бих имал, ако бих имал един брат, който би бил мъдър човек, а аз бих бил един глупец?. . Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене? Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи. Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо? Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога. Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога. "Бог е станал човек, за да стана аз Бог."
към текста >>

Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога.
Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене? Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи. Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо? Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога. Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога. "Бог е станал човек, за да стана аз Бог."
към текста >>

Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата.
Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека. Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата. Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност. Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух? Гради следователно върху твоите сетива. Само те ти дават знание за външния свят. Не изопачавай чрез една духовна прибавка това, което сетивата ти дават като образ навъншния свят в неговата чистота, без прибавка.
към текста >>

Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата.
Всичко, което Майстер Екхарт казва, е проникнато от това признаване. "да вземем един пример за това. Една врата се движи насам и нататък в една панта. Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя. Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи. Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата. Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата". Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа. "Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си. Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество.
към текста >>

Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата".
"да вземем един пример за това. Една врата се движи насам и нататък в една панта. Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя. Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи. Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата. Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата". Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа. "Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си. Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество. Той унищожава своята изолираност.
към текста >>

В него се оглеждат нещата, следователно и Бог "тази искрица, това е Бог, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него.
Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество. Той унищожава своята изолираност. Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката. Нещата и той не са вече разделени. В него се оглеждат нещата, следователно и Бог "тази искрица, това е Бог, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него. Ние познаваме и виждаме Бога в това, че той ни прави виждащи и познаващи. И както въздухът, който свети, не е нищо друго, освен това, което го осветлява; защото той свети от това, че е осветен: Така и ние познаваме, че сме познати и Бог прави нас като себе си познаващи."
към текста >>

Ние познаваме и виждаме Бога в това, че той ни прави виждащи и познаващи.
Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество. Той унищожава своята изолираност. Всичко, което произвежда разликата между не го и нещата, престава да съществува че той самият, като отделно същество, е този, който възприема, не влиза вече в сметката. Нещата и той не са вече разделени. В него се оглеждат нещата, следователно и Бог "тази искрица, това е Бог, защото той е сам и единствен и носи в себе си образа на всички създания, образ без образ и образ над образ." С най-великолепни думи говори Екхарт за заличаването на отделното същество: "Трябва да се знае, че главното е, след нещата, да познаем Бога и да бъдем познати от него. Ние познаваме и виждаме Бога в това, че той ни прави виждащи и познаващи. И както въздухът, който свети, не е нищо друго, освен това, което го осветлява; защото той свети от това, че е осветен: Така и ние познаваме, че сме познати и Бог прави нас като себе си познаващи."
към текста >>

Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога.
Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога. То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот. Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща. Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света. Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин".
към текста >>

Присъщо е на същността на Бога той да люби света.
Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога. То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот. Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща. Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света. Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин". И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг.
към текста >>

Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг.
Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща. Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света. Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин". И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си. "Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това. Бог не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него.
към текста >>

"Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това.
И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си. "Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това. Бог не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него. Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то Бог никога не може да се отвърне от нас."
към текста >>

Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то Бог никога не може да се отвърне от нас."
Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си. "Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това. Бог не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него. Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то Бог никога не може да се отвърне от нас."
към текста >>

Следователно и тогава отношението на човека към Бога не може да се схваща така, че в това да има нещо образно, заето от индивидуално човешкото.
Следователно и тогава отношението на човека към Бога не може да се схваща така, че в това да има нещо образно, заето от индивидуално човешкото. Екхарт съзнава, че за да осъществи своето съвършенство първичното същество на света трябва да намери себе си в човешката душа. Това първично същество би било несъвършено, даже незавършено, ако в неговия облик то би било лишено от онази състав на част, която се проявява в човешката душа. Това, което става в човека, принадлежи на първичното същество; и ако то не би станало, тогава първичното същество би било само една част от себе си. В този смисъл човекът трябва да се чувства като необходим член /част/ на мировото същество. Екхарт изразява това, като рисува своето чувство спрямо Бога: "Аз не благодаря на Бога, че той ме люби, защото той не може да стори другояче; дали иска или не това, неговата природа го принуждава все пак... Ето защо аз не искам да моля Бога да ми даде нещо, нито да го възхвалявам за това, което ми е дал.."
към текста >>

Екхарт изразява това, като рисува своето чувство спрямо Бога: "Аз не благодаря на Бога, че той ме люби, защото той не може да стори другояче; дали иска или не това, неговата природа го принуждава все пак... Ето защо аз не искам да моля Бога да ми даде нещо, нито да го възхвалявам за това, което ми е дал.."
Следователно и тогава отношението на човека към Бога не може да се схваща така, че в това да има нещо образно, заето от индивидуално човешкото. Екхарт съзнава, че за да осъществи своето съвършенство първичното същество на света трябва да намери себе си в човешката душа. Това първично същество би било несъвършено, даже незавършено, ако в неговия облик то би било лишено от онази състав на част, която се проявява в човешката душа. Това, което става в човека, принадлежи на първичното същество; и ако то не би станало, тогава първичното същество би било само една част от себе си. В този смисъл човекът трябва да се чувства като необходим член /част/ на мировото същество. Екхарт изразява това, като рисува своето чувство спрямо Бога: "Аз не благодаря на Бога, че той ме люби, защото той не може да стори другояче; дали иска или не това, неговата природа го принуждава все пак... Ето защо аз не искам да моля Бога да ми даде нещо, нито да го възхвалявам за това, което ми е дал.."
към текста >>

Така е и с Бога.
Майстер Екхарт характеризира много сполучливо това унищожение като отставане. "Когато идвам до основата на божественото, никой не ме пита, откъде идвам и къде съм бил, никой не забелязва и не съжалява за моето отсъствие, защото тук има едно /отставане, анихилация/. Ясно говори върху това отношение и изречението: "Вземам един леген с вода и слагам в него едно огледало и го поставям под колелото на слънцето. Слънцето хвърля от своя светъл блясък в огледалото и въпреки това то не угасва. Отражението на огледалото в слънцето е слънце в слънцето, и все пак огледалото си остава това, което си е. Така е и с Бога. Бог е в душата с неговата природа и в своята същност и в своето божество, и все пак той не е душата. Отражението, оглеждането на душата в Бога е Бог в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
към текста >>

Отражението, оглеждането на душата в Бога е Бог в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
Ясно говори върху това отношение и изречението: "Вземам един леген с вода и слагам в него едно огледало и го поставям под колелото на слънцето. Слънцето хвърля от своя светъл блясък в огледалото и въпреки това то не угасва. Отражението на огледалото в слънцето е слънце в слънцето, и все пак огледалото си остава това, което си е. Така е и с Бога. Бог е в душата с неговата природа и в своята същност и в своето божество, и все пак той не е душата. Отражението, оглеждането на душата в Бога е Бог в Бога, и все пак душата е това, което тя е."
към текста >>

Душата, която се отдава на вътрешното озарение, не познава в себе само това, каквото тя е била преди озарението; но тя познава това, което става едва чрез това озарение "ние трябва да се съединим с Бога по същество; ние трябва изцяло да се съединим с Бога.
Душата, която се отдава на вътрешното озарение, не познава в себе само това, каквото тя е била преди озарението; но тя познава това, което става едва чрез това озарение "ние трябва да се съединим с Бога по същество; ние трябва изцяло да се съединим с Бога. Как трябва да се съединим с Бога по същество? Чрез съзерцанието, а не чрез битието. Неговата същност не може да бъде наша същност, а трябва да бъде наш живот." Ние трябва да познаем в логически смисъл не един вече съществуващ живот едно съществуване; но висшето познание виждането трябва да стане живот; съзерцаващият човек трябва да чувствува духовното, идейното така, както индивидуалната човешка природа чувства обикновения, всекидневен живот.
към текста >>

Как трябва да се съединим с Бога по същество?
Душата, която се отдава на вътрешното озарение, не познава в себе само това, каквото тя е била преди озарението; но тя познава това, което става едва чрез това озарение "ние трябва да се съединим с Бога по същество; ние трябва изцяло да се съединим с Бога. Как трябва да се съединим с Бога по същество? Чрез съзерцанието, а не чрез битието. Неговата същност не може да бъде наша същност, а трябва да бъде наш живот." Ние трябва да познаем в логически смисъл не един вече съществуващ живот едно съществуване; но висшето познание виждането трябва да стане живот; съзерцаващият човек трябва да чувствува духовното, идейното така, както индивидуалната човешка природа чувства обикновения, всекидневен живот.
към текста >>

"Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт?
В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска. И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода. Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него. "Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт? Това може да бъде само действието под влияние на едно подчинено схващане; действане на една душа, която е преминала през състоянието на /на отставането, на анихилацията на личността/. Такава душа е егоистична в смисъла, че тя иска само себе си. Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал.
към текста >>

"човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога.
Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал. Тя не може вече да иска целите на нисшата природа, защото няма вече нищо общо с тази нисша природа. За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение. "човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога. За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи.
към текста >>

"Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам.
За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение. "човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога. За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог. Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети. Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>

Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот.
За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог. Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети. Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>

Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
"Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог. Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети. Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>

17. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
към текста >>

Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек. Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/. Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене. Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство. Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното.
към текста >>

Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене.
Такива чувства живеят в Таулер, когато той казва: "Човекът е такъв, като че е съставен от трима човеци: Животинският човек, какъвто той е според сетивата, след това разумният човек и най-после най-висшият, по образ и подобие на Бога човек. Единият е външният, животинският, сетивният човек; другият е вътрешният, разумният човек, с неговите разумни сили; третият човек е духът, най-висшата част на душата." /виж В. Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.161/. Колко високо стои този третият човек над първия и втория, това Екхарт е изразил в думите: "Окото, чрез което аз виждам Бога, е същото око, чрез което Бог вижда мене. Моето око и божието око е едно око и едно виждане и едно познание и едно чувстване." Но заедно е това чувство в Таулер живее и едно друго чувство. Той се издига до един действителен възглед за духовното и не смесва постоянно, както лъжливите материалисти и лъжливите идеалисти, сетивно-природното с духовното. Ако със своето духовно разположение Таулер би бил природоизследовател: Той би трябвало да приеме да обясни всичко природно, включително целия човек, първия и втория, чисто природосъобразно. Той никога не би пренесъл "чисто" духовни сили в самата природа. Никога не би говорил за една "целесъобразност" в природата, измислена по образеца на човешката.
към текста >>

И понеже не се чувстваше като природоизследовател, а като човек, който работи за развитието на моралния живот, той чувствуваше противоположността, която се разтваря между тази природна същност на човека и виждането на Бога, което възниква сред природното естество по природен начин, но като духовност.
Ако със своето духовно разположение Таулер би бил природоизследовател: Той би трябвало да приеме да обясни всичко природно, включително целия човек, първия и втория, чисто природосъобразно. Той никога не би пренесъл "чисто" духовни сили в самата природа. Никога не би говорил за една "целесъобразност" в природата, измислена по образеца на човешката. Той би знаел, че там, където възприемаме със сетивата, не могат да се намерят никакви "творчески мисли". В него живееше напротив най-силно съзнанието, че човекът е едно чисто природно същество. И понеже не се чувстваше като природоизследовател, а като човек, който работи за развитието на моралния живот, той чувствуваше противоположността, която се разтваря между тази природна същност на човека и виждането на Бога, което възниква сред природното естество по природен начин, но като духовност. Именно в тази противоположност изпъква пред него смисълът на живота. Като отделно същество, като природно създание намира себе си човек. И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание. Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала. Той трябва да остане в нея.
към текста >>

Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли.
Ако нарича това природа съществуващото, той трябва да се издигне до възгледа, който признава несъществащото като нещо по-висше. Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения. В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява. Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин. Познаващият Бога не може да прибави нито буква към познаването на природата; но през цялото негово познание на природата свети една нова светлина.
към текста >>

Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено.
Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения. В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява. Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин. Познаващият Бога не може да прибави нито буква към познаването на природата; но през цялото негово познание на природата свети една нова светлина.
към текста >>

Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява.
В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява. Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин. Познаващият Бога не може да прибави нито буква към познаването на природата; но през цялото негово познание на природата свети една нова светлина.
към текста >>

Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин.
За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява. Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин. Познаващият Бога не може да прибави нито буква към познаването на природата; но през цялото негово познание на природата свети една нова светлина.
към текста >>

Познаващият Бога не може да прибави нито буква към познаването на природата; но през цялото негово познание на природата свети една нова светлина.
Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли. Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено. Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява. Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин. Познаващият Бога не може да прибави нито буква към познаването на природата; но през цялото негово познание на природата свети една нова светлина.
към текста >>

"Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е лоша ерес.
Ето защо мировото същество не може да се изяви в тебе в неговата чистота, а може само да озари основата на твоята душа. Следователно в тази основа се ражда само един отблясък, един образ на мировото Същество. Ти можеш така да преобразиш своята отделна личност, че да възпроизвежда в образ всемирното същество; но самото това всемирно същество не свети в тебе. Изхождайки от подобни представи Таулер стигна до мисълта за едно божество, което никога не преминава напълно, никога не се влива напълно в човешкия свят. Даже той настоява върху факта, да не бъде смесен с онези, които обясняват вътрешността на самия човек като нещо божествено. "Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е лоша ерес. Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик. Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата.
към текста >>

Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик.
Следователно в тази основа се ражда само един отблясък, един образ на мировото Същество. Ти можеш така да преобразиш своята отделна личност, че да възпроизвежда в образ всемирното същество; но самото това всемирно същество не свети в тебе. Изхождайки от подобни представи Таулер стигна до мисълта за едно божество, което никога не преминава напълно, никога не се влива напълно в човешкия свят. Даже той настоява върху факта, да не бъде смесен с онези, които обясняват вътрешността на самия човек като нещо божествено. "Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е лоша ерес. Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик. Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много.
към текста >>

Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог?
Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./. За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>

Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./.
Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./. За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>

"Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и силите на вътрешния човек.
Като човек, който се подвизава с моралния живот, той иска да покаже на човека пътищата към всемирното същество. Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност. В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание. Колкото повече се затваря в това съществуване като част на света, толкова по-малко може всемирното същество да намери място в него. "Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и силите на вътрешния човек. Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
към текста >>

Преданието ни казва, че той е стигнал до това сбъдване благодарение на един озарен мирянин, на един "приятел на Бога от Оберланд".
Когато развитието е стигнало до човека, той не намира предварително никакво по-нататъшно продължение. Той сам произвежда по-нататъшното развитие. Сега той живее това, което за предишните степени само познава. Той твори съобразно предмета това, което при преходните степени се е задоволявал само да подражава. Че истината не е едно със съществуващото в природата, а обгръща природно съществуващото и не-съществуващото: Това убеждение изпълва всички чувства на Таулер. Преданието ни казва, че той е стигнал до това сбъдване благодарение на един озарен мирянин, на един "приятел на Бога от Оберланд". Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер.
към текста >>

Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това.
Сега той живее това, което за предишните степени само познава. Той твори съобразно предмета това, което при преходните степени се е задоволявал само да подражава. Че истината не е едно със съществуващото в природата, а обгръща природно съществуващото и не-съществуващото: Това убеждение изпълва всички чувства на Таулер. Преданието ни казва, че той е стигнал до това сбъдване благодарение на един озарен мирянин, на един "приятел на Бога от Оберланд". Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него.
към текста >>

Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя".
Че истината не е едно със съществуващото в природата, а обгръща природно съществуващото и не-съществуващото: Това убеждение изпълва всички чувства на Таулер. Преданието ни казва, че той е стигнал до това сбъдване благодарение на един озарен мирянин, на един "приятел на Бога от Оберланд". Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М.
към текста >>

Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер.
Преданието ни казва, че той е стигнал до това сбъдване благодарение на един озарен мирянин, на един "приятел на Бога от Оберланд". Тук имаме пред себе си едно пълно с тайнственост събитие. Относно това, къде е живял този приятел на Бога, съществуват само предположения; а кой е бил той, липсват и такива предположения за това. Той трябва да е слушал много за начина, по който Таулер е проповядвал и въз основа на тези съобщения решил да отиде при Таулер, който действал като проповедник в Щрасбург, за да изпълни при него една задача. Отношението на Таулер към приятеля на Бога и влиянието на този последния върху втория ние намираме описани в една книга, която е прибавена към изданието на проповедите на Таулер /най-старите издания/ под заглавието "Книгата на Учителя". Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М. Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите.
към текста >>

Там човекът не вижда Бога или света; там Бог вижда самия себе си.
Един Учител поучава своите слушатели върху отношението на душата към мировата същност на нещата. Той говори за това, че човек не чувства вече да действат в него естествените, ограничени сили на неговата отделна личност, когато слиза в глъбините на своята душа. Там не говори вече отделният човек, там говори Бог. Там човекът не вижда Бога или света; там Бог вижда самия себе си. Човекът е станал едно с Бога.
към текста >>

Човекът е станал едно с Бога.
Един Учител поучава своите слушатели върху отношението на душата към мировата същност на нещата. Той говори за това, че човек не чувства вече да действат в него естествените, ограничени сили на неговата отделна личност, когато слиза в глъбините на своята душа. Там не говори вече отделният човек, там говори Бог. Там човекът не вижда Бога или света; там Бог вижда самия себе си. Човекът е станал едно с Бога.
към текста >>

Говоренето за Бога, който гледа себе си във вътрешността на човека, приема един друг характер у този, който е познал подобно нещо.
Човекът трябва само да повтори този процес духом. Духовното повторение е началото на едно ново действително развитие, но което е една духовна действителност. Тогава човекът не само познава това, което природата е произвела; той продължава природата; той превръща своето познание в живо действие. Той ражда в себе си духа; и от там този дух върви напред от степен на степен на развитие, както природата напредва. Духът започва един природен процес на по-висша степен. Говоренето за Бога, който гледа себе си във вътрешността на човека, приема един друг характер у този, който е познал подобно нещо. Той отдава малко значение на това, че едно вече добито познание го е довело до дълбините на Мировото същество; но в замяна на това неговото духовно устройство добива един нов отпечатък. То се развива в направлението, което се определя от Мировото същество, по-нататък. Такъв човек не само гледа света различно от онзи, който го схваща с ума; той живее различно живота. Той не говори за смисъла, който животът има вече чрез силите и законите на света; но той дава първо на този живот един нов смисъл. Както рибата не съдържа в себе си това, което на една по-късна степен на развитието се явява като млекопитаещо, така и човекът на ума няма още в себе си това, което ще се роди от него като по-висш човек.
към текста >>

Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето.
В своето действие тя надхвърля своето познание. Тя става влечуго и по-късно млекопитаещо. Смисълът, който тя придава в действителност, надвишава смисъла, който и дава само нейното съзерцание. Познанието се издига над самото себе си, когато то добре разбере себе си. Познанието не може да извлече света от един завършен Бог; то може само да се развива от един зародиш в посоката към един Бог. Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето. Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието. Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл. Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като жив, съществен Дух.
към текста >>

Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя.
Смисълът, който тя придава в действителност, надвишава смисъла, който и дава само нейното съзерцание. Познанието се издига над самото себе си, когато то добре разбере себе си. Познанието не може да извлече света от един завършен Бог; то може само да се развива от един зародиш в посоката към един Бог. Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето. Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието. Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл. Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като жив, съществен Дух. Той вече не назидаваше просто своите слушатели; той ги разтърсваше. Той не потопяваше техните души н тяхната вътрешност; а ги водеше в един нов живот.
към текста >>

И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога.
Познанието се издига над самото себе си, когато то добре разбере себе си. Познанието не може да извлече света от един завършен Бог; то може само да се развива от един зародиш в посоката към един Бог. Човекът, който е разбрал това, не иска да разглежда Бога като нещо намиращо се вън от него; той иска да се отнася с Бога като с едно същество, което върви заедно с него към една цел, която отначало е толкова неизвестна, колкото на рибата е неизвестна природата на млекопитаещето. Той иска да бъде не познавателна скрития или изявяващия се, битейния Бог, а приятел на божественото вършене и действие издигащо се над битието и не-битието. Един "приятел на Бога" в този смисъл беше мирянинът, който дойде при Учителя. И чрез него от един съзерцател на Същността на Бога. Учителят стана един "човек живеещ в духа", който не само съзерцаваше, а живееше в по-висш смисъл. Сега той вече не извличаше понятия и идеи на ума от своята вътрешност, а тези понятия и идеи извираха от него като жив, съществен Дух. Той вече не назидаваше просто своите слушатели; той ги разтърсваше. Той не потопяваше техните души н тяхната вътрешност; а ги водеше в един нов живот. Това ни се разказва символично: Близо четиридесет души паднали чрез неговата проповед и били като мъртви.
към текста >>

Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език. Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>

По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора.
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език. Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива. "Ако Бог би приел в себе си всички хора, които съществуват и са съществували някога, и би станал човек в тях, а те божествени в него, и ако това не би станало и с мене, тогава моето падение и моето отклонение никога не биха се поправили, защото това би станало и в мене.
към текста >>

Моето и себе си, на мене и мене и тем подобни, това пречи на Бога да прояви свободно и без препятствие своето дело в мене.
Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива. "Ако Бог би приел в себе си всички хора, които съществуват и са съществували някога, и би станал човек в тях, а те божествени в него, и ако това не би станало и с мене, тогава моето падение и моето отклонение никога не биха се поправили, защото това би станало и в мене. И в това изправяне и подобряване аз не мога и не смея и не трябва да направя нищо, освен само да страдам, следователно Бог сам да върши и действа в мене всички неща и аз да го понасям него и всичките му дела и неговата божествена воля. Но тъй като аз не искам да понасям това, а проявявам своята особеност, т.е. Моето и себе си, на мене и мене и тем подобни, това пречи на Бога да прояви свободно и без препятствие своето дело в мене. Вследствие на това моето падение и моето отклонение остават неизправени."
към текста >>

Естествено той знае, че все пак може да стори това само като отделна, особена личност; но той е "приятел на Бога", т.е.
"Франкфуртиецът" не иска да говори като изолиран човек; той иска да остави Бог да говори. Естествено той знае, че все пак може да стори това само като отделна, особена личност; но той е "приятел на Бога", т.е. Човек, който не иска да опише същността на живота чрез съзерцание, а да покаже началото на едно ново направление на развитието чрез живия дух. Обясненията в книгата са различни указания, как се стига до този път. Постоянно се възвръща към основната мисъл: човек трябва да изхвърли от себе си всичко, което е свързано с онзи възглед, който го прави да се яви като отделна, особена личност. Тази мисъл изглежда се застъпва само относно моралния живот; обаче тя направо трябва да бъде пренесена и върху висшия живот на познанието. Човек трябва да унищожи в себе си това, което се явява като отделеност, като особеност: Тогава отделният живот престава да съществува; в нас прониква всемирният живот.
към текста >>

Авторът изразява във въпросното съчинение това така: "защото качеството на Бога е да бъде съблечен от това и онова, да бъде без себичност и азовост; а естество и качество на създанието е то да търси себе си и своето, и "това" и "онова" и да го иска; и във всичко, което върши или изоставя, то иска да получи това, което му липсва и му е нужно.
А това направление е онова, което води до побеждаването на себичността чрез самата тази себичност. В Аза на човека просиява най-висшата светлина. Но тази светлина дава на неговия свят от представи истинския отблясък само тогава, когато той забелязва, че това не е неговата собствена светлина, а всеобщата мирова Светлина. Ето защо не съществува познание по-важно от себепознанието; и не съществува никакво друго познание, което да изведе човека така съвършено над самия него. Когато "Азът" правилно познава себе си, това не е вече никакъв "Аз". Авторът изразява във въпросното съчинение това така: "защото качеството на Бога е да бъде съблечен от това и онова, да бъде без себичност и азовост; а естество и качество на създанието е то да търси себе си и своето, и "това" и "онова" и да го иска; и във всичко, което върши или изоставя, то иска да получи това, което му липсва и му е нужно. А там където създанието или човекът изгубва своята особеност, своята себичност и самия себе си и излиза из себе си, там бог се съединява с това, което е негово, т.е. с неговата себичност." /24та глава/.
към текста >>

В кръга на представите изложени в посоченото съчинение това означава: "Когато човек може да стигне дотам, че да чувства себе си принадлежащ на Бога, както ръката принадлежи на човека, той трябва да се задоволи с това и да не търси по-нататък." /54та глава/.
От един възглед относно неговия "Аз", който му представя този Аз като негова същност, човекът се издига до един такъв, който му по казва този Аз само като орган, в който действа Мировото същество. В кръга на представите изложени в посоченото съчинение това означава: "Когато човек може да стигне дотам, че да чувства себе си принадлежащ на Бога, както ръката принадлежи на човека, той трябва да се задоволи с това и да не търси по-нататък." /54та глава/. Това не ще означава, че човек трябва да спре в определена точка на неговото развитие, но, когато е стигнал толкова далеч, той не трябва по-нататък, в смисъла на горните думи, да прави изследвания относно значението на ръката, а да използва ръката, за да служи тя на тялото, на което принадлежи.
към текста >>

Такива бяха за него всички онези, които лекомислено разсъждаваха, че всички неща са еманация на едно Първично същество, които следователно виждат в света само едно разнообразие, а в Бога единството на това многообразие.
Ф. Ст. Виктор, Бонавентура и др. Сам Руисбрьок водеше борба срещу онези, които считаше за мистици еретици. Такива бяха за него всички онези, които лекомислено разсъждаваха, че всички неща са еманация на едно Първично същество, които следователно виждат в света само едно разнообразие, а в Бога единството на това многообразие. Руисбрьок не причисляваше себе си към тях, защото знаеше, че до Първичното същество може да се стигне не чрез съзерцаване на нещата, а само когато човек се издигне от една нисша форма на разглеждане нещата до една по-висша. Също така той се обръщаше и срещу онези, които искаха да виждат в отделния човек, в неговото отделно съществуване /в неговото съществуване като създание/ направо неговата висша природа. Не по-малко укоряваше той и грешката на онези, които смесват всички различия в сетивния свят, и лекомислено казват, че нещата се различават едни от други само привидно, а по същество са еднакви. За един такъв начин на мислене, какъвто беше този на Руисбрьок, това би било също както ако бихме казали: Че за нашето виждане дърветата на една алея се сливат в далечината, това не ни интересува. В действителност те навсякъде са еднакво отдалече ни и затова трябва да привикнем нашите очи да виждат правилно.
към текста >>

Руисбрьок има предвид душевния живот, който се вживява в неговия Бог; а Герсон само такъв душевен живот, който иска да люби Бога, когото никога не може да изживее в самия себе си.
За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението. За Руисбрьок мистиката беше една вяра, че всяко съдържание на учението също се ражда в душата. Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество. Руисбрьок не можеше да бъде разбран от Герсон. Двамата говореха за съвършено различни неща. Руисбрьок има предвид душевния живот, който се вживява в неговия Бог; а Герсон само такъв душевен живот, който иска да люби Бога, когото никога не може да изживее в самия себе си. Както и мнозина други, Герсон се бореше срещу нещо, което му беше съвършено чуждо, защото не можеше да го обхване с опитността*/*В моите трудове ще се намери, че аз говоря върху "мистиката" по различни начини. Привидното противоречие, което някои личности искат да видят в това, е изяснено в забележките към новото издание на моята книга "Теория на познанието в Гьотевия светоглед", стр.110/.
към текста >>

18. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае. Ясно е при едно такова понятие на познанието, че цялата действителност трябва да бъде преместен навън от познанието. Защото тогава в познанието не можем да обхванем никаква действителна вещ, а само един образ на тази вещ. И в своето себепознание човек не може да обхване самия себе си, а това, което познава от себе си, е само един образ на неговото себе. Един добър познавач на Схоластиката /К. Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
към текста >>

При вглеждането в своята вътрешност той би видял не една тъмна пропаст, една безкрайна празнота, но също и не само един образ на Бога; той би почувствал, че в него пулсира един живот, който е самият божествен живот; и че неговият собствен живот е именно живот на Бога.
Схоластикът не можеше да стигне до едно друго понятие на познанието. За това му пречеше догматичното съдържание на учението на богословието. Ако би устремил погледа на своите духовни очи към това, което счита за образ, тогава той би видял, че в този мним образ се изявява духовното съдържание на нещата; тогава той би открил, че в неговата вътрешност Бог не само отразява своя образ, но че той живее там, присъства съществено. При вглеждането в своята вътрешност той би видял не една тъмна пропаст, една безкрайна празнота, но също и не само един образ на Бога; той би почувствал, че в него пулсира един живот, който е самият божествен живот; и че неговият собствен живот е именно живот на Бога. Това не можеше да допусне схоластикът. Според неговото мнение Бог не можеше да влезе в него и да говори от него; той можеше да съществува в него само като образ. В действителност Божеството трябваше да бъде предположено като намиращо се вън от Себето.
към текста >>

Както науката не може да създаде едно дърво, така и схоластиката не можеше да създаде едно понятие за Бога; тя трябваше да приеме на готово понятието дадено чрез откровение, както естествената наука приема дървото като нещо готово.
В действителност всяко съдържание на вярата произхожда от една преживяна някога опитност. След това то се съхранява по неговото външно съдържание, без да се съзнава, как е било добито. За него се твърди, че е дошло в света чрез свръхестествено откровение. Схоластиците приемаха съдържанието на християнската вяра просто като предание. Науката, вътрешното изживяване не трябваше да проявява никакви права върху него. Както науката не може да създаде едно дърво, така и схоластиката не можеше да създаде едно понятие за Бога; тя трябваше да приеме на готово понятието дадено чрез откровение, както естествената наука приема дървото като нещо готово. Схоластикът никога не можеше да допусне, че духовното просиява и живее във вътрешността. Ето защо той поставяше на правото на науката да царува граници там, където престава областта на вътрешната опитност. Човешкото познание не трябваше да се осмелява да създаде в себе си никакво понятие за по-висшите същества. То искаше да приеме едно понятие дадено чрез откровение. Но че с това в действителност се приемаше едно понятие създадено на една предишна степен на човешкия духовен живот и се считаше като дадено чрез откровение, това схоластиците никак не можеха да допуснат.
към текста >>

Но в течение на развитието схоластиката изгуби всички идеи, които още показваха, по какъв начин човекът е създал по естествен път понятията за Бога.
Но в течение на развитието схоластиката изгуби всички идеи, които още показваха, по какъв начин човекът е създал по естествен път понятията за Бога. През първите столетия от развитието на християнството, по времето на църковните отци, ние виждаме как част по част съдържанието на учението на богословието се ражда чрез приемане на вътрешните изживявания. У Йоханес Скотус Еригена, който през 9-ия век стоеше на върха на християнското богословско образование, ние намираме това съдържание на учението още изцяло като едно вътрешно изживяване, така го третира той. У схоластиците от следващите столетия този характер на едно вътрешно изживяване се изгубва на пълно; старото съдържание на учението се претълкува като съдържание на едно външно, свръхестествено откровение.
към текста >>

"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
Ясно е, обаче, че същността на нещата може да бъде намерена само чрез тази степен на познанието. Николай от Куза не говори със своето "учено невежество" за нищо друго освен за онова знание, което е новородено като вътрешно изживяване. Той сам разказва, как е стигнал до това вътрешно изживяване. "Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици. В неговия начин на мислене ние познаваме едно съобразно възобновяване на възгледите, които срещаме в съчиненията на някой си Дионисий. Споменатият вече Скотус Еригена е превел тези съчинения на латински. Той нарича автора "великият и божествен откривател". Въпросните съчинения са споменати първо в първата половина на 6-ия век. Те се приписваха на споменатия в Деяния на Апостолите Дионисий Ареопагита, който бил обърнат към християнството от апостол Павел.
към текста >>

Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство. На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
към текста >>

Вместо сам да извърши присъединяването с природата, при едно такова парализиране той ще прибегне до едно идващо отвън откровение, което отново го спасява от неговата самотност, което отново връща знанието чувствано от него като товар в първичното лоно на съществуването, в Бога.
Защото отначало той тежи само на него. Сега трябва чрез собствените сили да намери отново пътя обратно към природата. Сега той трябва да познае, че сам трябва вече да включи, да внесе своето богатство в потока на мировите действия, както по-рано самата природа включваше неговата бедност в себе си. Тук най-злите демони дебнат човека. Неговата сила лесно може да бъде парализирана. Вместо сам да извърши присъединяването с природата, при едно такова парализиране той ще прибегне до едно идващо отвън откровение, което отново го спасява от неговата самотност, което отново връща знанието чувствано от него като товар в първичното лоно на съществуването, в Бога. Както Николай от Куза, той ще вярва, че върви по свой собствен път; но в действителност ще намери само онзи път, който му е показало неговото духовно развитие. Съществуват главно три пътища, по които човек може да тръгне, когато стигне там, където Николай е стигнал: Единият е положителната вяра, която идва към нас отвън; вторият е отчаянието; човек стои сам със своя товар и чувства цялото съществуване да се люлее заедно с него; третият е развитието на най-дълбоките, собствени сили на човека. Единият водач в този трети път трябва да бъде доверието в света. Другият водач трябва да бъде смелостта да следва това доверие, безразлично къде той го води.*/*Тук се загатва само с малко думи върху Пътя на духовното познание, който аз подробно описах в моите по-късно излезли книги, особено в "Как се добиват познания за висшите светове", "Очерк на една тайна наука" и "Загадки на душата"/.
към текста >>

19. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Ето защо Парацелзий не търси в природата Бога или Духа; но природата, такава, каквато тя стои пред неговите очи, е изцяло направо божествена.
Остава неоспоримо, че на полето на една по-висша действителност човекът е единство, въпреки че за човешката опитност той се разлага на седем члена и се представя като едно множество. Но именно за това съществува висшето познание: Да покаже единството във всичко, което за човека, поради неговата телесна и духовна организация, се явява като множество в непосредственото изживяване. На степента на най-висшето познание Парацелзий се стреми да слее своя собствен дух с единното Първично същество на света. Но той знае, че човек може да познае природата в нейната духовност тогава, когато влезе в пряко отношение с нея. Човек разбира природата не чрез това, че я населява по своему с произволно приети духовни същества, а чрез това, че я приема и цени такава, каквато е природата. Ето защо Парацелзий не търси в природата Бога или Духа; но природата, такава, каквато тя стои пред неговите очи, е изцяло направо божествена. Трябва ли да приписваме на растението една душа подобна на човешката, за да намерим духовното? Ето защо Парацелзий си обяснява развитието на нещата, доколкото това е възможно с научните средства на неговата епоха, абсолютно така, че той схваща това развитие като един сетивен природен процес. Според него всички неща произхождат от първичната материя, от първичната вода. Като един по-нататъшен процес на природата той счита разделянето на първичната материя на четири елемента: Вода, земя, огън, въздух.
към текста >>

20. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек".
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам.
към текста >>

21. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

С право Ернст Хекел трябваше да отхвърли грубата представа за Бога съставена по материален начин.
От такова гледище, достигнато от естествената наука, не можеше вече да се яви едно смесване на духовното и сетивното, ако човек правилно разбира самия себе си. Развитата естествена наука прави невъзможно да се търси в природата един дух, който хората си представят подобно на материалното, както една здрава мисъл прави невъзможно да търсим причината за движението на часовниковите стрелки не в законите на механиката /в духа на неорганическата природа/, а в някакъв особен демон, който произвежда това движение. С право Ернст Хекел трябваше да отхвърли грубата представа за Бога съставена по материален начин. "В по-висшите и по-отвлечени форми на религията това телесно явление се изоставя и Бог е почетан само като чист дух, без тяло Бог е дух и който му се кланя, трябва да му се кланя в дух и истина! Въпреки това обаче душевната дейност на този чист дух остава напълно същата, както тази на антропоморфното лице на Бога. В действителност хората си представят и този нематериален дух не безтелесен, а невидим, газообразен. Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно". /Хекел, Мировите загадки, стр. 333/.
към текста >>

Въпреки това обаче душевната дейност на този чист дух остава напълно същата, както тази на антропоморфното лице на Бога.
От такова гледище, достигнато от естествената наука, не можеше вече да се яви едно смесване на духовното и сетивното, ако човек правилно разбира самия себе си. Развитата естествена наука прави невъзможно да се търси в природата един дух, който хората си представят подобно на материалното, както една здрава мисъл прави невъзможно да търсим причината за движението на часовниковите стрелки не в законите на механиката /в духа на неорганическата природа/, а в някакъв особен демон, който произвежда това движение. С право Ернст Хекел трябваше да отхвърли грубата представа за Бога съставена по материален начин. "В по-висшите и по-отвлечени форми на религията това телесно явление се изоставя и Бог е почетан само като чист дух, без тяло Бог е дух и който му се кланя, трябва да му се кланя в дух и истина! Въпреки това обаче душевната дейност на този чист дух остава напълно същата, както тази на антропоморфното лице на Бога. В действителност хората си представят и този нематериален дух не безтелесен, а невидим, газообразен. Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно". /Хекел, Мировите загадки, стр. 333/. В действителност едно сетивно-фактическо съществуване на нещо духовно може да бъде прието само там, където непосредствено сетивният опит показва духовното; и трябва да се предполага само такава степен на духовното, каквато може да бъде възприемана по този начин. Отличният мислител Б.
към текста >>

Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно".
Развитата естествена наука прави невъзможно да се търси в природата един дух, който хората си представят подобно на материалното, както една здрава мисъл прави невъзможно да търсим причината за движението на часовниковите стрелки не в законите на механиката /в духа на неорганическата природа/, а в някакъв особен демон, който произвежда това движение. С право Ернст Хекел трябваше да отхвърли грубата представа за Бога съставена по материален начин. "В по-висшите и по-отвлечени форми на религията това телесно явление се изоставя и Бог е почетан само като чист дух, без тяло Бог е дух и който му се кланя, трябва да му се кланя в дух и истина! Въпреки това обаче душевната дейност на този чист дух остава напълно същата, както тази на антропоморфното лице на Бога. В действителност хората си представят и този нематериален дух не безтелесен, а невидим, газообразен. Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно". /Хекел, Мировите загадки, стр. 333/. В действителност едно сетивно-фактическо съществуване на нещо духовно може да бъде прието само там, където непосредствено сетивният опит показва духовното; и трябва да се предполага само такава степен на духовното, каквато може да бъде възприемана по този начин. Отличният мислител Б. Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света. Душата на човека е сбор от процеси, в които духът се явява като факт непосредствено.
към текста >>

22. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/.
Йохан Шефлер,наречен Ангелус Силезиус /1624-1677 г./ се появи в 17-ия век като една личност, която още веднъж направи да проблесне в една велика душевна хармония това, което Таулер, Вайгел, Яков Бьоме и други бяха подготвили. Като събрани в един духовен фокус и лъчезарящи с една по-висша светлина се явиха идеите на горепосочените мислители в неговата книга: "Херувимов странствуващ поклонник. Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>

" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>

"Човече, когато твоят дух се издигне над място и време, ти можеш всеки момент да бъдеш във вечността." "Аз сам съм вечността, когато времето напусна и себе си обгръщам в Бога, и Бога в себе си." "Розата, която твоите външни очи виждат тук, тя е цъфтяла от вечността в Бога." "Кога застанеш в един център, ти всичко виждаш едно временно: Туй що сега и после става, и тук и в царството небесно." "Приятелю мой, докато в твоята мисъл има място, време: Ти не разбираш, що е Бог и вечността." "Когато човек се изтръгва от многообразието и се обръща към Бога, той стига до единството."
Като сетивно същество човекът е една вещ между другите вещи и неговите сетивни органи му донасят като сетивна индивидуалност сетивно знание за нещата в пространството и времето вън от него; но когато духът говори в човека, тогава не съществува никакво вън и никакво вътре; нищо не е тук и нищо не е там от това, което е духовно; нищо не е преди и нищо не е след: пространството и времето са изчезнали в съзерцанието на всемирния дух. Само докато човек гледа нещата като индивид, той е тук, а нещата са там; И само докато гледа нещата като индивид, едно е преди, друго е след. "Човече, когато твоят дух се издигне над място и време, ти можеш всеки момент да бъдеш във вечността." "Аз сам съм вечността, когато времето напусна и себе си обгръщам в Бога, и Бога в себе си." "Розата, която твоите външни очи виждат тук, тя е цъфтяла от вечността в Бога." "Кога застанеш в един център, ти всичко виждаш едно временно: Туй що сега и после става, и тук и в царството небесно." "Приятелю мой, докато в твоята мисъл има място, време: Ти не разбираш, що е Бог и вечността." "Когато човек се изтръгва от многообразието и се обръща към Бога, той стига до единството."
към текста >>

"Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
С това е достигната онази висота, на която човек се издига над своя индивидуален аз и всяка противоположност между него и света престава да съществува. За него започва един по-висш живот. Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на старец и възкресение в новия живот. "Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
към текста >>

"Колкото и мръсна да е една прашинка, колкото и малко да е едно петънце, мъдрецът вижда в него славата на Бога." "В едно синапово зрънце, когато го разбереш, се намира образът на горните и долни неща." На тази висота човекът се чувства свободно.
Едва на тази висота човек вижда нещата в тяхната истинска същност. Той не се нуждае вече да приписва на най-малкото, на грубо-сетивното една духовна същност отвън. Защото така, както е това най-малкото, в цялата негова маломерност и груба сетивност, то е член на Цялото. "Колкото и мръсна да е една прашинка, колкото и малко да е едно петънце, мъдрецът вижда в него славата на Бога." "В едно синапово зрънце, когато го разбереш, се намира образът на горните и долни неща." На тази висота човекът се чувства свободно. Защото принуда има само там, където нещо отвън може да принуди човека. Обаче когато всичко външно се е вляло във вътрешността, когато противоположността между "Аз и свят", "външно и вътрешно", "природа и дух" е изчезнала: Тогава човек чувства всичко, което го тласка, само като свой собствен подтик "постави ме, колкото здраво искаш, в хиляди железни окови, аз все пак ще бъда напълно свободен и необвързан." "Ако моята воля умре, Бог е принуден да върши това, което аз искам: Аз самият предписвам образеца и целта."
към текста >>

"Законът е за лошите; ако не би съществувала никаква заповед написана: Благочестивите все пак биха любили бога и ближния."
Сега престават да съществуват всички идващи отвън морални норми; човекът става за себе си мярка и цел. Той не стои под никакъв закон; защото самият закон е станал неговото същество. "Законът е за лошите; ако не би съществувала никаква заповед написана: Благочестивите все пак биха любили бога и ближния."
към текста >>

"Вие хора, научете се от цветенцата на ливадите: Как можете да се харесвате на бога и въпреки това да бъдете красиви." "Розата е без защо, тя цъфти: Тя не обръща внимание на себе си, не пита, дали я виждат."
Така, достигнал на висшата степен на познанието, на човека отново се възвръща невинността на природата. Той изпълнява задачите, които му са поставени, с чувството на една вечна необходимост. Той си казва: Чрез тази твърда необходимост в твоите ръце е предпоставено да извлечеш от самата тази вечна необходимост онзи дял, който ти е отреден. "Вие хора, научете се от цветенцата на ливадите: Как можете да се харесвате на бога и въпреки това да бъдете красиви." "Розата е без защо, тя цъфти: Тя не обръща внимание на себе си, не пита, дали я виждат."
към текста >>

Ако ти не принесеш себе си в жертва за Бога, накрая вечната смърт ще те принесе в жертва за врага."
"Що значи да не грешиш? Не трябва да питаш дълго: иди, немите цветя ще ти го кажат." "Всичко трябва да бъде принесено в жертва. Ако ти не принесеш себе си в жертва за Бога, накрая вечната смърт ще те принесе в жертва за врага."
към текста >>

23. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

С навлизането в модерната епоха трябваше да се примирим с нещо, чиито последици не могат да се подминат със затворени очи: загубването на Небето, на ведростта на Бога; загубване на изживяването за противоположността между Дух и материя.
Стрелките, обозначаващи пътя към модерното развитие бяха отдавна поставени още когато науките бяха решили окончателно да осъществят закъснялото си отделяне от метафизиката. Яростно дискутираният в миналото проблем за превъзходството на Духа над материята от една страна и на материята над Духа от другата, остави само незадоволителния, съвсем еднозначен белег: На безрезервна вяра в науката и техниката и на резервирано неверие спрямо всичко, чието съществуване не би могло да се докаже чрез методите и инструментариума на природните науки. Несъмнено, вярата в прогреса, аналитичното, понятийно-абстрактно мислене и породените от него технически завоевания отредиха на част от човечеството високо ниво на съвременна цивилизованост, макар че някои неща, които на пръв поглед сякаш повишават качеството на живота, доста често довеждат до стандартизиране на човешките потребности и форми на съществуване. С навлизането в модерната епоха трябваше да се примирим с нещо, чиито последици не могат да се подминат със затворени очи: загубването на Небето, на ведростта на Бога; загубване на изживяването за противоположността между Дух и материя.
към текста >>

24. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

„Мислех, че докосвам Бога, чувствувах неговото доближаване и бях между будността и съня, Духът ми беше съвършено лек, така че никой човек, ако не е „посветен", не може да изкаже и да разбере това." Това ново съществувание не е подчинено на законите на низшия живот.
Но идва един нов живот. Човек се издига от царството на мъртвите. За това говори и ораторът Аристид. „Мислех, че докосвам Бога, чувствувах неговото доближаване и бях между будността и съня, Духът ми беше съвършено лек, така че никой човек, ако не е „посветен", не може да изкаже и да разбере това." Това ново съществувание не е подчинено на законите на низшия живот. То не се засяга от раждането и смъртта. Може много да се говори за вечността, думите на онзи, който говори за нея без да е извършил пътуването в Ада, са само „звън и дим". Посветените стигат до един нов възглед за живота и смъртта. Те считат, че имат право да говорят за безсмъртието. Те знаят, че който говори за безсмъртието без да е бил посветен, казва нещо, което сам не разбира.
към текста >>

Докато наблюдаваш нещата около теб като надарен с ум, ти ще бъдеш човек, който отрича Бога.
Обучи своя ум и ти ще прозреш по какви закони се раждат и умират нещата; но и твоят ум също няма да ти открие божествения свят. Пропий фантазията си с религиозно чувство; ти ще създадеш образите, които можеш да вземеш за Богове, но твоят ум ги разпокъсва, защото той показва, че ти сам си ги създал, като за целта си взел материала от сетивния свят. Докато наблюдаваш нещата около теб като надарен с ум, ти ще бъдеш човек, който отрича Бога. Защото Бог не съществува за твоите сетива и за твоя ум, който е насочен към сетивните възприятия. Бог е като омагьосан в света. Ти се нуждаеш от неговата собствена сила, за да го намериш. Тази сила трябва да събудиш ти в себе си.
към текста >>

Но човек може да го пробуди в себе си, като освободи и разшири познанието си за Бога.
В нея е намерил той своя омагьосан гроб. Мистът схващаше в един висш смисъл думите: „Бог е любов". Защото Бог е довел тази любов до външна проява. Той е отдал себе си в безгранична Любов; той се е разлял и раздробил в разнообразието на природните неща; те живеят, но не и той в тях. Той почива в тях. Но човек може да го пробуди в себе си, като освободи и разшири познанието си за Бога.
към текста >>

Душата е майката, която е приела Бога от природата.
И сега човек поглежда в себе си. Божественото действува в неговото душа като скрита творческа сила, като сила, лишена още от съществувание. В тази душа има едно място, в което омагьосаният Бог може да оживее, да възкръсне. Душата е майката, която е приела Бога от природата. Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено. От брака на душата с природата се ражда Бог. Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората. Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог.
към текста >>

25. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

И който приема нещата без Бога, той ги взема сериозно за „гробище на Бога".
В какво се състои първичният грях? Да бъде считано за най-сериозно нещо това, което не заслужава. Бог се е разлял в света на нещата. И който приема нещата без Бога, той ги взема сериозно за „гробище на Бога". Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан Бог.
към текста >>

Едновременно тя е подобие и на Бога и на червея.
Но той действува в него по особен начин. Той действува от временното. Че нещо временно действува като нещо вечно, че то тласка и прониква със сила като нещо вечно: Тази е особеността на човешката душа. Едновременно тя е подобие и на Бога и на червея. Така човекът стои по средата между Бога и животното. Това, което в него тласка и прониква със сила, е неговата демонична част. То е онова, което го тласка вън от него. Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата съдба." (Тук думата „Демон" е употребена в смисъла на древните гърци. Днес би трябвало да кажем „Дух".) Ето как за Хераклит това, което живее в човека, се разширява над личното.
към текста >>

Така човекът стои по средата между Бога и животното.
Но той действува в него по особен начин. Той действува от временното. Че нещо временно действува като нещо вечно, че то тласка и прониква със сила като нещо вечно: Тази е особеността на човешката душа. Едновременно тя е подобие и на Бога и на червея. Така човекът стои по средата между Бога и животното. Това, което в него тласка и прониква със сила, е неговата демонична част. То е онова, което го тласка вън от него. Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата съдба." (Тук думата „Демон" е употребена в смисъла на древните гърци. Днес би трябвало да кажем „Дух".) Ето как за Хераклит това, което живее в човека, се разширява над личното. Личното е носител на нещо демонично, което е включено в границите на личността; за демоничното умирането и раждането на личното нямат никакво значение.
към текста >>

26. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
Само когато душата е сама със себе си, само тогава тя може да породи в себе си такива вечни истини. Следователно, душата е сродна с истината, с вечното, а не с временното, илюзорното. Ето защо Сократ казва: „- Когато душата съзерцава чрез себе си, тогава тя се издига до чистото и безсмъртното, винаги до подобното на себе си Битие; чувствувайки се сродна нему, тя се свързва с него винаги, когато има възможност да остане сама със себе си. Тогава тя си отпочива от своето заблуждение и има също връзка с „винаги подобното", защото го докосва и това нейно състояние се нарича именно разумност... Погледни сега, не следва ли от всичко казано, че душата има най-голямо сходство с Божественото, Безсмъртното, Разумното, Единородното, Неизчезващото? А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
към текста >>

Тя води към драмата на Бога.
Тя води към драмата на Бога. Той не съществува в това, което може да се разбере по сетивен начин. Тук той съществува само като природа. Той е омагьосан в природата. Само онзи може да се приближи до него, който е събудил Божественото в самия себе си. Следователно, той не може да бъде разбираем за всички.
към текста >>

Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание.
Тя трябва да възкръсне от своята смърт, от своето омагьосване. Къде може тя да възкръсне отново? Само в душата на посветения човек. С това мъдростта намира своето правилно отношение към Космоса. Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание. В „Тимей" се проследява развитието на света от несъвършеното към съвършеното. Лесно можем да си представим този възходящ процес. Съществата се развиват. Бог се разкрива в това развитие. Развитието е едно възкресение на Бога от гроба.
към текста >>

Развитието е едно възкресение на Бога от гроба.
Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание. В „Тимей" се проследява развитието на света от несъвършеното към съвършеното. Лесно можем да си представим този възходящ процес. Съществата се развиват. Бог се разкрива в това развитие. Развитието е едно възкресение на Бога от гроба. В хода на развитието се появява човекът. Платон показва, че заедно с човека възниква нещо особено. Човекът не е по-божествен от другите същества. Обаче в другите същества Бог присъствува по един скрит начин, а в човека по открит начин. В края на „Тимей" стоят думите: „Сега вече бихме могли да твърдим, че нашето обяснение за Всемира постигна своята цел, защото след като този свят е бил надарен и изпълнен със смъртни и безсмъртни същества по описания начин, той сам се е превърнал в едно видимо същество от такова естество, което обхваща всичко видимо.
към текста >>

Не самия Отец, но Сина, живеещия в душата отрок на Бога, който е подобен на Отца: него може да роди човек.
Но този единствен и единороден свят не би бил съвършен, ако между населяващите го същества би липсвал образът на самия Творец. А този образ може да бъде роден само от човешката душа. Не самия Отец, но Сина, живеещия в душата отрок на Бога, който е подобен на Отца: него може да роди човек.
към текста >>

„Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под внимание: Всемирният Дух, който е Бог и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в основата на всичко, което става."
„Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под внимание: Всемирният Дух, който е Бог и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в основата на всичко, което става."
към текста >>

Обаче тя е нещо, което води човека към Бога.
Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото.
към текста >>

Следователно, той стои между човека и Бога.
За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто. Но Ерос е само желанието за Красивото и Доброто. Следователно, той стои между човека и Бога. Той е един „Демон", един посредник между Земното и Божественото. Забележително е, че Сократ твърди как той не споделя своите собствени мисли, когато говори за Любовта. Той заявява, че само разказва това, което една жена му е дала като откровение върху Любовта. Той стига до представата за Любовта чрез едно гадателно изкуство. Жрицата Диотима пробужда у Сократ това, което е демоничната сила в него и което трябва да го доведе до Божественото.
към текста >>

И който би говорил в смисъла на египетския жрец, който обяснява на Солон естеството на един мит, би могъл да каже така: Това, което се разказва при вас, че Дионисий, синът на Бога и на една смъртна майка, се е родил, бил разкъсан на парчета и отново се ражда, всичко това звучи като приказка.
Хера, майката на Боговете, подбужда титаните против Дионисий. Те разкъсват детето на парчета. Обаче Атина Палада спасява все още пулсиращото сърце и го донася на Зевс. От него той създава за втори път сина. В този мит се вижда ясно един процес, който се разиграва в най-дълбоката вътрешност на човешката душа. И който би говорил в смисъла на египетския жрец, който обяснява на Солон естеството на един мит, би могъл да каже така: Това, което се разказва при вас, че Дионисий, синът на Бога и на една смъртна майка, се е родил, бил разкъсан на парчета и отново се ражда, всичко това звучи като приказка. Но истината в нея е раждането на Божественото и неговите съдбини в самата човешка душа. Щом тази божествена Дионисиева същност се раздвижва, душата изпитва една силно желание към своята истинска духовна форма. Обикновеното съзнание, което също е представено под образа на едно женско божество, Хера, започва да ревнува роденото от по-висшето съзнание. То пробужда низшата човешка природа (титаните). Неузрялото още божествено дете е разкъсано.
към текста >>

Така от знанието, раздробената в човека божествена сила, се ражда пълната с единство мъдрост, която е Логосът, син на Бога и на една смъртна душа, на преходната и стремяща се към Божественото човешка душа.
Обикновеното съзнание, което също е представено под образа на едно женско божество, Хера, започва да ревнува роденото от по-висшето съзнание. То пробужда низшата човешка природа (титаните). Неузрялото още божествено дете е разкъсано. Така то съществува в човека като раздробено, сетивно- разбираемо знание. Обаче ако в човека има достатъчно висша мъдрост (Зевс), която да бъде активна, тя отглежда неузрялото още дете, което после се ражда отново като втори Божи син (Дионисий). Така от знанието, раздробената в човека божествена сила, се ражда пълната с единство мъдрост, която е Логосът, син на Бога и на една смъртна душа, на преходната и стремяща се към Божественото човешка душа. Докато всичко това се счита само като един душевен процес и се схваща като един вид негов образ, ние сме твърде отдалечени от духовната действителност, която се разиграва там.
към текста >>

27. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Тифон-Сет, а неговата сестра – Изида.
Нека в тази светлина разгледаме египетското тайнство на Озирис. Озирис постепенно става едно от най-важните египетски божества. Представата за него измества други представи за божества, които съществували в някои части от народа. Около Озирис и неговата съпруга Изида се образува един пълен със значение кръг от митове. Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Тифон-Сет, а неговата сестра – Изида. Озирис се оженва за своята сестра. Заедно с нея той царува над Египет. Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис. Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис. На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него.
към текста >>

Тук и там, на много места, е трябвало да бъдат погребани разкъсаните части на Бога.
Тук и там, на много места, е трябвало да бъдат погребани разкъсаните части на Бога. Обаче самият Озирис възкръснал от под земния свят и победил Тифон; един лъч от него озарил Изида и тя родила Харпократ или Хорус.
към текста >>

Смес от части на Бога, произлязла в своята структура чрез Любовта и Омразата.
Това Първично-Едно се е раздробило следователно в елементите на света. Когато пред нас имаме един предмет, той представлява част от разлятото Божество. Но това Божество е скрито в него. То е трябвало първо да умре, за да могат да се родят нещата. А какво представляват тези неща? Смес от части на Бога, произлязла в своята структура чрез Любовта и Омразата. Емпедокъл казва ясно:
към текста >>

Ако в нас не живее самата сила на Бога,
Ако в нас не живее самата сила на Бога,
към текста >>

Тя се състои в това, че Божественото (Зевс) трябва да се съедини с една простосмъртна, със самото човешко съзнание, което е свързано с физическото тяло, за да роди един син човешката мъдрост (Логосът), която освобождава Бога.
Човекът е окован с веригите на преходното. Орелът кълве неговото тяло. Той трябва да търпи. Той може да постигне най-висшето само когато търси съдбата си в уединение. Той има една тайна. Тя се състои в това, че Божественото (Зевс) трябва да се съедини с една простосмъртна, със самото човешко съзнание, което е свързано с физическото тяло, за да роди един син човешката мъдрост (Логосът), която освобождава Бога. Чрез това съзнанието става безсмъртно. Човекът не трябва да издава своята тайна до тогава, докато един мист (Херкулес) дойде при него и премахне силата, която постоянно го заплашва със смърт. Едно същество, полу-животно, полу-човек, един Кентавър, трябва да се жертвува за да спаси човека. Кентавърът е самият човек, а именно полу-животинският, полу-духовният човек. Той трябва да умре, за да бъде спасен чисто духовният човек.
към текста >>

Веднъж, когато си играела, тя била отвлечена от Плутон, Бога на ада.
С празненствата били свързани и посвещенията. Символичното представяне на световната драма на човешката душа съставлявало заключителното действие на посвещението на мистите, което се предприемало тук. Елевзин ските светилища били издигнати в чест на Деметра. Тя е дъщеря на Кронос. От Зевс, преди неговия брак с Хера, тя има една дъщеря, Персефона. Веднъж, когато си играела, тя била отвлечена от Плутон, Бога на ада. Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси. Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък. Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Елевзис. Предрешена като стара жена, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката. Тя искала да даде безсмъртие на този син.
към текста >>

28. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Защото писано е: Ще се кланяш на Бога, твоя Господ, и ще служиш само на него." „Тогава дяволът го напусна." (Матей, 4, 10 и следв.)
На същото изкушение Исус отговаря: „Махни се от мене, Сатана! Защото писано е: Ще се кланяш на Бога, твоя Господ, и ще служиш само на него." „Тогава дяволът го напусна." (Матей, 4, 10 и следв.)
към текста >>

За тях се казва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14)
Предпоставките и за двете биографии трябва да се търсят в традициите на Мистериите, а не във външната физическа история. Буда и Исус са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа. С това техния живот се отдалечава от всичко преходно. Спрямо тях може да се приложи това, което се знае за посветените. Не са важни случайните събития на техния живот. За тях се казва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14)
към текста >>

29. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение. Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е. при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава. Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
към текста >>

Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на Исус: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от Евангелието, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи: Исус каза:
Трябва да се съгласим, че целият разказ в Евангелието на Йоан е обвит в едно тайнствено було. За да се уверим в това, нужно е само да обърнем внимание на следното. Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на Исус: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от Евангелието, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи: Исус каза:
към текста >>

служи за изявяването на Бога.
Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово". А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар. В случая имаме работа с една „болест", но с такава болест, която води не към смърт, а към „Славата Божия", т.е. служи за изявяването на Бога. Ако в Лазар е възкръснало „вечното Слово", тогава целият процес действително служи за проявлението на Бога в Лазар. Защото чрез целия процес Лазар е станал съвършено друг. По-рано в него не живееше „Словото", Духът; сега този Дух живее в него. Духът е роден в него. Несъмнено, с всяко раждане е свързана една болест, болестта на майката.
към текста >>

Ако в Лазар е възкръснало „вечното Слово", тогава целият процес действително служи за проявлението на Бога в Лазар.
Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово". А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар. В случая имаме работа с една „болест", но с такава болест, която води не към смърт, а към „Славата Божия", т.е. служи за изявяването на Бога. Ако в Лазар е възкръснало „вечното Слово", тогава целият процес действително служи за проявлението на Бога в Лазар. Защото чрез целия процес Лазар е станал съвършено друг. По-рано в него не живееше „Словото", Духът; сега този Дух живее в него. Духът е роден в него. Несъмнено, с всяко раждане е свързана една болест, болестта на майката. Но тази болест не води към смърт, а към нов Живот.
към текста >>

30. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2).
Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света. Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята.
към текста >>

Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството.
Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света. Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята. И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>

Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан.
Следва разпечатването на седмия печат. Тогава се вижда, какво трябва да стане в истинското християнство за света. Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението. „Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята. И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>

31. ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО GA_8 Християнството като мистичен факт

Досега човекът не беше способен да стане божествен в по-висока или по-ниска степен; той беше просто човек и стоеше в непосредствена, но външна връзка с Бога.
От сега нататък между личността и безграничния Бог не съществува вече нищо общо. Човек трябва да се постави в непосредствена връзка с него. Досега човекът не беше способен да стане божествен в по-висока или по-ниска степен; той беше просто човек и стоеше в непосредствена, но външна връзка с Бога. Който познава древния възглед на Мистериите, трябва да чувствува това като съвършено нова нота в светогледа. Много личности от първите християнски столетия изживяха тази драма. Те познаваха естеството на Мистериите; ако искаха да станат християни, те трябваше да се отделят от Мистериите. Това ги довеждаше до тежки душевни борби. По най-различни начини те търсеха възможност за примирение между двете направления.
към текста >>

Той е посредник между Бога и човеците.
Обаче това свръхсъществуващо Божество е произвело пълната с мъдрост основа на света, Логоса. Но Логосът може да бъде постигнат и от низшите човешки способности. Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата сграда. Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
към текста >>

Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
към текста >>

Християнският мистик иска да вижда Бога в самия себе си, но той трябва да гледа към историческия Христос, както физическото око гледа Слънцето.
Християнската мистика не е така безусловна. Тя има една важна предпоставка. Християнският мистик иска да вижда Бога в самия себе си, но той трябва да гледа към историческия Христос, както физическото око гледа Слънцето. Както окото си казва: чрез Слънцето аз ще видя това, което мога да виждам чрез моите сили, така и мистикът си казва: Аз възвисявам душата си до състояние на божественото виждане; светлината, която позволява такова виждане, е дадена в явилия се на Земята Христос. Той е всичко онова, чрез което мога да се издигна до най-висшето. Именно тук се различават средновековните мистици от мистите на древните Мистерии (Виж моята книга: Мистиката в зората на съвременния духовен живот).
към текста >>

32. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Човекът е призван да свърже веригата между Логоса и Бога.
Логосът е посредник между сетивния свят и недостъпния за мисълта Бог. Когато човек се прониква с познание, той се съединява с Логоса. Логосът се въплътява в него. Личността, която е развила духовното в себе си, е носител на Логоса. Над Логоса стои Бог, а под него е преходният свят. Човекът е призван да свърже веригата между Логоса и Бога. Това, което той изживява като Дух в себе си, е Мировият Дух. Подобни представи ни напомнят направо за това, как Питагорейците са схващали света и човека.
към текста >>

Той описва вътрешните дела на душата с думите: Мъдростта в човека напредва, „подражавайки пътищата на Бога и съзерцавайки първообразите, тя образува формите".
Питагорейците търсят ядрото на съществуванието във вътрешния живот. Обаче вътрешният живот има съзнание за своята космическа дейност. Думите на Августин: „Ние виждаме всички неща, които са направени, защото те са; но те са, защото Бог ги вижда", произхождат от един начин на мислене, близък до този на Филон. А относно това, какво и чрез какво виждаме, той прибавя: „И понеже те са, ние ги виждаме външно; и понеже те са съвършени, ние ги виждаме вътрешно." У Платон намираме същата представа. Филон, точно както и Платон, вижда в съдбините на човешката душа завършека на мировата драма, пробуждането на омагьосания Бог. Той описва вътрешните дела на душата с думите: Мъдростта в човека напредва, „подражавайки пътищата на Бога и съзерцавайки първообразите, тя образува формите". Ето защо, когато човек създава форми и образи вътре в себе си, това не е само негова лична работа. Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот. Този възглед е в съгласие със схващането на Мистериите относно народните митове. Мистът търси в митовете дълбоката същност на мъдростта. Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за сътворението на света.
към текста >>

Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога.
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа. Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно. Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер. Филон става тълкувател на този символичен смисъл. Той чете Библията като история на душата.
към текста >>

Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта.
Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване. Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото. Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта. Във всяка душа трябва да се разиграе мировата драма. Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението. Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога.
към текста >>

Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога.
Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване. Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото. Душата трябва да повтори в себе си микрокосмически пътищата на Бога; само в това се състои нейният мистичен стремеж към мъдростта. Във всяка душа трябва да се разиграе мировата драма. Душевният живот на един мистичен мъдрец е едно осъществяване на дадения образец от разказа за сътворението. Мойсей е писал не само за да разказва исторически събития, но за да онагледи в образи, по какви пътища трябва да върви душата, ако иска да намери Бога.
към текста >>

Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос.
Това е външното събитие. Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното. У Филон всичко това е вътрешен процес. Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата. Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят. Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си?
към текста >>

Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си?
Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят. Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си? Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си. В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание. Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители."
към текста >>

33. АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Той го описва в своите „Изповеди": „Когато исках да си представя Бога, аз можех да сторя това само под формата на огромни маси тела и мислех, че извън тях нищо друго не съществува.
В началото представите на Августин се придържат само към сетивно- преходното. Той може да си представи духовното само в сетивни образи. Когато се издига над тази степен, той чувствува това като едно освобождение. Той го описва в своите „Изповеди": „Когато исках да си представя Бога, аз можех да сторя това само под формата на огромни маси тела и мислех, че извън тях нищо друго не съществува. Това беше главната и почти единствената причина за грешката, която не можех да избягна." С това той загатва до какво трябва да стигне човек, който търси истинския живот в Духа. Има мислители и те не са малко които твърдят, че човек изобщо не може да стигне до едно чисто мислене, свободно от всякаква сетивна субстанция. Тези мислители смесват това, което смятат, че могат да твърдят за собствения си душевен живот, с човешките възможности. Напротив, истината е, че човек може да стигне до едно висше познание, само когато се издигне до едно мислене, свободно от всяка сетивна субстанция. Този душевен живот е такъв, че неговите представи не изчезват, дори и с прекъсването на физическите впечатления.
към текста >>

Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински. Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма. Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата". Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно. Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото. Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог. Но, за да постигне това, човек трябва да намери пътя към „Логоса, станал плът". Тази мисъл у Ериген води до една друга. Това, което се съдържа в писанията за Логоса, ни води, като съдържание на вярата, към спасение.
към текста >>

34. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Присъщо на природата на човека е да пита за началото и края на света за последните цели на съществуванието и за същината на Бога.
Първо трябва да бъдат дадени основните истини от целокупната сфера на Духовната Наука. Присъщо на природата на човека е да пита за началото и края на света за последните цели на съществуванието и за същината на Бога. Който притежава не само думи и понятия в своя разум, а истински познания за живота, които принадлежат към висшите степени на мъдростта в един труд, който разглежда началата на духовното познание. Едва след като се запознаем с тези начални понятия става ясно как трябва да се поставят висшите въпроси. В една друга книга, близка до тази, именно в "Тайната наука", ще се намерят по-пълни данни за разглежданата тук сфера.
към текста >>

35. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Дори и Лесинг, който смяташе, че цялата чиста истина съществува само за Бога, се удовлетворява от вечния стремеж към истината и не отрича вечната и стойност, а я утвърждава.
Това не противоречи на факта, че някои отделни човешки "истини" имат само преходна стойност и в определен момент се появяват като частични или пълни заблуждения. Тогава трябва да се каже, че истината съществува сама по себе си, при все че човешките мисли са само нейните преходни разновидности. Дори и Лесинг, който смяташе, че цялата чиста истина съществува само за Бога, се удовлетворява от вечния стремеж към истината и не отрича вечната и стойност, а я утвърждава. Защото само това, което има вечна стойност, може да предизвика вечен стремеж към търсене. Ако истината не би била независима в себе си, тя би получила стойността си от човешкото душевно усещане и тогава тя не би могла да бъде една единствен. А цел за всички хора. Доколкото се стремим към нея ние признаваме нейната независима стойност.
към текста >>

36. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Тези благословени от Бога хора заслужават истинско уважение, но това съвсем не означава, че обучението е нещо излишно.
Необходимо е обаче да изтъкнем: Съществуват хора, които са в състояние да извършат подобни действия напълно несъзнателно, въпреки че никога не са практикували окултното обучение. Такива "благодетели на света и на човечеството" шествуват невидимо около нас. Поради причини, които тук не можем да обясним, техните дарби изглеждат свръхестествени. Единственото, което ги различава от окултния ученик, е че последният действува в пълно съзнание и с ясен поглед върху сложната цялост на нещата. Чрез обучението той постига това, което другите получават като дар от висшите сили за доброто на света. Тези благословени от Бога хора заслужават истинско уважение, но това съвсем не означава, че обучението е нещо излишно. Когато окултният ученик овладее споменатите писмени знаци, за него започва едно друго "изпитание". То има за цел да установи дали той може да се развива спокойно и уверено във висшите светове. В условията на обикновения живот подтиците за нашите действия често се коренят във външните обстоятелства. Човек предприема определени действия, защото едни или други задължения му ги налагат.
към текста >>

37. ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят. Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове. Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате. И вие сте подчинени на тези ръководители. Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ. Отзвук от тази първична заповед на петата човешка подраса са познатите ни от Библията думи: “Не си създавай никакъв кумир или някакво подобие на нещо, което е горе на небето, долу на Земята, във водата или под Земята...” (2. Мойсей, 10. глава).
към текста >>

38. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Религиозните вероизповедания, които съзнателно са съхранили връзката си със свръхсетивния възглед, определят „Аза" като „неизразимото име на Бога".
При никакви обстоятелства името „Аз" не може да прозвучи отвън и да стигне до ухото на даден човек. Той може да го употреби единствено по отношение на се бе си. Аз съм „Аз" само за мен, за всеки друг, аз съм „ти", и всеки друг е за мен „ти". Този прост факт е външен израз на едно дълбока истина. „Азът" е независим от целия външен свят; ето защо и неговото име никога не може да прозвучи отвън. Религиозните вероизповедания, които съзнателно са съхранили връзката си със свръхсетивния възглед, определят „Аза" като „неизразимото име на Бога". И когато занапред ще употребяваме този израз, нека имаме предвид това. Нищо външно няма достъп до тази част на човешката душа, за която става дума тук. Тук е „скритото светилище на душата". Тук достъп може да получи само такова същество, което е сродно с душата. „Бог, който живее в човека, говори, когато душата познава себе си като Аз".
към текста >>

Тук лесно може да възникне недоразумението, че подобен възглед смята Аза и Бога за едно цяло.
Тук лесно може да възникне недоразумението, че подобен възглед смята Аза и Бога за едно цяло. В случая не се твърди че Азът е Бог, а само това, че той е от едно и също естество с Божественото. Когато някой казва, че една капка морска вода има същия състав като морето, нима твърди, че капката е самото море? Или с други думи: както капката се отнася към морето, така и Азът се отнася към Божественото. Човекът може да намери в себе си нещо божествено, само защото неговата първична същност е взета от Божествения свят. Ето как чрез тази трета съставна част на душата, човек постига едно вътрешно знание за себе си, също както чрез астралното тяло постига знание за външния свят.
към текста >>

39. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

На древноперсийския народ трябваше да се обясни как в човешката душа доколкото стремежите й бяха отправени към сетивния физически свят се разиграва една борба между Бога на Светлината и неговия противник, и как човек да се противопостави пред тласкащия го към бездната Ариман; как да се превърне влиянието му от зло в добро.
Този Дух на Светлината се открива на Заратустра и неговите последователи като Духа, който от духовния свят обръща своя лик към човека и подготвя бъдещето на цялото човечество. Духът на Светлината, възвестявай от Заратустра, е всъщност Христос преди неговата поява на Земята. Напротив, за него Ариман (Анграмайню) олицетворяваше онази сила, която изпълва с поквара човешката душа, ако последната се устреми единствено към нея. Това е същата сила, която вече описахме и която след издаването на Вулкановите тайни постигна особена власт на Земята. Наред с посланията от Духа на Светлината, Заратустра известява и ученията на онези духовни Същества, които за пречистения поглед на ясновидеца се явяват като сподвижници на Духа на Светлината, докато пред хората с непречистените остатъци от старото сумрачно ясновидство, заставаха образите на „изкусителите". На древноперсийския народ трябваше да се обясни как в човешката душа доколкото стремежите й бяха отправени към сетивния физически свят се разиграва една борба между Бога на Светлината и неговия противник, и как човек да се противопостави пред тласкащия го към бездната Ариман; как да се превърне влиянието му от зло в добро.
към текста >>

И биха попаднали до голяма степен в мрежите на Ариман, ако Заратустра не им беше посочил по толкова впечатляващ начин с учението за Бога на Светлината, как зад физическия свят стои самият той светът на Светлинния Бог.
При народите от древна Индия тази опасност беше нищожна. Защото по време на земния живот те усещаха физическия свят като една илюзия. Ето защо след смъртта те се изтръгваха от властта на Ариман. Но толкова по-голяма ставаше опасността за древноперсийските народи. През периода между раждането и смъртта те насочваха своите интереси към физическия сетивен свят. И биха попаднали до голяма степен в мрежите на Ариман, ако Заратустра не им беше посочил по толкова впечатляващ начин с учението за Бога на Светлината, как зад физическия свят стои самият той светът на Светлинния Бог. Колкото повече хората от тази епоха приемаха в душите си представите на това учение, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот. По време на земния живот Ариман заставя човека да счита сетивно-физическото битие за единствено възможното, като по този начин човек сам си затваря всяка пролука към духовния свят. В духовния свят властта на Ариман води човека към пълна изолация, към това, да ограничава всичките си интереси единствено в себе си. Хора, които при смъртта са били под властта на Ариман, се прераждат като егоисти.
към текста >>

При египетския народ Хермес имаше грижата за това, по време на земния си живот, хората да се подготвят за общуването с Бога на Светлината.
При египетския народ Хермес имаше грижата за това, по време на земния си живот, хората да се подготвят за общуването с Бога на Светлината. Но понеже през тази епоха интересите на хората между раждането и смъртта, бяха така устроени, че булото на сетивния свят ги откъсваше от висшите светове, то и духовният поглед оставаше помрачен дори след смъртта. Възприятията за светлинния свят оставаха смътни.
към текста >>

Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер.
Духовните сили, скрити зад природните явления, ставаха достъпни за човека. В митологиите на европейските народи са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора. Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и източни Мистерии. Свръхчовешките Същества бяха познати и в Европа. Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер. Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер. Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на Христос. За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия Бог на Светлината.
към текста >>

40. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

на семето от Бога.
на семето от Бога.
към текста >>

41. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

на Один, бога тъй могъщ,
на Один, бога тъй могъщ,
към текста >>

42. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

научих се на Бога да разчитам.
научих се на Бога да разчитам.
към текста >>

43. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

„Светът от Бога идва – тъй си казвал, –
„Светът от Бога идва – тъй си казвал, –
към текста >>

44. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

съзираше духа на Бога, но и
съзираше духа на Бога, но и
към текста >>

природата – напусната от Бога.
природата – напусната от Бога.
към текста >>

45. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Нека сравним, колко различно Аристотел и Джордано Бруно стигат до представата за Бога.
Нека сравним, колко различно Аристотел и Джордано Бруно стигат до представата за Бога. Аристотел разглежда света; той вижда пълния смисъл на природните процеси на него му се разкрива мисълта на "първия Двигател" на тези процеси. В своя душевен живот Джордано Бруно се издига чрез борба до представата на монадите; природните процеси са някакси заличени в образа, в който се явяват безброй монади действащи едни върху други. А Бог е силовата Същност, действаща във всички монади зад всички процеси на възприемаемия свят. В страстната враждебност на Джордано Бруно против Аристотел се изразява противоположността между мислителите на Гърция и тази на по-ново време.
към текста >>

Азът намира вродена в него идеята за Бога.
Така Декарт стига до своето "Cogito, ergo num": Аз мисля, следователно съм. При него Азът извоюва своето оправдание, да трябва да признае собственото си битие чрез коренно съмнение в целия свят. От този корен Декарт черпи по-нататъшните неща на своя светоглед. Той се е опитал да обхване съществуващото в "Аза". Това, което заедно с този "Аз" може да оправдае своето съществуване, това трябва да се счита като истина. Азът намира вродена в него идеята за Бога. Тази идея се представя в Аза толкова вярна, толкова ясна, колкото Азът сам не представя себе си. Но тя е толкова възвишена, толкова мощна, че Азът не може да я има чрез самия себе си, следователно тя идва от една външна действителност, на която отговаря. Декарт вярва в действителността навъншния свят не затова, че този външен свят се представя като действителен, а защото Азът трябва да вярва в себе си и по-нататък в Бога; но Бог може да бъде мислен само като истинен. Защото би било неистинно за него, да представи на човека един външен свят за действителен, ако този свят не би бил действителен.
към текста >>

Декарт вярва в действителността навъншния свят не затова, че този външен свят се представя като действителен, а защото Азът трябва да вярва в себе си и по-нататък в Бога; но Бог може да бъде мислен само като истинен.
Той се е опитал да обхване съществуващото в "Аза". Това, което заедно с този "Аз" може да оправдае своето съществуване, това трябва да се счита като истина. Азът намира вродена в него идеята за Бога. Тази идея се представя в Аза толкова вярна, толкова ясна, колкото Азът сам не представя себе си. Но тя е толкова възвишена, толкова мощна, че Азът не може да я има чрез самия себе си, следователно тя идва от една външна действителност, на която отговаря. Декарт вярва в действителността навъншния свят не затова, че този външен свят се представя като действителен, а защото Азът трябва да вярва в себе си и по-нататък в Бога; но Бог може да бъде мислен само като истинен. Защото би било неистинно за него, да представи на човека един външен свят за действителен, ако този свят не би бил действителен.
към текста >>

към действие изпълнено с Бога.
Тук не може да става дума за необусловена свобода на човека. Защото човекът е също така малко онова, което действа и мисли от себе си, колкото и камъкът, който се движи; във всичко е единната субстанция. За условна свобода при човека може да се говори само тогава, когато той не се счита за едно самостоятелно отделно същество, а когато знае, че е едно с единната субстанция. В неговото развитие светогледът на Спиноза води в една личност до съзнанието: Аз мисля върху мене в правилния смисъл, когато не вземам по-нататък себе си под внимание, а в моето изживяване зная, че съм едно с божественото Цяло. В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е. към действие изпълнено с Бога. Това се получава като нещо разбиращо се от само себе си за онзи, в когото правилният светоглед е пълна истина. Ето защо Спиноза нарича съчинението, в което той излага своя светоглед, етика. За него етиката, т.е. моралното поведение, е в най-висшия смисъл резултат на истинското знание за обитаването на човека в единната субстанция. Бихме искали да кажем, че частният живот на Спиноза, на човека, който първо бе преследван от фанатици, после, след доброволно подаряване на своето имущество, живя в беднотия като работник, беше по най-рядък начин външен израз на неговата душа на философ, която знаеше своя Аз в божественото Цяло и чувстваше всяко душевно изживяване, даже всяко изживяване въобще озарено от това съзнание.
към текста >>

По този път Волф основава една наука на света, на душата и на Бога.
Светогледният образ на Лайбниц изпитва едно обширно, умствено развитие чрез Християн Волф /роден в 1679 г. в Бреслау професор в Хале/. Волф е на мнение, че може да бъде основана една наука, която познава чрез чисто мислене онова, което е възможно, което е призвано за съществуване, защото за мисленето то се явява непротиворечиво и така може да бъде доказано. По този път Волф основава една наука на света, на душата и на Бога. Този светоглед почива на предположението, че себесъзнателната човешка душа може да образува в себе си мисли, които са валидни за онова, което се намира напълно вън от нея. Тук се намира загадката, която след това Кант почувства, че му е дадена: Как са възможни познания произведени чрез душата, които въпреки това трябва да имат валидност за мирови същества, които се намират вън от душата?
към текста >>

46. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум.
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум. Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж". А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
към текста >>

За вещта, за света, за Бога аз вярвах, че зная почти толкова много, колкото самия учител, и на много места ми се струваше, че работата не върви".
Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф. Как това мислително направление действащо чрез представите на Волф въздействаше на по-дълбоките духове, за това можем да добием една представа от Гьотевото съчинение "Поезия и Истина". Там той разказва за впечатлението, което са му направили лекциите на професор Винклер, които той е изнасял в духа на Волф в Лайпциг: "Моите лекции аз посещавах отначало усърдно и вярно; но философията не искаше да ме осветли. В логиката ми се случваше по един чудесен начин така, че трябваше да разкъсам едни от други, да разединя и един вид да разруша онези духовни операции, които от младини извършвах с най-голямо удобство, за да разбера тяхната правилна употреба. За вещта, за света, за Бога аз вярвах, че зная почти толкова много, колкото самия учител, и на много места ми се струваше, че работата не върви". Напротив за своите занимания със съчиненията на Спиноза поетът ни разказва: "Аз се отдадох на това четене и вярвах, гледайки самия себе си, че никога не съм виждал света така ясно". Обаче само малцина можеха да се отдадат така безпристрастно на Спинозовия начин на мислене както Гьоте. При голяма част този начин на мислене трябваше да произведе едно раздвоение в схващането на света. Един представител за тези последните е Гьотевият приятел Фр. Х. Якоби.
към текста >>

Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането".
Той избра тази последната алтернатива. Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси. По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето. Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума.
към текста >>

Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>

Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата".
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>

Как Разумът може да произнесе съждения върху Бога, Свободата и Безсмъртието, когато неговите изисквания върху най-простите събития почиват във толкова несигурни закони?
Чрез изложенията на Юм Кант бе събуден от неговия сън, в който, според неговата изповед, го беше потопила идейната посока на Волф. Как Разумът може да произнесе съждения върху Бога, Свободата и Безсмъртието, когато неговите изисквания върху най-простите събития почиват във толкова несигурни закони? Душата, която Кант трябваше да предприеме сега срещу знанието на разума, се простираше много по-далеч отколкото този на Якоби. Този последният може поне да остави на знанието възможността, да разбира природата и нейните необходими връзки. Кант извърши едно важно дело в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755 година труд "Обща история на природата и теория на небето". Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно газообразно кълбо, което се върти около своята ос. Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер.
към текста >>

Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога.
Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят. Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът!
към текста >>

Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен.
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала. Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен. Това е "религия вътре в границите на чистия разум"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед.
към текста >>

То оставя на религиозния дух: Бога, свободата и безсмъртието.
Който си представя структурите на Кантовото схващане на света, както то бе скицирано тук, той ще разбере силното въздействие на това схващане върху неговите съвременници, а също и върху следващите поколения. Защото то не докосва никоя от представите, които се бяха отпечатали в човешката душа в течение на развитието на западната култура. То оставя на религиозния дух: Бога, свободата и безсмъртието. То задоволява потребността от познание, като му разграничава една област, вътре в която признава безусловно определени истини. Даже то остава валидно и мнението, че човешкият разум има право да си служи за обяснението на живите същества не само с вечните, железни природни закони, но и с понятията за целесъобразност, което сочи към един преследван ред в мировата същност.
към текста >>

Как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя проведена тезата, че природата скрива Бога!
Когато в 1811 година Гьоте прочете книгата на Якоби "За божествените неща", той не стори това "с удоволствие". Как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя проведена тезата, че природата скрива Бога! Не трябваше ли при моя чист, дълбок, вроден и упражнен начин на мислене, който не беше научил нерушимо да вижда Бога в природата и природата в Бога, така че този начин на мислене съставляваше основата на цялото ми съществуване, не трябваше ли едно толкова странно, едностранчиво ограничено изказване да ме отдалечи за винаги по дух от най-благородния човек, чието сърце от обожание обичах? Въпреки това аз не се подадох на моето болезнено огорчение, а се спасих напротив в моя стар приют и намерих в Спинозовата етика за няколко седмици моето ежедневно занимание и понеже през това време моето образование се повиши, аз отново изпитах удивление в познати вече за мене неща, които ми разкриха нещо, което сега изглеждаше ново и различно".
към текста >>

Не трябваше ли при моя чист, дълбок, вроден и упражнен начин на мислене, който не беше научил нерушимо да вижда Бога в природата и природата в Бога, така че този начин на мислене съставляваше основата на цялото ми съществуване, не трябваше ли едно толкова странно, едностранчиво ограничено изказване да ме отдалечи за винаги по дух от най-благородния човек, чието сърце от обожание обичах?
Когато в 1811 година Гьоте прочете книгата на Якоби "За божествените неща", той не стори това "с удоволствие". Как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя проведена тезата, че природата скрива Бога! Не трябваше ли при моя чист, дълбок, вроден и упражнен начин на мислене, който не беше научил нерушимо да вижда Бога в природата и природата в Бога, така че този начин на мислене съставляваше основата на цялото ми съществуване, не трябваше ли едно толкова странно, едностранчиво ограничено изказване да ме отдалечи за винаги по дух от най-благородния човек, чието сърце от обожание обичах? Въпреки това аз не се подадох на моето болезнено огорчение, а се спасих напротив в моя стар приют и намерих в Спинозовата етика за няколко седмици моето ежедневно занимание и понеже през това време моето образование се повиши, аз отново изпитах удивление в познати вече за мене неща, които ми разкриха нещо, което сега изглеждаше ново и различно".
към текста >>

На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през добродетел и безсмъртие в една висша област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения.
На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през добродетел и безсмъртие в една висша област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения. Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже щастието да изградя едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича старецът от Кьонигсберг".
към текста >>

Това е достатъчно за страдащия; обаче оздравяващият се повдига гениално, доверява се на Бога и се чувства спасен, хваща се за случайното, обръща го в своя полза, за да започне един вечно свеж кръг на живота".
"Една керемида се откъсва от покрива: В приетия смисъл ние наричаме това случайно; тя пада върху рамото на един минувач, механически; обаче не напълно механически, тя следва законите на тежестта и така действува физически. Разкъсаните жизнени съдове престанат веднага да функционират; в същия момент соковете действат химически, излизат наяве елементарните свойства. Обаче разстроеният органически живот се противопоставя също така бързо, той се стреми да се възстанови; в това време човешкото цяло е повече или по-малко несъзнателно и психически разстроено. Познаващата се отново човешка личност се чувства най-дълбоко етически наранена; тя се оплаква за нейната нарушена дейност, от каквото и естество да бъде тя, обаче не на драго сърце човекът се отдава на търпение. Напротив от религиозна гледна точка на него би му било лесно, да припише този случай на една по-висша повеля, да го счита като предпазване от по-голямо зло, като увод към по-висше добро. Това е достатъчно за страдащия; обаче оздравяващият се повдига гениално, доверява се на Бога и се чувства спасен, хваща се за случайното, обръща го в своя полза, за да започне един вечно свеж кръг на живота". Така обяснява Гьоте с примера на една падаща от покрива керемида връзката на всички видове природни действия. Едно обменение в неговия смисъл би било, когато също бихме искали да изведем строго закономерната връзка на тези при родни действия от един корен.
към текста >>

Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите?
От една страна той казва: "- Що значи да мислиш с Квантиански дух? Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното. Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант. Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение. Ако е правилно, че законите на човешкия разум се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас? Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят. Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус".
към текста >>

Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба?
Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното. Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант. Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение. Ако е правилно, че законите на човешкия разум се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас? Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят. Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус". В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин.
към текста >>

На Якоби той пише: "Ти се придържаш към вярата в Бога; аз във виждането".
По отношение на своя образ на света Гьоте не говори нито за едно просто познание с понятията, нито за една вяра, а за едно виждане в духа. На Якоби той пише: "Ти се придържаш към вярата в Бога; аз във виждането". Това виждане в духа, така както то се разбира тук, навлиза в развитието на светогледите като онази душевна способност, която отговаря на една епоха, за която мисълта не е вече това, каквато тя е била за гръцкия мислител; за която по-скоро тя се явява като едно произведение на себесъзнанието; но като едно такова произведение, което се добива благодарение на това, че това себесъзнание знае себе си намиращо се сред творящите духовно в природата същества. Гьоте е представител на една епоха на светогледа, която се чувствува принудено да премине от простото мислене към виждането. Шилер полага усилия да оправдае по отношение Кант този преход.
към текста >>

Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света".
към текста >>

Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат".
Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света". Критиката на ума постъпваща с крайно логическа строгост достигна при Кант и Фихте така далеч, че понижи значението на действителното, пълножизненото само до една илюзия, до един съновиден образ.
към текста >>

47. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия.
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия. Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети". Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>

Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети".
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия. Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети". Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>

Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси?
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия. Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети". Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>

Шелинг се опитва да отговори на тези въпроси не вече чрез съзерцанието на Бога.
Шелинг се опитва да отговори на тези въпроси не вече чрез съзерцанието на Бога. Никак не би отговаряло на Бога, ако той би създал един свят от същества, които той би трябвало постоянно да ръководи и направлява като самостоятелни. Бог е съвършен само тогава, когато може да създаде един свят, който самият би бил подобен нему по съвършенство. Един Бог, който може да произведе само нещо, което е по-несъвършено от него, той самият е несвършен. Ето защо в лицето на човеците Бог е създал същества, които не се нуждаят от неговото ръководство, а които самите са свободни и независими като него. Едно същество, което произхожда от едно друго, не е нужно поради това да бъде зависимо от него.
към текста >>

Никак не би отговаряло на Бога, ако той би създал един свят от същества, които той би трябвало постоянно да ръководи и направлява като самостоятелни.
Шелинг се опитва да отговори на тези въпроси не вече чрез съзерцанието на Бога. Никак не би отговаряло на Бога, ако той би създал един свят от същества, които той би трябвало постоянно да ръководи и направлява като самостоятелни. Бог е съвършен само тогава, когато може да създаде един свят, който самият би бил подобен нему по съвършенство. Един Бог, който може да произведе само нещо, което е по-несъвършено от него, той самият е несвършен. Ето защо в лицето на човеците Бог е създал същества, които не се нуждаят от неговото ръководство, а които самите са свободни и независими като него. Едно същество, което произхожда от едно друго, не е нужно поради това да бъде зависимо от него. Защото няма никакво противоречие в това, че този, който е син на един човек, е самият той човек.
към текста >>

Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина.
Бог е съвършен само тогава, когато може да създаде един свят, който самият би бил подобен нему по съвършенство. Един Бог, който може да произведе само нещо, което е по-несъвършено от него, той самият е несвършен. Ето защо в лицето на човеците Бог е създал същества, които не се нуждаят от неговото ръководство, а които самите са свободни и независими като него. Едно същество, което произхожда от едно друго, не е нужно поради това да бъде зависимо от него. Защото няма никакво противоречие в това, че този, който е син на един човек, е самият той човек. Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина. "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога. Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог".
към текста >>

Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно.
Едно същество, което произхожда от едно друго, не е нужно поради това да бъде зависимо от него. Защото няма никакво противоречие в това, че този, който е син на един човек, е самият той човек. Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина. "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога. Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог". Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света. Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят.
към текста >>

Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога.
Защото няма никакво противоречие в това, че този, който е син на един човек, е самият той човек. Както окото, което е възможно само в цялостта на организма, не по-малко има за себе си един независим собствен живот, така също и отделната душа, която е обхваната в Бога, но въпреки това не действа чрез него подобно на една част на една машина. "Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога. Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог". Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света. Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят. Божественият свят има самостоятелност.
към текста >>

Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света.
"Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога. Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог". Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света. Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят. Божественият свят има самостоятелност. Бог го е създал, но той си има своята собствена същност. Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено.
към текста >>

Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност.
Не може да се разбере, как най-съвършеното същество би намерило удоволствие и в най-съвършената машина. Както и да си представим начина, по който съществата произхождат от Бога, това никога не може да бъде един механичен начин, то не може да бъде едно произвеждано или поставяно, при което произведеното е нищо за самото себе си; но то не може също така да бъде една еманация, при което еманиращото би останало същото с това, от което еманира, следователно не би било нищо собствено, самостоятелно. Следването на нещата от Бога е едно откровение на Бога. Бог може да се изяви само в това, което е подобно нему, в свободни, действащи от себе си същества; за чиито битие не съществува никаква причина освен Бог, но които са такива, каквито е Бог". Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света. Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят. Божественият свят има самостоятелност. Бог го е създал, но той си има своята собствена същност. Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено. Така както светлината е родена от тъмната, така и божественият свят от небожественото съществуване.
към текста >>

Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено.
Ако Бог би бил един бог на мъртвите и всички явления по света само един механизъм, чиито процеси сочат на него като техен двигател и първопричина, тогава би трябвало да опишем само дейността на Бога и с това бихме разбрали всичко сред света. Ние бихме разбрали от Бога всички неща и в тяхната дейност. Но не е такъв случаят. Божественият свят има самостоятелност. Бог го е създал, но той си има своята собствена същност. Така той е божествен; но божественото се явява сред една същност, която е независима от Бога, сред нещо небожествено. Така както светлината е родена от тъмната, така и божественият свят от небожественото съществуване. И от небожественото произхожда злото, егоистичното. Следователно Бог няма в своята власт всички същества; той може да им даде светлината; но те самите възникват от тъмната нощ. Те са синовете на тази нощ. И това, което в тях е тъмнина, над него Бог няма никаква власт.
към текста >>

Можем също да кажем, че светът е творение на Бога из небожественото.
Следователно Бог няма в своята власт всички същества; той може да им даде светлината; но те самите възникват от тъмната нощ. Те са синовете на тази нощ. И това, което в тях е тъмнина, над него Бог няма никаква власт. Те трябва да се издигнат чрез работа от нощта до светлината. Това е тяхната свобода. Можем също да кажем, че светът е творение на Бога из небожественото. Следователно небожественото е първата, а божественото е второто.
към текста >>

Чрез това за него целият свят се е превърнал в едно откровение на Бога.
Първо Шелинг е търсил идеите във всички неща, следователно той е търсил божественото в тях. Чрез това за него целият свят се е превърнал в едно откровение на Бога. Но след това той трябваше да премине от божественото към небожественото, за да разбере несъвършеното, злото, егоистичното. Сега за него целият процес на развитие на света стана едно прогресивно побеждаване чрез божественото. Отделният човек води своя произход от небожественото. Чрез работа той се издига от това небожествено до божественото. Ние можем да наблюдаваме преминаването от небожественото към божественото и в историята.
към текста >>

Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога.
Гръцката култура стои на тази почва. Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството. Природата като такава се счита за небожественото, злото се противопоставя на божественото, на доброто. Христос се изяви, за да направи да просветне светлината на божественото сред нощта на небожественото. Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога. Защото само личното може да изцели личното, и Бог трябва да стане човек, за да дойде човекът при Бога.
към текста >>

Защото само личното може да изцели личното, и Бог трябва да стане човек, за да дойде човекът при Бога.
Това беше епохата, когато човекът живееше в съюз с природата, или, както Шилер се изразява в своята статия "За наивната и сантиментална поезия", той беше самата природа, поради което още не я търсеше. С християнството изчезна това състояние на невинност на човечеството. Природата като такава се счита за небожественото, злото се противопоставя на божественото, на доброто. Христос се изяви, за да направи да просветне светлината на божественото сред нощта на небожественото. Този е моментът, в който "Земята за втори път става пуста и празна", онзи момент "на раждането на по-висшата светлина на духа", която "от самото начало на света съществуваше в него, обаче неразбрана за действащата за себе си тъмнина; и в още затворено и ограничено откровение; а именно тя се явява, за да застане срещу личното и духовно зло, също в лична, човешка форма, и като посредник, за да възстанови отново до по-висока степен връзката на създанието с Бога. Защото само личното може да изцели личното, и Бог трябва да стане човек, за да дойде човекът при Бога.
към текста >>

Спинозизмът е един светоглед, който търси в Бога причината на всичко ставащо в света, и от тази причина извежда всички процеси според вечни, необходими закони, както математическите истини се извеждат от теоремите.
Спинозизмът е един светоглед, който търси в Бога причината на всичко ставащо в света, и от тази причина извежда всички процеси според вечни, необходими закони, както математическите истини се извеждат от теоремите. Един такъв светоглед не беше достатъчен на Шелинг. Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност.
към текста >>

Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото.
Спинозизмът е един светоглед, който търси в Бога причината на всичко ставащо в света, и от тази причина извежда всички процеси според вечни, необходими закони, както математическите истини се извеждат от теоремите. Един такъв светоглед не беше достатъчен на Шелинг. Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество.
към текста >>

Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха".
"Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>

Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>

Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога.
Един личен бог, какъвто Шелинг си представя в своя по-късен период, е неизчислим. Защото той не действа само спрямо разума. При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не. При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент. Към знанието на разума трябва да се прибави опитът. Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание. Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога. Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист разум. Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния Бог. Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията".
към текста >>

Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога.
При една задача за изчисление ние можем да определим резултата предварително чрез чистото мислене; при действащия човек обаче не. При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент. Към знанието на разума трябва да се прибави опитът. Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание. Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога. Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист разум. Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния Бог. Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията". И двете тези съчинения не е публикувал той самият, а е сложил тяхното съдържание като основа на лекциите, които е държал в Берлинския Университет, след като Фридрих Вилхелм ІV го беше повикал в столицата на Прусия. Те са били публикувани една след смъртта на Шелинг /1854 г. /.
към текста >>

Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията".
Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание. Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога. Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист разум. Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния Бог. Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията". И двете тези съчинения не е публикувал той самият, а е сложил тяхното съдържание като основа на лекциите, които е държал в Берлинския Университет, след като Фридрих Вилхелм ІV го беше повикал в столицата на Прусия. Те са били публикувани една след смъртта на Шелинг /1854 г. /.
към текста >>

Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света".
Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено. И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето. Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия". Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия. Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света". Отрицателната философия "ще остане предимно философия на школата, а положителната за живота. Чрез двете заедно ще може да бъде дадено пълното освещаване, което трябва да искаме от философията. Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии. Малките мистерии са били като първоначална степен на големите... Положителната философия е една необходимо последствие на добре разбраната отрицател на философия, и така можем да кажем: - В отрицателната философия се честват малките, в положителната големите мистерии на философията".
към текста >>

Човекът чувства, че трябва да отнесе своето съществуване към едно друго същество, към Бога.
Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си. Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост. Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода". Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост". Човекът чувства, че трябва да отнесе своето съществуване към едно друго същество, към Бога. И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка. Мисълта, идеята имат една такова самостоятелно съществуване, че Шелинг може да каже за тях: "- Така мислите са наистина родени от душата; обаче родената мисъл е една независима сила, действаща по-нататък за себе си, даже израстваща в човешката душа така, че покорява своята собствена майка и я подчинява на себе си". Ето защо който се старае да схване божественото първично Същество в мисли, той го приема в себе си и го има в себе си като самостоятелна сила.
към текста >>

Това би означавало, че човек ражда в себе си мисълта за Бога.
За него е най-любима, най-неопределената, най-празната представа. "Религията беше това, когато древните считаха всеки особен род на живота в целия свят като произведение на едно божество; те бяха възприели особения начин на действие на вселената като едно определено чувство и го наричаха така". Ето защо остроумните думи, които Шлайермахер е казал върху същността на безсмъртието, имат въпреки това в себе си нещо неопределено: "Целта и характерът на един религиозен живот не е онова безсмъртие вън от времето и зад времето, или напротив само след това време, но въпреки това във времето, а безсмъртието, което можем да имаме още непосредствено в този временен живот и което една задача, в решението на която ние винаги сме обхванати. Да бъдем сред крайното едно с безкрайното и вечно във всеки момент, това е безсмъртието на религията". Ако Шелинг беше казал това, ние бихме могли да свържем с него определена представа. Това би означавало, че човек ражда в себе си мисълта за Бога. Това не е нищо друго освен един спомен, едно възпоминание на Бога за своето собствено същество. То присъства в крайното. Ето защо това крайно участва самото то в Безкрайното но тъй като Шлайермахер го казва без основите на Шелинг, то остава напълно в една мъгливост. То изразява само смътното чувство, че човекът е зависим от нещо безкрайно. Богословието в Шлайермахер е това, което му пречи да напредне до определени представи върху първичното същество на света.
към текста >>

Това не е нищо друго освен един спомен, едно възпоминание на Бога за своето собствено същество.
"Религията беше това, когато древните считаха всеки особен род на живота в целия свят като произведение на едно божество; те бяха възприели особения начин на действие на вселената като едно определено чувство и го наричаха така". Ето защо остроумните думи, които Шлайермахер е казал върху същността на безсмъртието, имат въпреки това в себе си нещо неопределено: "Целта и характерът на един религиозен живот не е онова безсмъртие вън от времето и зад времето, или напротив само след това време, но въпреки това във времето, а безсмъртието, което можем да имаме още непосредствено в този временен живот и което една задача, в решението на която ние винаги сме обхванати. Да бъдем сред крайното едно с безкрайното и вечно във всеки момент, това е безсмъртието на религията". Ако Шелинг беше казал това, ние бихме могли да свържем с него определена представа. Това би означавало, че човек ражда в себе си мисълта за Бога. Това не е нищо друго освен един спомен, едно възпоминание на Бога за своето собствено същество. То присъства в крайното. Ето защо това крайно участва самото то в Безкрайното но тъй като Шлайермахер го казва без основите на Шелинг, то остава напълно в една мъгливост. То изразява само смътното чувство, че човекът е зависим от нещо безкрайно. Богословието в Шлайермахер е това, което му пречи да напредне до определени представи върху първичното същество на света. Той би искал да повдигне религиозността, благоговезността на една по-висока степен.
към текста >>

"Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога.
Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света". Това, което може да се добие чрез себесъзнателно мислене, него Хегел прави съдържание на светогледа. Защото това, което човек добива по един друг път, а не чрез себесъзнателно мислене, то не може да бъде нищо друго освен една предварителна степен към един светоглед. "Издигането на мисленето над сетивното, неговото излиза не над крайното и издигане към безкрайното, скокът, който се прави с прекъсване редовете на сетивното в свръхсетивното, всичко това е самото мислене, това преминаване е само мислене. Когато не може да се направи такова преминаване, това значи, че не трябва да се мисли.
към текста >>

Но колко чужди на непосредствения живот са неговите понятия за съзерцаването на Бога.
Но колко чужди на непосредствения живот са неговите понятия за съзерцаването на Бога. Такъв възглед може да има своята стойност най-много за онези тържествени моменти на живота, в които човек се оттегля от всекидневието и се отдава на най-висшите настроения; в които, така да се каже, той не изпълнява никаква мирска служба, а само едно богослужение. Напротив Хегел е искал да проникне човека с чувството, че и във всекидневната действителност той служи на всеобщо-Божественото. При него Божественото се простира надолу чак до най-малките неща, докато при Шелинг то се оттегля в най-висшите области на съществуването. Понеже обичаше действителността и живота, затова Хегел се стараеше да ги представи колкото е възможно по-разумно. Той искаше човекът да прави всяка стъпка с разумност.
към текста >>

Когато се е издигнал дотам, тогава за него са валидни думите на Хегел: "Че човекът знае за Бога, това според съществената общност е едно общо знание, защото човек знае за Бога само дотолкова, доколкото Бог знае за себе си в човека: Това знание е себесъзнание на Бога, но също така едно негово знание за човека, и това знание на Бога за човека е знание на човека за Бога.
Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност. Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното. Най-високият, най-заостреният връх е чистата личност, която само чрез абсолютната диалектика, която е нейната природа, обхваща и държи в себе си също така много всичко, понеже прави от себе си най-свободното, най-простото същество, което е първата непосредственост и всеобщност". Но, за да стане "чиста личност" отделният човек трябва да се проникне с цялата разумност и да я направи свое себе. Защото чистата "личност" е същевременно най-висшето, до което човек може да се развие възходящо, но той съвсем не е такава личност на природата. Когато се е издигнал дотам, тогава за него са валидни думите на Хегел: "Че човекът знае за Бога, това според съществената общност е едно общо знание, защото човек знае за Бога само дотолкова, доколкото Бог знае за себе си в човека: Това знание е себесъзнание на Бога, но също така едно негово знание за човека, и това знание на Бога за човека е знание на човека за Бога. Духът на човека, да знае за Бога, е самият божи дух".
към текста >>

Духът на човека, да знае за Бога, е самият божи дух".
Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното. Най-високият, най-заостреният връх е чистата личност, която само чрез абсолютната диалектика, която е нейната природа, обхваща и държи в себе си също така много всичко, понеже прави от себе си най-свободното, най-простото същество, което е първата непосредственост и всеобщност". Но, за да стане "чиста личност" отделният човек трябва да се проникне с цялата разумност и да я направи свое себе. Защото чистата "личност" е същевременно най-висшето, до което човек може да се развие възходящо, но той съвсем не е такава личност на природата. Когато се е издигнал дотам, тогава за него са валидни думите на Хегел: "Че човекът знае за Бога, това според съществената общност е едно общо знание, защото човек знае за Бога само дотолкова, доколкото Бог знае за себе си в човека: Това знание е себесъзнание на Бога, но също така едно негово знание за човека, и това знание на Бога за човека е знание на човека за Бога. Духът на човека, да знае за Бога, е самият божи дух".
към текста >>

Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си.
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-висшия смисъл на думата името личност. Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си. Всички мисли биха останали отвлечени, несъзнателни идейни формации, ако те не бяха добили в човека жива действителност. Без човека Бог не би съществувал в неговото най-висше съвършенство. Той би бил незавършеното мирово същество. Той не би знаел нищо за себе си. Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота.
към текста >>

Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването.
Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота. Логиката съставлява съдържанието на това описание. Тя е едно построение от безжизнени, сковани, неми мисли. Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките". Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух. Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише. Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество".
към текста >>

48. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Хербарт стига до една представа за Бога чрез своя образ на света, който образ съдържа множество прости същества, които произвеждат процесите чрез техните отношения.
Хербарт изпада обратно в схващането на Лайбниц. Неговото просто душевно същество е неизменимо. То не се ражда, не умира. То е съществувало, когато е започнал този привиден живот, който човекът обхваща със своя Аз; и то отново ще се освободи от тези отношения и ще продължава да съществува, когато този живот престане. Хербарт стига до една представа за Бога чрез своя образ на света, който образ съдържа множество прости същества, които произвеждат процесите чрез техните отношения. Вътре тези процеси ние възприемаме целесъобразност. Обаче отношенията биха искали да бъдат само случайни, хаотични, ако съществата, които съобразно тяхното собствено битие нямат нищо общо помежду си, биха били изоставени сами на себе си. Че те са целесъобразни, това сочи към един мъдър ръководител на света, който урежда техните отношения. "Никой не може да определи по-отблизо същността на Божественото, казва Хербарт. "Дръзновенията на системите, които говорят за Бога като за един познат предмет, който може да бъде схванат в резки очертания, чрез което бихме могли да се издигнем до едно познание, за което не си отказа ни данните", се осъждат от Хербарт.
към текста >>

"Дръзновенията на системите, които говорят за Бога като за един познат предмет, който може да бъде схванат в резки очертания, чрез което бихме могли да се издигнем до едно познание, за което не си отказа ни данните", се осъждат от Хербарт.
Хербарт стига до една представа за Бога чрез своя образ на света, който образ съдържа множество прости същества, които произвеждат процесите чрез техните отношения. Вътре тези процеси ние възприемаме целесъобразност. Обаче отношенията биха искали да бъдат само случайни, хаотични, ако съществата, които съобразно тяхното собствено битие нямат нищо общо помежду си, биха били изоставени сами на себе си. Че те са целесъобразни, това сочи към един мъдър ръководител на света, който урежда техните отношения. "Никой не може да определи по-отблизо същността на Божественото, казва Хербарт. "Дръзновенията на системите, които говорят за Бога като за един познат предмет, който може да бъде схванат в резки очертания, чрез което бихме могли да се издигнем до едно познание, за което не си отказа ни данните", се осъждат от Хербарт.
към текста >>

Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух".
В Хегеловата форма на възгледа за света и за живота има нещо, което може да прогони съмнението и въпросите. Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух". Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
към текста >>

Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека.
Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение. Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр.
към текста >>

Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля.
Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение. Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик.
към текста >>

Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери.
63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество". Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога". Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите сетива и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно. В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма.
към текста >>

Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество.
Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество". Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога". Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите сетива и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно. В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма. След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество.
към текста >>

Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога".
Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите. Който търси Бога в нещата, и процесите, в света, както Хегел, той не може да го намери. Защото наистина светът и в Бога, но Бог не е света, а съществува като самостоятелно, блажено почиващо в себе си същество. На основата на идейния свят на Краузе стои "мисълта за едно безкрайно, самостоятелно същество, което няма вън от себе си нищо, но по себе си и в себе си е като една основа всичко, и което следователно ние си представяме също и като основа на разума, природа и човечество". Той не иска да има нищо общо с един възглед, "който счита крайното или света като висша форма, като съвкупност за самия Бог, боготвори го, смесва го с Бога". Можем да се задълбочаваме колкото искаме в действителността дадена на нашите сетива и на нашия дух, но чрез това никога не ще стигнем до Първоосновата на всяко битие, за която можем да добием една представа само чрез това, че съпровождаме наблюдението на всяко крайно съществуване от предчувстващото виждане на нещо свръхсетивно. В своите съчинения "Встъпителни принципи на богословието" /1826 г./ и "Приноси към характеристиката на по-новата философия" /1829 г./ Имануел Херман Фихте направи една строга равносметка с хегелианизма. След това в множество съчинения той се опита да обоснове и задълбочи своето схващане, че на основата на явленията на света трябва да бъде поставено едно съзнателно, лично същество. За да създаде едно енергично въздействие за течението противопоставящо се на произтичащия от чистото мислене възглед на Хегел, той се съюзи с еднакво мислещите приятели Вайсе, Зенглер, К. Рн. Фишер, Налибеус, Фр.
към текста >>

49. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света".
Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява. Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света". Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл.
към текста >>

"Знанието на човека за Бога е знанието на човека за себе си, за своето собствено същество.
Защото едно духовно същество е едно ново образуване вследствие на организацията на мозъка. И когато човекът пренася нещо духовно във външния свят, той съвсем произволно си представя, че вън от него съществува едно същество и управлява света, подобно на това, което стои на основата на неговите действия. Човекът трябва да създава всяко първично същество из своята фантазия; нещата и процесите на света не дават никакъв повод да бъде прието съществуването на такова първично същество. Не първичното духовно същество, в което нещата са вмъкнати едно в друго, е създало човека по свой образ и подобие, а човекът си е образувал според своето собствено същество фантастичния образ на едно такова първично същество. Това е убеждението на Фойербах. "Знанието на човека за Бога е знанието на човека за себе си, за своето собствено същество. Само единството на съществото и съзнанието е истината. Там където е съзнанието за Бога, там също е съществото Бог т.е. в човека". Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя. Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността.
към текста >>

Там където е съзнанието за Бога, там също е съществото Бог т.е.
Човекът трябва да създава всяко първично същество из своята фантазия; нещата и процесите на света не дават никакъв повод да бъде прието съществуването на такова първично същество. Не първичното духовно същество, в което нещата са вмъкнати едно в друго, е създало човека по свой образ и подобие, а човекът си е образувал според своето собствено същество фантастичния образ на едно такова първично същество. Това е убеждението на Фойербах. "Знанието на човека за Бога е знанието на човека за себе си, за своето собствено същество. Само единството на съществото и съзнанието е истината. Там където е съзнанието за Бога, там също е съществото Бог т.е. в човека". Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя. Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността. Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света.
към текста >>

Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество".
в човека". Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя. Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността. Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света. Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество". Съществува един възглед за природата и един такъв за човешкия дух, но няма никакъв възглед за същността на Бога. Действително не е нищо друго освен това, което е фактическо. "Действителното в неговата действителност или като действително е действителното като обект на сетивата, е сетивното. Истина, действителност, сетивност са тъждествени. Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество.
към текста >>

Съществува един възглед за природата и един такъв за човешкия дух, но няма никакъв възглед за същността на Бога.
Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя. Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността. Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света. Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество". Съществува един възглед за природата и един такъв за човешкия дух, но няма никакъв възглед за същността на Бога. Действително не е нищо друго освен това, което е фактическо. "Действителното в неговата действителност или като действително е действителното като обект на сетивата, е сетивното. Истина, действителност, сетивност са тъждествени. Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество. Само чрез сетивата един предмет е даден в истинския смисъл не чрез мисленето за самото себе си.
към текста >>

"Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ".
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани. Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите. "Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ". "Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци". "Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ. Това е едно вродено на човека чувствено средство, да си представя всичко под тази форма". "Вместо да казваме, че светът се отразява в нас, би трябвало напротив да казваме, че нашият разум се отразява в света.
към текста >>

"Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране?
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани. Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите. "Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ". "Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци". "Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ. Това е едно вродено на човека чувствено средство, да си представя всичко под тази форма". "Вместо да казваме, че светът се отразява в нас, би трябвало напротив да казваме, че нашият разум се отразява в света. Ние не можем нищо друго, трябва да познаем в света ред и управление, това следва от устройството на нашата мислителна способност. Но то не е още никакво следствие, че нещо, което по необходимост трябва да мислим, а също и действителност така... следователно от това не може да се докаже никакъв Бог".
към текста >>

Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци".
Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот. Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци". Който, както е сторил Фойербах, поставя всеки светоглед на основата на познанието на природата и на човека, той трябва също и в областта на морала да отхвърли всички задачи, всички задължения, които произхождат от друга област освен от при родните заложби на човека или които имат една цел различна от тази, която се отнася напълно за възприемаемия свят". "Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик". На мене ми стана ясно, какво трябва да правя, но от някакъв изглед за един отвъден свят, а от разглеждането на отсамния свят. Колкото сили употребявам, за да изпълня някои задачи, които се отнасят за отвъдния свят, толкова много сила отнемам аз от моите способности за тукашния свят, за който единствено съм определен". Ето защо това, което Фойербах иска, е "концентриране върху тукашния свят".
към текста >>

Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога.
"Бог беше моята първа мисъл, разумът моята втора, човекът третата и последна мисъл". Така Фойербах описва пътя, по който е минал, от вярващ, към последовател на Хегел и след това до своя собствен светоглед. Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса". Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ . Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество. Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога. На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята. И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус. Той искаше да покаже, че човечеството е стигнало до тази представа в течение на историята. Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество. Това убеждение прие също и Щраус.
към текста >>

И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус.
Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса". Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ . Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество. Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога. На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята. И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус. Той искаше да покаже, че човечеството е стигнало до тази представа в течение на историята. Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество. Това убеждение прие също и Щраус. Но според неговото мнение божествената идея не може да се осъществи в нейното съвършенство в един отделен човек. Индивидуалният отделен човек е винаги само един несъвършен отпечатък на божествения дух.
към текста >>

Когато разгледаме целия човешки род, ние ще намерим в него разпределени върху безброй индивиди всички съвършенства, които са свойствени на Бога.
Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество. Това убеждение прие също и Щраус. Но според неговото мнение божествената идея не може да се осъществи в нейното съвършенство в един отделен човек. Индивидуалният отделен човек е винаги само един несъвършен отпечатък на божествения дух. Това, което липсва на единия човек за съвършенството, има го другият. Когато разгледаме целия човешки род, ние ще намерим в него разпределени върху безброй индивиди всички съвършенства, които са свойствени на Бога. Следователно човешкият род в неговата цялост е Бог станал плът, богочовекът. Това, според мнението на Щраус, е понятието на мислителя за Исуса. От тази гледна точка Щраус пристъпва към критиката на християнското понятие за богочовека. Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята. "Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род".
към текста >>

Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем.
Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен. Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем. Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
към текста >>

Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството.
Следователно Азът е обзет от мировия Разум. Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог. Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството. Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото? Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека. Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения.
към текста >>

50. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Нека се види, какво изнася самият Хегел против подхода на Кант да изследва познанието, преди човек да познае: "Една главна гледна точка на критическата философия е, че, преди да се пристъпи към познаването на Бога, на същността на нещата и т.н., трябва първо да се изследва самата познавателна способност, дали тя е в състояние да извърши подобно нещо; че първо трябва да се познава инструментът, преди да се предприеме работата, която трябва да се извърши посредством този инструмент; ако се окаже, че този инструмент е недостатъчен, тогава всички усилия ще се пилеят напразно.
Когато овладява мисълта, той вярва, че изживява творящия дух на света. В това съединяване с творящата мисъл той чувства стойността и истинското значение на познанието. Той не може да пита: Какво значение има познанието? Защото, когато познава, той изживява това значение. С това хегелианецът се вижда рязко противопоставен на кантианизма. Нека се види, какво изнася самият Хегел против подхода на Кант да изследва познанието, преди човек да познае: "Една главна гледна точка на критическата философия е, че, преди да се пристъпи към познаването на Бога, на същността на нещата и т.н., трябва първо да се изследва самата познавателна способност, дали тя е в състояние да извърши подобно нещо; че първо трябва да се познава инструментът, преди да се предприеме работата, която трябва да се извърши посредством този инструмент; ако се окаже, че този инструмент е недостатъчен, тогава всички усилия ще се пилеят напразно. Тази мисъл се е явила толкова правдоподобна, че тя е събудила най-голямото удивление и съгласие и е съсредоточила познанието от неговия интерес към предметите и към занимаването с тях върху самата себе си. Но ако не искаме да се измамваме с думи, лесно може да се види, че наистина други инструменти могат да бъдат изследвани не чрез предприемането на специалната работа, за която те са предназначени, а по друг начин. Обаче познанието не може да бъде изследвано по друг начин освен познавайки; при този така наречен инструмент, да се изследва същия не значи нищо друго, освен познание. Да искаме да познаваме, обаче преди да сме познали, е също така неуместно, както мъдрото намерение на онзи схоластик да се научи да плува, преди да се осмели да влезе във водата". За Хегел важното е, душата да изживява себе си изпълнена с мировата мисъл.
към текста >>

Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека.
Още по времето, когато Хегел беше още жив и скоро след неговата смърт отделни личности чувстваха, как неговата картина на света показва нейната слабост именно в това, в което се състои нейното величие. Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света. Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>

Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права".
Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват. Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт. Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин. Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права". Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право. Това, което кара Щирнер да отрича едно действително общо право, е жаждата за действителност; обаче жажда за действителност е също и това, което довежда Планк до стремежа да иска да построи нещо действително, правното състояние, от една идея.
към текста >>

51. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Щом ние черпим най-дълбоката мъдрост от душата, тогава ние ще стигнем най-близо до първичните основи на съществуването тогава, дълбоките душевни процеси е едно вживяване в първоизточника на съществуването, в Бога в самите нас.
Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят. Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят? Ето защо Биран неуморно е в търсене на процеси в собствената душа на човека. Той насочва своето наблюдение върху непроизволното, несъзнателното във вътрешния живот, върху духовните процеси, които вече съществуват в душата, когато в нея се явява светлината на съзнанието. Търсенето на Биран на мъдрост вътре в душата го доведе в по-късни години до една своеобразна мистика. Щом ние черпим най-дълбоката мъдрост от душата, тогава ние ще стигнем най-близо до първичните основи на съществуването тогава, дълбоките душевни процеси е едно вживяване в първоизточника на съществуването, в Бога в самите нас.
към текста >>

52. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот.
При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип. А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот. Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
към текста >>

Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип. А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот. Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
към текста >>

"Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и спасението".
Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно. На съзнателното сътрудничество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята. На тази цел трябва да е служило също и началото на света. Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с помощта на идеята на волята. "Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и спасението". /Хартман, феноменология на моралното съзнание, 1879 г. стр. 871./. В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е изградил всестранно своя светоглед. Тези съчинения крият в себе си духовни съкровища от извънредно голямо значение. Това е именно така поради причината, че при третирането на отделните въпроси на науката и живота Хартман разбира да не се оставя да бъде тиранизиран от своята основна мисъл, а да се отдаде на едно безпристрастно разглеждане на нещата.
към текста >>

53. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

"Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят.
За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи. Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания. Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
към текста >>

на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие.
Като въпрос би трябвало да се получи следният: Ако при човешката душа оставим настрана всичко, което Естествената наука може да каже върху нея, нима тогава като принадлежаща на духовния свят тя е нещо пълноценно, чиято стойност не зависи от нея? И могат ли да бъдат разрешени философските загадки по отношение на душата, щом не можем да говорим за нейното съществуване, а само за нейната стойност? Не ще ли трябва философията да приеме един начин на изразяване, подобен на онзи, по който Лотце говори за безсмъртието на душата? /виж стр. 61 и следв. на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие. Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под внимание това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването. Ние можем да разберем положението на философията на стойността на развитието на светогледите, когато помислим, че естественонаучният начин на мислене има склонността да претендира, че всяко познание на съществуването е само нейно право. В такъв случай на философията и остава да се занимава с изследването не на съществуването, а на нещо друго. Такова друго нещо се счита, че са "стойностите". От изказването на Лотце се вижда, че остава неразрешен следният въпрос: Възможно ли е въобще да спрем при определението на стойността, и да се откажем от едно познание на формата на съществуването на стойността?
към текста >>

Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под внимание това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването.
И могат ли да бъдат разрешени философските загадки по отношение на душата, щом не можем да говорим за нейното съществуване, а само за нейната стойност? Не ще ли трябва философията да приеме един начин на изразяване, подобен на онзи, по който Лотце говори за безсмъртието на душата? /виж стр. 61 и следв. на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие. Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под внимание това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването. Ние можем да разберем положението на философията на стойността на развитието на светогледите, когато помислим, че естественонаучният начин на мислене има склонността да претендира, че всяко познание на съществуването е само нейно право. В такъв случай на философията и остава да се занимава с изследването не на съществуването, а на нещо друго. Такова друго нещо се счита, че са "стойностите". От изказването на Лотце се вижда, че остава неразрешен следният въпрос: Възможно ли е въобще да спрем при определението на стойността, и да се откажем от едно познание на формата на съществуването на стойността?
към текста >>

54. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

„За Бога, какво правите?
„Вземете, това е за Вашия труд! ", казаха пътниците и в мократа лодка се изсипаха множество бляскащи жълтици. „За Бога, какво правите? " учуди се Лодкарят. „Та Вие ще ме вкарате в голяма беда! Ако някоя златна монета беше паднала във водата, течението, което не може да понася този метал, можеше да се надигне в огромни вълни и да погълне лодката и мен заедно с нея. А не се знае и с вас какво щеше да се случи. Вземете си златото обратно."
към текста >>

55. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога.
*28.Според духовно-научните изследвания на Р. Щайнер, през средата на 13 век настъпва един кратък период, през който дори и най- големите посветени изгубват достъпа до духовния свят и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените. Този период, свързан със „затъмнение" на духовните светове, е бил необходим като подготовка за следващата интелектуалистична епоха. Точно тогава става и посвещението на Кристиян Розенкройц (1378- 1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога. „Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори"; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности", които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск"... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма. Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос." ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият." ... „Етерното тяло на Кристиян Розенкройц остава съхранено и впоследствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира. В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация.... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки. Едва след 100 години е можело да се говори за неговата инкарнация.
към текста >>

56. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието.
Така знанието и вярата са се раздвоили в две отделни области, които в миналото са образували едно единство познание на физическия свят и познание на божествения свят. Когато едно точно ясновидство ще може да се издигне до виждането същността на Аза, както то трябва да се издигне до виждането на етерното същество и на астралното същество, ще се възстанови отново неприветността между познанието на божествения свят и това на външния свят. Тогава науката отново ще се съедини с религиозния живот. Разводът, който е отделил знанието от вярата има като своя причина изгубването на едно живо и ясно вижда не на истинския Аз, четвърти съставен член на човешкото същество. Следователно един възобновен духовен живот има мисията да възстанови познанието на този истински Аз чрез методично развитото ясно виждане. Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието. Това, от което се нуждаем, е да можем да познаем истински Аза и чрез това да намерим отново истинската религиозна опитност. Да отвори достъпа до това познание и чрез това да възобнови живота в рамките на една духовна наука, която отново да намери етерния човек, невъзприемаем във физическото тяло и която да намери отново астралния човек и неговото просъществуване отвъд раждането и смъртта, която да намери Аза отвъд съня и будността, тази е третата задача на антропософията. Така ще бъде преустроена органически, в перспективата на антропософското изследване:
към текста >>

57. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика. Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя.
към текста >>

Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика. Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция.
към текста >>

Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога.
Или пък изучават в днешните вероизповедания това, което е останало от миналото съдържание. Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот. От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано.
към текста >>

Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога.
Или пък изучават в днешните вероизповедания това, което е останало от миналото съдържание. Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот. От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности.
към текста >>

58. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

В същото време едно дълбоко желание се надига в заспалия човек, една нужда да почива в лоното на Бога.
Когато човекът потъва в съня, сетивният свят престава да съществува за неговата душа. Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неопределена. Душата се чувства казвам тя се "чувства", което не е случаят, но ако имаше съзнание, тя би се чувствала разширена като в една разтягаща се мъгла. В началото на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много един от друг. Фактите и явленията между тях също така не са много отчетливи, душата се къпе в едно общо впечатление, в едно смътно чувство за възприеманите неща като през мъгла, и все пак това чувство е същевременно онова на нейното собствено съществуване. В същото време едно дълбоко желание се надига в заспалия човек, една нужда да почива в лоното на Бога.
към текста >>

Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават.
към текста >>

В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>

Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност. Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>

Когато стига до третата фаза, там където го изпълва желанието да се съедини с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
Тук няма значение и вие лесно ще разберете това дали имаме новолуние или пълнолуние. Защото в първия случай, въпреки че материално тя е невидима, нейните сили са в действие в Космоса, за да доведат отново душата към тялото (въпреки, че промените които Луната изпитва в нашите очи които я виждат ту пълна, ту във форма на рог отговарят действително на промени на психическото същество на Луната, промени на които са чувствителни душата и духът на човека във физическия организъм). Отношенията между тялото и духовната същност на човека се установяват наистина под влиянието на космическите сили, чийто материален израз ни се явява в различните форми, които Луната приема в течение на своя цикъл. Така нашият поглед може да се потопи в това, което сънят и будният живот и ние можем да научим това, което сутринта отново довежда човека към будното съзнание. Той намира отново това съзнание, след като е минал в обратна посока трите фази на съня. Когато стига до третата фаза, там където го изпълва желанието да се съедини с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
към текста >>

59. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света. Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот. Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса. следователно при този втори етап на нейното предземно съществуване тя има опитността, вътрешната опитност на Космологията.
към текста >>

Ако в своя земен живот човек носи в себе си стремежи към една космологическа мъдрост, това е последствие от опитността, която току-що описахме; също така религиозното съзнание е едно последствие на първата фаза, тази на съзнанието изцяло пропито от Бога.
Ако в своя земен живот човек носи в себе си стремежи към една космологическа мъдрост, това е последствие от опитността, която току-що описахме; също така религиозното съзнание е едно последствие на първата фаза, тази на съзнанието изцяло пропито от Бога. През тези състояния е минала душата в течение на предземното съществуване; те донасят своите плодове в земния живот; те се възобновяват всяка нощ. Те са налице, когато човекът се ражда на Земята, защото той ги донася под формата на стремежи. Когато денят идва след нощта, тези състояния преминават в сянка. Обаче всяка нощ живата опитност на звездния свят, на планетарния свят, оживява отново космологическите стремежи, а също и пропитото изцяло от Бога космологично съществуване е оживено отново през време на последната фаза на съня, тази на най-дълбокия сън. За да дадем на религиозния живот и на Космологията като основа познанието, необходимо е запазвайки пълното съзнание на земния живот, човек да направи да възникнат отново в него образите, които току-що бяха описани.
към текста >>

Обаче всяка нощ живата опитност на звездния свят, на планетарния свят, оживява отново космологическите стремежи, а също и пропитото изцяло от Бога космологично съществуване е оживено отново през време на последната фаза на съня, тази на най-дълбокия сън.
Ако в своя земен живот човек носи в себе си стремежи към една космологическа мъдрост, това е последствие от опитността, която току-що описахме; също така религиозното съзнание е едно последствие на първата фаза, тази на съзнанието изцяло пропито от Бога. През тези състояния е минала душата в течение на предземното съществуване; те донасят своите плодове в земния живот; те се възобновяват всяка нощ. Те са налице, когато човекът се ражда на Земята, защото той ги донася под формата на стремежи. Когато денят идва след нощта, тези състояния преминават в сянка. Обаче всяка нощ живата опитност на звездния свят, на планетарния свят, оживява отново космологическите стремежи, а също и пропитото изцяло от Бога космологично съществуване е оживено отново през време на последната фаза на съня, тази на най-дълбокия сън. За да дадем на религиозния живот и на Космологията като основа познанието, необходимо е запазвайки пълното съзнание на земния живот, човек да направи да възникнат отново в него образите, които току-що бяха описани.
към текста >>

60. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера.
Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята. В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
към текста >>

С проникването на християнството в развитието, религиозното съзнание се е изменило, защото това религиозно съзнание е отзвук на Земята от онова чувство, което човекът има в духовния свят, че е пропит от Бога.
С проникването на християнството в развитието, религиозното съзнание се е изменило, защото това религиозно съзнание е отзвук на Земята от онова чувство, което човекът има в духовния свят, че е пропит от Бога. По всички точки модерната наука на посвещението ни довежда до едно разбиране в най-дълбокия смисъл на Хистологията. Следователно с право можем да кажем, че антропософията задълбочава религиозното съзнание, както в течение на предидущите лекции можехме да кажем, че тя възобновява и оживява философията, разширява Космологията обогатявайки ги с всичко, което Инспирацията и Интуицията донасят от духовните светове.
към текста >>

61. 22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Той живее като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят.
В този слънчево-божествен, но не живо-божествен свят живее човекът. Обаче в резултат на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на Божествено-духовното. Той живее като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят. В този опразнен от Бога свят човекът да внесе това, което е в самия него, това, което самото негово същество е станало в тази епоха.
към текста >>

В този опразнен от Бога свят човекът да внесе това, което е в самия него, това, което самото негово същество е станало в тази епоха.
В този слънчево-божествен, но не живо-божествен свят живее човекът. Обаче в резултат на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на Божествено-духовното. Той живее като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят. В този опразнен от Бога свят човекът да внесе това, което е в самия него, това, което самото негово същество е станало в тази епоха.
към текста >>

Ние трябва да научим езика на Христа, за да говорим с него не само върху освобождението от природата, не само върху душата и Бога, а върху Космоса.
Да разберем смисъла на Михаеловата мисия във вселената, в космоса, това значи да можем да говорим така. Днес ние трябва да можем да говорим за природата така, както изисква това етапът на развитие на Съзнателната душа. Ние трябва да можем да приемем в нас чисто естественонаучния начин на мислене. Обаче ние ще трябва да се научим да говорим върху природата също и така т. е. да се научим да чувствуваме и така както подобава на Христа. Ние трябва да научим езика на Христа, за да говорим с него не само върху освобождението от природата, не само върху душата и Бога, а върху Космоса. Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните дела са между нас. За щото да разберем Михаела, това значи да намерим днес пътя към Логоса, където Христос живее днес между човеците на Земята.
към текста >>

62. 24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека GA_26 Мистерията на Михаил

Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек.
В този свят-произведение за истински чувствуващия човек може да просияе Михаиловото Същество и настоящия свят на неговите дела. Михаел не се показва като явление във физическия свят. С цялата своя дейност той се държи в една свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят на настоящата фаза на развитието. Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек. Пренасяйки се в духовната област, било чрез мисълта, било чрез волята, човек винаги ще трябва да дойде до Михаела.
към текста >>

63. 30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер GA_26 Мистерията на Михаил

Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил. Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога. В устата на хората този човек носи името "добрият Герхард"; Кайзерът чувствува, че е получил един мощен религиозно-морален подтик чрез запознаването с начина на мислене, чувствуване и действуване на Герхард.
към текста >>

64. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума. Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа. Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>

Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума. Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа. Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>

Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума. Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа. Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>

Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената.
Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената. За първи начин хората имаха на разположение силите на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област. Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като Същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят. За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със силите на Михаел.
към текста >>

Обаче такива идеи не могат да бъдат интелектуалистични идеи, които изискват също доказателства за съществуването на Бога; те трябва да бъдат такива, които още съдържат нещо от имагинацията.
Разсъдъчната или Чувствуващата душа можеше да си представи това съединение. Защото тази душа още имаше както за духа така и за материята идеи, които бяха близки една от друга, така щото едната /материята/ можеше да бъде представена като преминаваща в другия /в духа/. Обаче такива идеи не могат да бъдат интелектуалистични идеи, които изискват също доказателства за съществуването на Бога; те трябва да бъдат такива, които още съдържат нещо от имагинацията. Чрез това в материята се чувствува действуващият дух, а в духа стремежът към материята. Идеи от този род имат зад себе си космическите си ли на Михаел.
към текста >>

65. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

Дъщерята на Деметра, Персефона, е принудена от бога на долния свят да го следва в неговото царство.
Дъщерята на Деметра, Персефона, е принудена от бога на долния свят да го следва в неговото царство. На края всичко това завършва така, че тя прекарва в долния свят само половината от годината, а другата поло вина обитава в горния свят.
към текста >>

66. Основополагащият камък GA_40 Стихове и медитации

Светлина от Бога,
Светлина от Бога,
към текста >>

67. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

та зреещите дарове на Бога
та зреещите дарове на Бога
към текста >>

и словото на Бога във сетивната тъма
и словото на Бога във сетивната тъма
към текста >>

подготвена чрез силите на Бога,
подготвена чрез силите на Бога,
към текста >>

68. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога.
" . . . Вие отдавна знаете, че идеи, които са лишени от една здрава основа в сетивния свят, въпреки тяхната стойност не могат да ми доставят никакво убеждение, защото по отношение на природата аз искам ДА ЗНАЯ, а не само да предполагам и да вярвам. Що се отнася за личното просъществуване на нашата душа след смъртта, за мене то се състои в следното: то никак не се намира в противоречие с моите дългогодишни наблюдения, които съм правил върху устройството на нашата природа и на всички същества в природата, напротив то произтича от тези наблюдения с една нова доказателна сила. Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога. Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц! Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда.
към текста >>

69. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек.
Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
към текста >>

От Бога пратените Духове.
От Бога пратените Духове.
към текста >>

70. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло!
Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице. Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло! Това живеещо у Джордано Бруно във всяка негова нишка.
към текста >>

Как светът е в Бога?
Джордано Бруно стои точно в изходната точка на времето, на епохата, която предизвиква познанието за сетивното виждане и затова си служи с изрази, които ни напомнят повече за изразите на обикновеното познание за сетивния свят отколкото за това на по-висшия свят. Но как Джордано Бруно гледа нагоре от своя мощен възторг, ние можем да видим това от факта, че той казва: Божественият Дух, който живее във всичко, който във всичко има своето тяло, за него това, което ние имаме като представи, са идеи които са мислени преди нещата да съществуват. Как светът е в Бога? Как духът е в Бога? , пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света. А как е за него духът в природата? Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма. А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи.
към текста >>

Как духът е в Бога?
Джордано Бруно стои точно в изходната точка на времето, на епохата, която предизвиква познанието за сетивното виждане и затова си служи с изрази, които ни напомнят повече за изразите на обикновеното познание за сетивния свят отколкото за това на по-висшия свят. Но как Джордано Бруно гледа нагоре от своя мощен възторг, ние можем да видим това от факта, че той казва: Божественият Дух, който живее във всичко, който във всичко има своето тяло, за него това, което ние имаме като представи, са идеи които са мислени преди нещата да съществуват. Как светът е в Бога? Как духът е в Бога? , пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света. А как е за него духът в природата? Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма. А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи. Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените мисли!
към текста >>

, пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света.
Джордано Бруно стои точно в изходната точка на времето, на епохата, която предизвиква познанието за сетивното виждане и затова си служи с изрази, които ни напомнят повече за изразите на обикновеното познание за сетивния свят отколкото за това на по-висшия свят. Но как Джордано Бруно гледа нагоре от своя мощен възторг, ние можем да видим това от факта, че той казва: Божественият Дух, който живее във всичко, който във всичко има своето тяло, за него това, което ние имаме като представи, са идеи които са мислени преди нещата да съществуват. Как светът е в Бога? Как духът е в Бога? , пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света. А как е за него духът в природата? Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма. А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи. Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените мисли! Нека добре си отбележим: Нашите представи, казва той, не са сенки на нещата, а сенки на божествените идеи, на божествените мисли.
към текста >>

Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него. То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци.
към текста >>

То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата.
Обаче ние не трябва да отидем само няколко столетия напред, когато идваме от Галилей и Джордано Бруно и искаме да накараме Гьоте да говори, а трябва също да признаем, че онова, което при Джордано Бруно е бликнало като от първото ентусиазирано настроение, от философското настроение към природата, събужда у Гьоте онова настроение, което с пълна отдайност преминава от едно нещо към друго и внася отново в природните неща Бога, когото човекът е научил само да чувствува в природата. При Гьоте настроението на Джордано Бруно е станало именно настроение, то се е родило така да се каже с него. То съществуваше, когато седемгодишното момче взема масата на баща си, слага върху нея минерали от сбирката на баща си, за да има едно произведение на природата, слага също растения от хербариума на баща си, а отгоре забожда димящи свещици и взема една лупа, с която хваща лъчите на изгряващото Слънце и запалва свещиците, за да принесе по този начин една димна жертва на Бога, който живее в минералите и в растенията, жертва запалена от самите сили на природата. Така Джордано Бруно живее в Гьоте на поврата на 18-то, 19-то столетие но той живее така, че това, което живее като най-вътрешно разположение на душата, Гьоте го внася във всички отделни неща на природата. Именно от такова едно разположение на духа Гьоте не можеше да разбере, защо естествениците от неговото време можаха да припишат на човека по такъв повърхностен начин един признак, който да го различава от животните. Това беше една съвършено материалистична мисъл, когато естествоизпитателите на 18-то столетие казваха, че човекът не притежава онази малка кост, която животните имат в горната челюст, междучелюстната кост, и която съдържа горните зъби-резци. Тези естествоизпитатели казваха: животните имат тази междучелюстна кост и това ги различава от човека. Действително, би трябвало да не съществува никакъв Бог, който би бил вътрешен, движещ принцип на природата, а един Бог, който си тласкал от вън, за който Джордано Бруно казва "сircumrotans et circumducens", който първо е направил животните и след това е поставил до тях човека и един вид за да му залепи един признак, един отличителен знак, който да показва, че хората са и нещо друго още би определил: Животните имат междучелюстната кост, човекът няма тази кост!
към текста >>

Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга. И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята.
към текста >>

Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга. И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята. Материята се подчинява на движещия Дух. Това може да бъде изказано от едно настроение на духа, както Джордано Бруно прави това; но човек може да го търси с отдайност и във всички подробности, както прави това Гьоте. Тогава човек постепенно стига до там, да пристъпи действително към това, което разпростреният килим на природата съдържа като Дух, така щото в този килим постепенно му се разкрива Духът.
към текста >>

Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога.
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом. По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите кости и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений. Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща. При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом! Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух:
към текста >>

71. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас.
Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна! " Съвършено противоположният възглед! А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас. В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене! " Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството. Когато будистът мисли в истинския смисъл, той има едно редуване един след друг на Буди, едно повторение на земните епохи, които в тяхното земно протичане имат всъщност един подобен смисъл. Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е охарактеризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие.
към текста >>

72. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух.
Това, което Мойсей имаше като ясновидство, не можеше обаче да бъде самата тази култура. Защото тази култура не трябваше да бъде ясновидска; тя трябваше именно да се яви като нещо ново спрямо старото ясновидство. Ето защо виждаме, как Мойсей се чувствуваше призван да доведе своя народ до определена точка, но самият той не можеше да го въведе в новата страна. Той трябваше да предостави това на онези, които бяха призвани за новата култура. Това ясно ни се казва в Библията. Докато Мойсей е вестител на Бога, който се изявява чак в азовата същност, загатва ни се също, че Мойсей е само в състояние чрез своя ясновиждащ поглед да чуе силата на словото на този миров Дух. И когато се намира в едно положение, където изоставен на себе си трябва да помогне на своя народ, той прибягва до своята шатра, където отново може да види ясновидски своя Бог. Но там му се казва: Понеже ти не можа да продължиш това, което ти е дадено в ясновидското мислене, един друг трябва да води по-нататък твоя народ. От това говори нещо, чрез което Мойсей ни се явява също в едно сияние, което иска да каже, че този, който е ясновиждащ, е един пророк, какъвто вече никой не се е явил в Израел. С това се загатва, че той е бил последният, който с имал едно такова ясновидство, и че новата култура трябваше да действува по-нататък при съответните народи без ясновидство, само на основата на преданието и на този на интелектуалността, за да може да се подготви това, че Азът, които човечеството беше осъзнало сега на тази нова основа на културата, да може да приеме един нов елемент в себе си.
към текста >>

Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие.
Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз. Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие. Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност. Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
към текста >>

73. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

По-нататък ни се казва, че боговете, начело със Зевс, призовали Хефест, бога на ковачите, да направи статуя на жена.
По-нататък ни се казва, че боговете, начело със Зевс, призовали Хефест, бога на ковачите, да направи статуя на жена. На тази женска статуя били придадени всички качества, които красят човешките същества на петата коренна раса. Тази жена била Пандора. Тя била изпратена да даде на човечеството дарове, първо на Епиметей, брата на Прометей. Прометей предупредил брат си да не приема даровете, но последният се оставил да бъде убеден. Всичките дарове на боговете, освен един, че изляли върху човечеството.
към текста >>

74. Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване.
Първо имаме Вотан, който преминава от атлантските времена; после Один. Один съответства на онова, развило се през втората подраса на петата коренна раса. Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой. Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха. Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи. Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване. Тя бива тласната към трагедия. И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид.
към текста >>

75. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за "неизразимото". Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, "Азът" на човека съществува в себе си и сам по себе си - "Аз съм Аз". Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>

76. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.
Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.
към текста >>

77. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>

Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога.
Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога. Християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за Христос в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
към текста >>

78. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

аз на Бога тъка пъстроцветния плащ."
аз на Бога тъка пъстроцветния плащ."
към текста >>

79. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога.
Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога. Но ако това бе единствената еволюция, нещо щеше да липсва. Щеше да има минерали, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията. На Старата Луна нямаше нито раждане, нито смърт.
към текста >>

Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>

80. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Християнският принцип за равенството на човека пред погледа на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция.
Митът за Каин и Авел и за Хирам и Сломон /Легендата за храма/, даден от Християн Розенкройц на Розенкройцерското братство в ХV столетие. Легендата като символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството. Християнският принцип за равенството на човека пред погледа на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция. Граф Сен Жермен и Френската революция. Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на Кръста на розата. Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник.
към текста >>

Соломоновият храм като символ за човека като убежище на Бога.
Соломоновият храм като символ за човека като убежище на Бога. Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките на човешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Понятието за Соломоновия храм. Рицарите темплиери и техните учения. Двата потока в началото на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/.
към текста >>

Двата потока в началото на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/.
Соломоновият храм като символ за човека като убежище на Бога. Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките на човешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Понятието за Соломоновия храм. Рицарите темплиери и техните учения. Двата потока в началото на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/. Целта на розенкройцерите, като продължители на Ордена на рицарите темплиери, не е била по-различна от тази на теософията; съграждането на великия храм на човечеството.
към текста >>

Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от синовете на Бога, служители на Ковчега на завета.
Легендата за кръста и историческото световно значение на Соломоновия храм. Контрастът на двете течения вътре в човечеството: Синовете Божии /потомци на Авел-Сет/ и синовете човешки /потомци на Каин/. Обединяването на двата потока в Христос Исус. Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Стария завет от синовете на Каин, слугите на света. Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от синовете на Бога, служители на Ковчега на завета. Соломоновият храм, външен израз на онова, което Ковчегът на завета би трябвало да стане. Човешката земна еволюция във връзка със символа на кръста. Различаването от апостол Павел на закона и благодатта. Връзката на закона и греха в Стария завет и на закона и любовта в Новия завет.
към текста >>

Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии.
Недоразумения и грешки на Свободното масонство. Измамата на Таксил. Произход на името "Свободното масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила. Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии. Знакът на кръста. Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство.
към текста >>

81. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

По подобие на Бога.
Тук трябва да се вземе буквалният смисъл. Самият Адам бе наречен чисто и просто човек (човечество). Мъж-жена го създаде Бог; все още неопределено сексуално, безполово човечество. И как бе създадено? По подобие на Бога.
към текста >>

По-рано човекът е бил направен по образ на Бога: По-късно по образ Адамов.
А освен това във второто изречение "След толкова и толкова години" – трябва да си представим дълги периоди от време – Адам създаде Сет, по свой образ. В началото на времето на Адам ние имаме човечеството по образ Божи, в края на адамовото време – по образ на Адам, по човешки образ. По-рано човекът е бил направен по образ на Бога: По-късно по образ Адамов.
към текста >>

И така тук ние започваме с човешки същества, които всички са подобни по външен вид и всички са създадени по образа на Бога.
И така тук ние започваме с човешки същества, които всички са подобни по външен вид и всички са създадени по образа на Бога. Те се размножават по безполов начин. Трябва да ни бъде ясен фактът, че те всички все още имаха същата форма, която са имали в началото, така че бащата приличал на сина и внукът също приличал на сина. Какво най-напред причинява, човечеството да се промени, да стане разнообразно? По какъв начин то се променя? Чрез факта, че вече двама бяха ангажирани при размножението.
към текста >>

Следователно Авел е представителят на род, който не придобива духа чрез индивидуални усилия, а само го получава като откровение от Бога и след това само го пази.
"Авел стана пастир". Като пастир, човек приема живота такъв, какъвто Създателят го представя. Човек не обработва стадата, а ги отглежда. Следователно Авел е представителят на род, който не придобива духа чрез индивидуални усилия, а само го получава като откровение от Бога и след това само го пази. Пастирът, пазителят на онова, което е дадено на Земята, това е Авел. Онзи, който сам създава нещо, това е Каин. Каин основава свиренето на цитра и другите изкуства /Битие 4, 21-22/.
към текста >>

Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
И идва един контраст в тяхното отношение към Бог. Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа. Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
към текста >>

Женското е вдъхновено от онова, което пряко е получено от Бога.
Това също е и контрастът между мъжкото и женското. Женското е вдъхновено от онова, което пряко е получено от Бога. "Пневма" /Pneuma/ се приема чрез зачатието. Онова, което Каин може да принесе в жертва е човешка работа на самото физическо поле. Това е контрастът между женския и мъжкия дух. Тук тези два принципа застават един срещу друг.
към текста >>

И с това се появи принципът на аскетизма, който стана принцип на тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога.
Онези, които все още останаха от линията на Авел, бяха синове Божии, те бяха сродни с божественото. Но те вече трябваше да се пазят да не навлизат в земната сфера. И с това се появи принципът на аскетизма, който стана принцип на тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога. Стана грях когато някой от тях се свързваше с онези, които се посвещаваха на Земята. Грях беше, когато: "Синовете Божи/*7/ видяха, че дъщерите човешки бяха хубави" и си взеха от тях жени; те си взеха за жени от дъщерите на Каин.
към текста >>

82. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Това беше мъдрост, която е пряко инспириран дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля.
От другата линия, от рода на Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света с всички качества които може да създаде при синовете на Йехова спокойната ясна, обективна мъдрост. Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да промени непосредствената обективност и да създаде нещо действително като техника, изкуство и наука. Това беше мъдрост, която е пряко инспириран дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля. Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, при наследниците на другия Елохим. Те бяха прилежните работници, които искаха да постигнат всичко чрез своите собствени усилия.
към текста >>

Но то направи хората на 4-та и 5-та културни епохи да осъзнаят, че всеки е равен пред Бога.
Ние виждаме как през 4-та и 5-та културни епохи този светски елемент все повече и повече се развива, като постепенно обхваща цялото историческо развитие, което изцяло излиза на физическо равнище. И едновременно с този световен поток на материализма, се развива личният елемент, егоизмът, който води до война на всеки против всички. Макар че християнството бе дошло в света, то в известен смисъл като истинско християнство е споделяно от малцина. Но то направи хората на 4-та и 5-та културни епохи да осъзнаят, че всеки е равен пред Бога. Това е основен принцип на християнството. Ала той не може да бъде напълно разбран от хората на Земята, докато те са впримчени в материализъм и егоизъм.
към текста >>

Духовното учение на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята.
Френската революция приложи това християнско учение в светски смисъл. Духовното учение на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята. Съвременността доведе това още по надълбоко във физическото.
към текста >>

Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
към текста >>

83. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога.
За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
към текста >>

84. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога, а това на Каин не е.
Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел. Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота. Родът на Каин твори, така да се каже, живото от неживото. Авел взима онова, което вече е живо, на което вече е вдъхнат живот. Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога, а това на Каин не е.
към текста >>

Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея. От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда. Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст – Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.
към текста >>

85. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

«Тези символи обаче не са произволно подбрани картини и не почиват върху случайност, а са основани върху свойствата на Бога и на човека, и трябва да бъдат считани за прототип.
«Тези символи обаче не са произволно подбрани картини и не почиват върху случайност, а са основани върху свойствата на Бога и на човека, и трябва да бъдат считани за прототип. Но ние никога не бихме взели формата, съда, ритуала, символите за съдържанието, а ще търсим духовното съдържание вътре във формата.» Тези думи показват../пропуск/, тъй като самият символ изобразява обекта «и когато сме го намерили» – духовното съдържание – «и сме го възприели в себе си, ще разберем чрез това духовно съдържание абсолютната необходимост от формата, ритуала, символизма.»
към текста >>

86. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра.
Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра. Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това. Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
към текста >>

87. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Това също е и красивото значение в мита за бога Дионисий.
Седем пъти астралното кълбо на Земята /виж диаграмата в края на бележките на лекция 10/ е било поставяно под управлението на мъдрите, по начина на Соломон. След това Земята се облича отвън с едно етерно тяло и земната материя кристализира и се оформя. "Словото бе положено в нея. Това Слово е, така да се каже, погребано в земната материя, но то трябва да бъде възкресено. Това също е и красивото значение в мита за бога Дионисий. Светата мъдрост на предшественика на нашата Земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят. Разберете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно. Да вземем човешкото етерно тяло, каквото има всеки човек. Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло. При смърт човешкото физическо тяло се разпада и етерното тяло също; физическото тяло се разпада във физическия свят, а етерното тяло в общия космически етер.
към текста >>

Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля.
Ала най-напред Духът трябва да заживее преди това в него, за да даде възможност на Словото да прозвучи от него. Това беше постигнато от апостолите на Петдесятницата. В "Светлина на пътя"/*4/ ние намираме думите: "Придобий знание и ти ще получиш Словото". Словото идва с истинското познание, което като огнени езици слиза върху апостолите на Светата Петдесятница. Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух. Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля.
към текста >>

88. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Появи се царската власт дадена от Бога, чийто представител е цар Соломон.
Така при Хирам ние достигаме до прехода от 3-та към 4-та следатлантска епоха/*3/, когато управлението на жреците, свещениците премина в управлението на царете. Появи се царската власт дадена от Бога, чийто представител е цар Соломон. Соломон не беше спечелил своята мощ от работа, извършена върху физическото поле, тя беше проявление на Божията милост. Жреческата, свещеническата мъдрост бе преминала в господството на царете. Така то се считаше като наследник на свещеническото управление, което повече не бе в състояние самостоятелно да извършва необходимото за напредъка на човечеството на Земята.
към текста >>

89. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище. Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса. Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области. Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
към текста >>

90. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце.
Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва. Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни. И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
към текста >>

Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили. Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон. Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
към текста >>

Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога.
След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/.
към текста >>

/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота.
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом.
към текста >>

На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>

/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".
към текста >>

Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война!
1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р. Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал. Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война! "Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената".
към текста >>

91. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за “неизразимото”. Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, “Азът” на човека съществува в себе си и сам по себе си “Аз съм Аз”. Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)? Хе-Во-Хе, или с една дума Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>

92. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.
Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.
към текста >>

93. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението.
Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
към текста >>

Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога.
Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога. християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за Христос в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
към текста >>

94. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

аз на Бога тъка пъстроцветния плащ.”
аз на Бога тъка пъстроцветния плащ.”
към текста >>

95. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога.
Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога. Но ако това бе единствената еволюция, нещо щеше да липсва. Щеше да има минерали, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията. На Старата Луна нямаше нито раждане, нито смърт.
към текста >>

Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>

96. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Трите аспекта на Бога в езотеричното християнство.
Трите аспекта на Бога в езотеричното християнство. Школата в Атина. Кръвният принцип в предхристиянското посвещение и неговата замяна чрез Христос. Индивидуализирането на човечеството като предпоставка за братския съюз на бъдещето.
към текста >>

Одушевяването на човека чрез диханието на Бога.
Великото въздействие в духовната земна атмосфера чрез Христовото събитие. Одушевяването на човека чрез диханието на Бога. Въздухът и топлината на кръвта правят възможни говора и дишането. Многообразието на древните народни богове и Христос като общ бог на човечеството. Мистериите на Светия дух, Сина и Отца.
към текста >>

97. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

и живата дреха на Бога така
и живата дреха на Бога така
към текста >>

98. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

и живата дреха на Бога така
и живата дреха на Бога така
към текста >>

99. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
към текста >>

100. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Те са можели да четат и книгата на бога Тот, състояща се от седемдесет и осем картонени листове, в които са представени всички мирови събития от началото до края, от алфа до омега, и които е било възможно да се прочетат, ако се свържат в правилната последователност и взимовръзка.
Те са можели да четат и книгата на бога Тот, състояща се от седемдесет и осем картонени листове, в които са представени всички мирови събития от началото до края, от алфа до омега, и които е било възможно да се прочетат, ако се свържат в правилната последователност и взимовръзка.
към текста >>

101. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той трябва накрая да положи пред олтара на Бога своята дан, която сам си е изработил.
С други думи, този, който започне да изучава мировите факти, в края на краищата ще си каже, че човекът е призван да допринесе нещо, като даде смисъл на този живот. Той трябва накрая да положи пред олтара на Бога своята дан, която сам си е изработил. И от нея ще бъде изтъкана тъканта, която, както красиво се казва, Земният дух тъче. Тя съдържа всички човешки азове и Гьоте, като истински посветен, го е казал, описвайки всичко като реален процес:
към текста >>

аз живата дреха на Бога така
аз живата дреха на Бога така
към текста >>

102. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс. Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната. Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс. Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
към текста >>

103. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Най-напред трябва да сме наясно какво в истинското езотерично християнство се разбира като Светия дух и какво се разбира под другите два аспекта на Бога – Сина, Словото, Логоса и Отеца.
Най-напред трябва да сме наясно какво в истинското езотерично християнство се разбира като Светия дух и какво се разбира под другите два аспекта на Бога – Сина, Словото, Логоса и Отеца. Не да искаме да проникнем в такива неща чрез спекулации и премисляне. Тези неща не са затова тук, всеки да може произволно да внася някакъв смисъл. Смисълът е внесен от хора, които са наречени християнски посветени, и ние трябва само да се придържаме към това, което е било преподавано в школите на християнските посветени. Затова е зле, ако Библията (включително и Новият завет) се чете по външен начин и се спекулира какво би могла да означава тази или онази дума. Истинският окултизъм никога няма да прави така.
към текста >>

Преди е било в лоното на Бога, представлявало е част от божествената природа.
Там намираме четиричленния, можем да кажем, полуживотинския човек, човека, който се състои от четирите същности – физическо, етерно, астрално тяло и заложбата за аза, но който още не е в състояние да направи и най-малкото за своите три обвивки. Защото силата, необходима на човека, за да работи върху обвивките си в посочения смисъл, е трябвало първо да навлезе в този носител на същинската човешка природа. Това, което днес означавате като ваш аз, което душата ви обгръща, вашата най-дълбока природа, съдържаща вече нещо преобразувано от трите човешки обвивки, по онова време още не е съществувало, тогава то е искало да навлезе в развитието. Азът е бил още празно пространство, готов да приеме това, което днес е най-дълбоката вътрешност на човека, безсмъртната човешка същност, преминаваща през всички прераждания, която заедно със Земята може да премине в друго планетно съществуване. То се потапя тогава долу в човешкото устройство. Преди е било в лоното на Бога, представлявало е част от божествената природа. Вече съм давал образен пример как някога се е извършило одушевяването на човека, изливането на божествените капки в отделните човешки обвивки. Казах, че ако се вземе чаша вода, капките вътре в течната водна маса са много.
към текста >>

Както десетте ми пръста са членове на моя организъм, така душите, намиращи се днес в човешките тела, са членове на Бога.
Вземем ли хиляди малки гъбички и ги потопим вътре, всяка гъбичка ще поеме по една водна капка. Тогава имаме много водни капки, поети от различните гъбички и това, което преди е било течно и като обща маса в чашата, се разпределя в тях. Каквото сега се намира в нас, но преди е било в лоното на Божествеността като всетечащ елемент, се разпределя в отделните човешки тела, така че днес всеки има в себе си по една капка от тази единна божествена субстанция. Така се индивидуализира това, което преди е било само член на всеобщата божествена натура. Както десетте ми пръста са членове на моя организъм, така душите, намиращи се днес в човешките тела, са членове на Бога. И както ако всеки пръст би се индивидуализирал, ако всеки пръст би получил собствен живот чрез това, че се обгърне с други обвивки, така почиващите в лоното на Бога капки са станали човешки вътрешни същности.
към текста >>

И както ако всеки пръст би се индивидуализирал, ако всеки пръст би получил собствен живот чрез това, че се обгърне с други обвивки, така почиващите в лоното на Бога капки са станали човешки вътрешни същности.
Вземем ли хиляди малки гъбички и ги потопим вътре, всяка гъбичка ще поеме по една водна капка. Тогава имаме много водни капки, поети от различните гъбички и това, което преди е било течно и като обща маса в чашата, се разпределя в тях. Каквото сега се намира в нас, но преди е било в лоното на Божествеността като всетечащ елемент, се разпределя в отделните човешки тела, така че днес всеки има в себе си по една капка от тази единна божествена субстанция. Така се индивидуализира това, което преди е било само член на всеобщата божествена натура. Както десетте ми пръста са членове на моя организъм, така душите, намиращи се днес в човешките тела, са членове на Бога. И както ако всеки пръст би се индивидуализирал, ако всеки пръст би получил собствен живот чрез това, че се обгърне с други обвивки, така почиващите в лоното на Бога капки са станали човешки вътрешни същности.
към текста >>

104. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо.
Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света.
към текста >>

Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите.
Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света. Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява несправедливо. Те, които преди са били несправедливи, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят.
към текста >>

Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител.
Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света. Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява несправедливо. Те, които преди са били несправедливи, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят. Затова децата на света са по-умни от децата на светлината.
към текста >>

Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога.
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога. Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности.
към текста >>

Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец.
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога. Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности. Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно. Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец. Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл.
към текста >>

105. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Гръцкият храм е обиталище на бога.
Готическият дом се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин. При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл. Поради това, че храмът е това, което е, той е жилище на една висша същност, на един бог дори когато в него няма хора. Но към готическата катедрала принадлежат хората. Тя трябва да се допълни с благоговението на хората и с издигнатите, сключени за молитва ръце. Гръцкият храм е обиталище на бога. Готическата катедрала е култово място и обиталище на бога само когато хората са там. Гръцкият храм е обиталище на едно духовно същество и когато е празен. Виждаме, че когато хората действат в съзвучие с духовния свят, те действат заедно с него. Така виждаме в духа как чрез делата на хората все повече може да се работи за довеждането надолу на висши същества.
към текста >>

Готическата катедрала е култово място и обиталище на бога само когато хората са там.
При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл. Поради това, че храмът е това, което е, той е жилище на една висша същност, на един бог дори когато в него няма хора. Но към готическата катедрала принадлежат хората. Тя трябва да се допълни с благоговението на хората и с издигнатите, сключени за молитва ръце. Гръцкият храм е обиталище на бога. Готическата катедрала е култово място и обиталище на бога само когато хората са там. Гръцкият храм е обиталище на едно духовно същество и когато е празен. Виждаме, че когато хората действат в съзвучие с духовния свят, те действат заедно с него. Така виждаме в духа как чрез делата на хората все повече може да се работи за довеждането надолу на висши същества.
към текста >>

106. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата.
Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа! Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие!
към текста >>

107. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога.
В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога. Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство. Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими.
към текста >>

Не вярвайте, че е безсмислено и без значение изказването, че е удобство на мирогледа да се изкачваме от човека направо до Бога и да не включваме тези същества.
Не вярвайте, че е безсмислено и без значение изказването, че е удобство на мирогледа да се изкачваме от човека направо до Бога и да не включваме тези същества. Ако хората не бяха забравили да ги изучават и признават, нямаше да настъпи заблуждението на материализма. Защото е възможно по определен начин да се изпитват религиозни чувства, един вид смътно религиозно усещане, когато човек се изкачва непосредствено до Бога, но така никога не е възможно истинското разбиране на света, никога не може да се създаде реална представа за развитието на света. Човечеството е изгубило разбирането, а това в религията, което се опира само на чувства, на смътни усещания, все повече ще отстъпва пред материалистическите представи. Чрез антропософския мироглед отново ще се постигне разбиране за света, хората отново ще узнаят нещо за тези същества. И така ще се създаде опорна точка, за да се противостои на отричането на висшия свят.
към текста >>

Защото е възможно по определен начин да се изпитват религиозни чувства, един вид смътно религиозно усещане, когато човек се изкачва непосредствено до Бога, но така никога не е възможно истинското разбиране на света, никога не може да се създаде реална представа за развитието на света.
Не вярвайте, че е безсмислено и без значение изказването, че е удобство на мирогледа да се изкачваме от човека направо до Бога и да не включваме тези същества. Ако хората не бяха забравили да ги изучават и признават, нямаше да настъпи заблуждението на материализма. Защото е възможно по определен начин да се изпитват религиозни чувства, един вид смътно религиозно усещане, когато човек се изкачва непосредствено до Бога, но така никога не е възможно истинското разбиране на света, никога не може да се създаде реална представа за развитието на света. Човечеството е изгубило разбирането, а това в религията, което се опира само на чувства, на смътни усещания, все повече ще отстъпва пред материалистическите представи. Чрез антропософския мироглед отново ще се постигне разбиране за света, хората отново ще узнаят нещо за тези същества. И така ще се създаде опорна точка, за да се противостои на отричането на висшия свят. Хората, които днес не искат да признаят този свят, все повече подготвят почвата за най-тривиалния опустошителен материализъм. Самите материалисти са жертва при това, а истинските причинители са тези, които от удобство не искат да знаят за намиращото се между човека и Бога.
към текста >>

Самите материалисти са жертва при това, а истинските причинители са тези, които от удобство не искат да знаят за намиращото се между човека и Бога.
Защото е възможно по определен начин да се изпитват религиозни чувства, един вид смътно религиозно усещане, когато човек се изкачва непосредствено до Бога, но така никога не е възможно истинското разбиране на света, никога не може да се създаде реална представа за развитието на света. Човечеството е изгубило разбирането, а това в религията, което се опира само на чувства, на смътни усещания, все повече ще отстъпва пред материалистическите представи. Чрез антропософския мироглед отново ще се постигне разбиране за света, хората отново ще узнаят нещо за тези същества. И така ще се създаде опорна точка, за да се противостои на отричането на висшия свят. Хората, които днес не искат да признаят този свят, все повече подготвят почвата за най-тривиалния опустошителен материализъм. Самите материалисти са жертва при това, а истинските причинители са тези, които от удобство не искат да знаят за намиращото се между човека и Бога.
към текста >>

Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора. Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>

108. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

Затова не е гола фантазия, а пълна истина, правдива истина, че гръцкият храм е бил обиталище на бога.
Целият храм е породен от конкретното пространство. Това го вижда този, който вижда пространствените линии. И той няма нужда да прави нищо друго освен там, където вижда линиите, да прибави каменния материал и само да запълни с физически материал това, което идеално е начертано. Духовността на пространството в гръцкия храм е изцяло превърната във видима структура. Чрез това, че по този начин е създадена кристализиралата пространствена представа, са създадени формите, в които духовните същества, имащи етерното тяло за най-долната си съставна част, са могли да се потопят в създаденото чрез това затворено пространство и чрез формите на пространството да намерят възможност да останат там. Затова не е гола фантазия, а пълна истина, правдива истина, че гръцкият храм е бил обиталище на бога. Да, богът е живял вътре! Той е живял вътре чрез формите на пространството. И особеното на гръцкия храм е, че невидимият бог слиза долу и обхваща формите. При гръцкия храм можете да си представите, че хората ги няма, може надлъж и нашир да няма хора, храмът да бъде напълно напуснат от хората и въпреки това няма да е съвсем напуснат! Богът е вътре!
към текста >>

109. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

В този превод тези термини са заменени с «антропософия» и «антропософски», което е прието и в някои немски издания заради по-точното изразяване на същността на самата антропософски ориентирана наука за духа, която е, от една страна, наука за света и човека, но, от друга страна, е и наука, която изхожда от човешките духовни сили и способности, а не се дарява само като мъдрост от Бога.
1. По времето на тези лекции Рудолф Щайнер се намира със своята антропософски ориентирана наука за духа още в тогавашното Теософско общество. Затова употребява думите «теософия» и «теософски», но още от началото винаги в смисъла на своето самостоятелно духовно изследване. В този превод тези термини са заменени с «антропософия» и «антропософски», което е прието и в някои немски издания заради по-точното изразяване на същността на самата антропософски ориентирана наука за духа, която е, от една страна, наука за света и човека, но, от друга страна, е и наука, която изхожда от човешките духовни сили и способности, а не се дарява само като мъдрост от Бога. – Бел. пр.
към текста >>

Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: .
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей. Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).
към текста >>

Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината.
Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там живеят благочестиви тайнствени мъже. Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината. Тринадесетият, когото те признават за свой водач, в момента се подготвя да се раздели с тях, по начин, който остава скрит, но в последните дни на своя живот той започва да разказва, за което на новодошлия духовен брат се прави кратък намек, който той правилно приема. Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват градината, довежда до определено решение.
към текста >>

110. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло.
Ние знаем, че човекът се облича в астралното тяло с помощта на тези свойства, които той притежава. Това, което присъства в това астрално тяло, предизвиква сили на притегляне по отношение на определени същества на Земята. Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път. Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя. Есенцията, субстанцията на астралното тяло повеждат човека към негова майка "Азът" на човека и го води към неговия баща. Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло. Този "Аз" се е развил, преминавайки през множество прераждания "Азът" на едни човек се различава от "Аза" на друг, и със своята сегашна същност образува особена сила на привличане към бащата. Етерното тяло се привлича от народа и семейството, астралното преди всичко към майката, а "Азът" към бащата. С това се съобразява цялата човешка структура, желаеща да слезе в ново въплъщение.
към текста >>

111. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите.
След това Слънцето преминало в състояние на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл. Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен дух-управител. Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух. Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите.
към текста >>

112. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Нито едно земно същество не било в състояние да направи нещо срещу Балдур, бога, дал на Земята светлина понеже те били такива, като него, също изминали път на развитие.
Балдур олицетворявал това, което продължава да се развива, което носи светлина на Земята. Локи, обратно, представя тъмните сили, изостаналото, той ненавижда прогресивното, развиващото се по-нататък. За това Локи е противник на Балдур. Нито едно земно същество не било в състояние да направи нещо срещу Балдур, бога, дал на Земята светлина понеже те били такива, като него, също изминали път на развитие. Само това, което останало на лунен стадий на развитие, това, което се чувствало свързано със стария бог на тъмнината, било способно да убие бога на светлината. Имелът това е и специално лечебно средство, както са лечебни изобщо всички отрови. Така в най-дълбок смисъл в народните легенди и обреди ние откриваме космическата мъдрост.
към текста >>

Само това, което останало на лунен стадий на развитие, това, което се чувствало свързано със стария бог на тъмнината, било способно да убие бога на светлината.
Балдур олицетворявал това, което продължава да се развива, което носи светлина на Земята. Локи, обратно, представя тъмните сили, изостаналото, той ненавижда прогресивното, развиващото се по-нататък. За това Локи е противник на Балдур. Нито едно земно същество не било в състояние да направи нещо срещу Балдур, бога, дал на Земята светлина понеже те били такива, като него, също изминали път на развитие. Само това, което останало на лунен стадий на развитие, това, което се чувствало свързано със стария бог на тъмнината, било способно да убие бога на светлината. Имелът това е и специално лечебно средство, както са лечебни изобщо всички отрови. Така в най-дълбок смисъл в народните легенди и обреди ние откриваме космическата мъдрост.
към текста >>

113. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

7. Блаженство в Бога
7. Блаженство в Бога
към текста >>

Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост.
Вие не трябва да казвате: вътре е Бог и аз Го търся! Вие ще намерите тогава само малкия човек, който вие сте прекомерно сте увеличили в Бог. Този, който говори само за такова самокопание /самовглъбяване/, никога няма да достигне до истинското познание. Да се стигне до него по пътя на розенкройцерската теософия не е толкова лесно и изисква конкретна работа. Светът е в плен на красотата и величието. Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост. Светът е подобен на книга. В творенията ние виждаме от начало до край; тогава ние ще успеем да прочетем от началото до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса. И в това веч не е просто разбиране, това се изразява в чувствата, това съединява и споява човека с целия свят, и той започва да възприема всички неща като израз на божествения дух на Земята. Ако човек се издигне до тук, той действа самостоятелно, изхождайки от волята на целия космос. Това е блаженство в Бога.
към текста >>

Това е блаженство в Бога.
Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост. Светът е подобен на книга. В творенията ние виждаме от начало до край; тогава ние ще успеем да прочетем от началото до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса. И в това веч не е просто разбиране, това се изразява в чувствата, това съединява и споява човека с целия свят, и той започва да възприема всички неща като израз на божествения дух на Земята. Ако човек се издигне до тук, той действа самостоятелно, изхождайки от волята на целия космос. Това е блаженство в Бога.
към текста >>

114. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис.
За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>

115. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога.
Точно както засищането и съпътствуващото го удоволствие се предхожда от глада, така и всяко познание и всяка радост имат за основа болката. Това е причината, поради която в трагедията болката и пред усещането за очакваното разрешение ни задоволяват. Всичко, което в бъдеще ще стане съвършено, в настоящето преминава през състояние на болка и страдания. Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство. Днешните съвършени очи ние дължим на съществуването в миналото на болезнени точки в човешкото тяло, на болката, която беше преодоляна. Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога. Този, който разбира съществуването той вижда как болката протича през цялото съществувание.
към текста >>

116. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога.
Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7. На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща. От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване. Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>

Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ.
към текста >>

Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата.
Поради това, че разгледахме и други числа, това, което може да се каже за единицата ще може да изникне пред нас в правилна светлина. Същественото в единицата е неделимостта. В действителност и единицата може да се раздели, например на 1/3 и на 2/3. Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния свят, когато отнемете две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две. Бог е единно същество. Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата. В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка.
към текста >>

117. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." Това не е философски израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.
"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." Това не е философски израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.
към текста >>

Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си.
Но съществува и едно по-висше развитие. Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света. Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света. Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си. Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената. Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло.
към текста >>

Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената.
Но съществува и едно по-висше развитие. Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света. Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света. Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си. Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената. Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло. Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин.
към текста >>

Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога.
Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света. Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света. Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си. Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената. Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло. Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин. Тази слънчева сила е силата, към която се стреми човекът.
към текста >>

Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.
Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света. Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието. Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.
към текста >>

Точно както сме родени от Бога, в смисъла на езотерическата мъдрост ние ще умрем в Христа: I.C.M.
Видяхме, че към откровението се прибавя и нещо второ: към живота се прибавя смъртта. Но за да открие в тази смърт повторно живота, човекът трябва да преодолее тази сетивна смърт в праизвора на всичко живо. А праизворът е центърът на цялото космическо развитие. Ние трябваше да открием смъртта за да извоюваме съзнанието си. Но ние ще сме я превъзмогнали, когато открием смисъла на тази смърт в тайната на изкупителя. Точно както сме родени от Бога, в смисъла на езотерическата мъдрост ние ще умрем в Христа: I.C.M.
към текста >>

118. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога!
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>

В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека.
Да вземем древно еврейския народ. Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова. Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>

Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова. Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>

Древният индус е търсил път към бога, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как волята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа.
Полагат се основите на човешката наука. С помощта та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека. В астрологията и астрономията се опитват да опознаят движенията на светилата и по тяхното движение уреждат това, което става на Земята. Точно така в социалния живот в древен Египет гледат на движението на светилата. Ръководят се от това, което откриват като тайни на звездите. Древният индус е търсил път към бога, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как волята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа. Това било отново друга епоха. Така вие имате определен дух за всяка епоха; и благодарение на това, че един епохален дух сменя друг, става развитието на Земята. Има и отделни случаи. Хората се извисяват до възгледа на епохата, но те не знаят, че зад целия този ход на епохата стоят епохални духове; и хората не знаят, че изразявайки тук, на Земята, духа на своята епоха, те се явяват само оръдия, средства на тези стоящи зад тях духове на епохите. Спомнете си макар и Джордано Бруно.
към текста >>

119. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв.
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура. И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент. Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв. Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм. Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога. Готическата катедрала не е такава; тя се явява дом за молитва. Не можем да си я представим без посетителите, които са вътре, за които е построена, изпълнена с настроение. Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест.
към текста >>

Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога.
Това е станало, вероятно, още много пъти в развитието на човечеството, че архитектоничните мисли били осъществени: това е мисълта на готическата архитектура. И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент. Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв. Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм. Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога. Готическата катедрала не е такава; тя се явява дом за молитва. Не можем да си я представим без посетителите, които са вътре, за които е построена, изпълнена с настроение. Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз. Готическият храм принадлежи на вярващите.
към текста >>

Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката.
Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката. Тогава ще видим, че във външната форма дори било необходимо да се направи крачка назад, ако се говори за желание да се представи вечното във времето и пространството. И това, което достига по-късното изкуство благодарение на това, че изразява вътрешното във външното, това се намира изцяло под влиянието на духовното течение християнство. По принцип следва да се каже, че това може да се разбере, че най-красивата архитектура може да е там, където още могат да бъдат свързани цялата душа с външните сили, които протичат през пространството.
към текста >>

120. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава той е място за обитание на бога, който може да живее в него в тези форми.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде. Тогава той е място за обитание на бога, който може да живее в него в тези форми. Само така ще разберем гръцката архитектура, най-изчистеното архитектурно изкуство в света.
към текста >>

Гръцкият храм е обител на бога.
В римската архитектура, която има закръглена арка и създава своите храмове по такъв начин, че в тях има централна част и странични олтари, също така напречна част и “апсида” и по този начин, всичко взето заедно има форма на кръст, увенчано с купол – във всичко това взето заедно съществува идеята за пространството, израсла от идеята за мястото за погребение. Римското здание не можем да го мислим че е подобно на гръцкият храм. Гръцкият храм е обител на бога. За римският храм не бива да си мислим, освен така, че той представлява чрез себе си мястото за погребение. Към него трябва да принадлежи криптата, гробницата; в тях не просто се събират хора, стоящи близо един до друг в живота, но за нея трябва да си мисли, така, че това е място, обединяващо в себе си всички чувства, които са свързани със съхранението и опазването на умрелите.
към текста >>

121. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”.
Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха. Човекът беше роден от „въздух” и “вода” занапред това ще става от Духа „Сина Чо- вешки” Мойсей като предизвестител на Бога, който е въплътеният “АЗ-съм”. Манас или Духът-Себе и “хля- ба на живота”, Буди или Духът-Живот.
към текста >>

122. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

„В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.”
„В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.”
към текста >>

Ето как авторът на Йоановото Евангелие свързва човека с Бога, и всъщност всички ние долавяме в началото на Йоановото Евангелие едно учение, което е близко и лесно разбираемо за всяко човешко сърце.
А днес – иска да каже той – къде е днес Словото? И днес Словото е също тук, и Словото е у човека! и Словото е нещо човешко. Ето как авторът на Йоановото Евангелие свързва човека с Бога, и всъщност всички ние долавяме в началото на Йоановото Евангелие едно учение, което е близко и лесно разбираемо за всяко човешко сърце.
към текста >>

„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”
„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”
към текста >>

123. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен живот, все още беше в лоното на Бога.
Какво му беше напълно чуждо? Какво беше задържал за себе си божественият Дух? Какво не беше поверил той все още на човека? Способността да дава звуков израз на своя душевен живот! На Старата Луна човешкото тяло - намиращо се на животинска степен - беше нямо. Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен живот, все още беше в лоното на Бога. Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става дума за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти божественият свят. Изразяването на вътрешния душевен живот в думи, става достояние на човека едва по време на планетарното състояние Земя. На предишните плане-тарни състояния, човеците бяха неми. Следователно, словесната способност при човешкото същество се развива успоредно със земната епоха.
към текста >>

Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим: Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първо-начално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре.
Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим: Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първо-начално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре. Всичко беше замислено и насочвано към постигането на тази цел. Както цветето е предварително в семето, така и надареният със Слово, с Логос човек е в своето заро-дишно състояние още на Стария Сатурн. Само че там звуците бяха скрити в зародишите, те израснаха от тях, както израства и растението от своите семена.
към текста >>

„ В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог (или божествено) беше Словото.
„ В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог (или божествено) беше Словото.
към текста >>

В началото то беше у Бога.
В началото то беше у Бога.
към текста >>

124. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото То беше в началото у Бога.
„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото То беше в началото у Бога.
към текста >>

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан.
Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан.
към текста >>

Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога.
Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога.
към текста >>

Не от кръвта и от плътта, не от волята на бащата или майката, а “от Бога”, т.е.
Малцина бяха тези, които имаха познание за духовните светове още от времето на древните Мистерии. Следователно, какво живееше в тези личности? В тях живееше - и то напълно съзнателно - онова, което представлява вечната същност на човека. Те вече предусещаха великите думи “Аз и Отец сме едно” (10, 30), а именно, че Аз и великата Първопричина сме едно! И най-дълбокото откровение, което носеха в своето съзнание, с други думи техния Аз, те имаха не от своите родители, а от Посвещението си в духовния свят. Не от кръвта и от плътта, не от волята на бащата или майката, а “от Бога”, т.е. от духовния свят.
към текста >>

Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението.
Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха. Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи. По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14). Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света.
към текста >>

Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи.
Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха. Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи. По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14). Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света. “Ние чухме Неговото учение - учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора?
към текста >>

А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”.
Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв. А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”. Онези, които по-рано се наричаха “чеда Божии”, винаги бяха в известен смисъл “единородни”, и учението за Сина Божи е учение за “единородния”. Физическият човек е “двоероден”, а духовният човек е “единороден”. Този израз не означава примерно, че даден човек се ражда “в себе си”, не, единороден е противоположно на двоероден. С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.
към текста >>

С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.
Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв. А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”. Онези, които по-рано се наричаха “чеда Божии”, винаги бяха в известен смисъл “единородни”, и учението за Сина Божи е учение за “единородния”. Физическият човек е “двоероден”, а духовният човек е “единороден”. Този израз не означава примерно, че даден човек се ражда “в себе си”, не, единороден е противоположно на двоероден. С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.
към текста >>

Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии.
Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът. Едва Той превърна това учение в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”. Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии. Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос. Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза. Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот. Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”. Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек.
към текста >>

Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.
В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи. Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива. По-рано Бог оставаше невидим. На хората Той се откриваше по свръхсетивен начин в мистерийните центрове. Сега обаче Бог стана един сетивно-исторически факт, едно тяло от плът и кръв. Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял.
към текста >>

125. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
Обаче ние показахме също, че за да съществува изобщо в своя днешен период от развитието, в етерно-физическата му организация трябва да действува и още нещо. Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба. Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела. Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества. Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях. Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
към текста >>

Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не ми дава Духа с мярка!
Бих желал да срещна някога онзи човек, който действително разбира горните думи според този превод. Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не ми дава Духа с мярка! ” Какъв е смисълът на тези изречения?
към текста >>

Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света. Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа. Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира. Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него. В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен. Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
към текста >>

Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа.
т.е. спор за формите на кръщението. Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа. Тогава идват другите и казват на Йоан: Исус също кръщава! И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
към текста >>

И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
т.е. спор за формите на кръщението. Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа. Тогава идват другите и казват на Йоан: Исус също кръщава! И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
към текста >>

И когато човек прочете думите по този начин, проумява, че самият Той, че “Аз-съм” е изпратен от Бога.
И когато човек прочете думите по този начин, проумява, че самият Той, че “Аз-съм” е изпратен от Бога. А такъв, който е изпратен от Бога, за да възпламени искрата на “Бога” у всеки човек, той проповядва Бога в истинския смисъл, а не в смисъла на кръвното родство.
към текста >>

А такъв, който е изпратен от Бога, за да възпламени искрата на “Бога” у всеки човек, той проповядва Бога в истинския смисъл, а не в смисъла на кръвното родство.
И когато човек прочете думите по този начин, проумява, че самият Той, че “Аз-съм” е изпратен от Бога. А такъв, който е изпратен от Бога, за да възпламени искрата на “Бога” у всеки човек, той проповядва Бога в истинския смисъл, а не в смисъла на кръвното родство.
към текста >>

Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога.
А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл. Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма. Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят. Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми. Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си. Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус. Налице бяха предварителните условия за това разбиране.
към текста >>

Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус.
Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят. Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми. Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си. Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус. Налице бяха предварителните условия за това разбиране.
към текста >>

За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи.
Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи. За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи. Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква “мярка”. Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога. А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове. Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове. Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства.
към текста >>

Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога.
Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи. За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи. Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква “мярка”. Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога. А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове. Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове. Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства. А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават.
към текста >>

А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове.
Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи. За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи. Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква “мярка”. Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога. А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове. Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове. Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства. А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата.
към текста >>

А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща Бога в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога.”
А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща Бога в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога.”
към текста >>

126. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен. Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
към текста >>

“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет?
“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет? Той отговори: Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина.
към текста >>

Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас!
Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас! а те ме попитат: Как се нарича неговото име ? Какво трябва да им отговаря? ” (2. Мойсей 3,11-13).
към текста >>

Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип.
Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип. Как се нарича неговото име?
към текста >>

127. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек.
Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек.
към текста >>

128. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността.
През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик. През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата. Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността. Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност. Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие. И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги? Нима това не се вижда съвсем ясно?
към текста >>

Едва тогава той можа да схване Бога като личност, която слезе между хората, въплъти се и живя всред тях в едно човешко тяло.
Ето този е напредъкът, който човекът постигна от времето, когато усещаше себе си като част от божествения свят, до епохата, когато започна да възприема себе си като личност. Едва тогава той можа да схване Бога като личност, която слезе между хората, въплъти се и живя всред тях в едно човешко тяло.
към текста >>

129. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
За древноперсийската култура, видимата физическа действителност представлява поле за работа. Макар и все още да е считана за израз на враждебните Богове, проблясва надеждата, че с помощта на Боговете на светлината, физическата действителност може да бъде изцяло проникната от духовните сили и от добрите Богове. Представителят на персийската култура постепенно се пробужда за реалността на физическия свят. Макар и да го разглежда като област от Бога на тъмнината, той все пак храни надеждата, че може да вложи там силите на добрите Богове.
към текста >>

За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент.
В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха. Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията. Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това! ” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос. За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент. Това е едно от големите пророчества на Стария Завет.
към текста >>

Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога.
Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква. Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там.
към текста >>

Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога.
Какво представлява гръцкият храм? Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква. Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там. И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом. Тук проникването на Духа в материята достига своята връхна точка.
към текста >>

Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там.
Той по необходимост е не друго, а едно от обиталищата на Бога. Той е нещо съвсем различно от днешната църква. Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там. И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом. Тук проникването на Духа в материята достига своята връхна точка.
към текста >>

Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква. Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен. При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>

Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност. Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът. За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>

Както се говори за сина и бащата, така и в Евангелието на Лука се говори за Адам и Бога.
Както се говори за сина и бащата, така и в Евангелието на Лука се говори за Адам и Бога. Такива думи трябва да се приемат напълно сериозно! И тогава вече се приближаваме до въпросите, които утре ще ни отведат в самия център на Йоановото Евангелие.
към текста >>

130. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И ние виждаме как всред еврейския народ възникна мисията да посредничи между човечеството и Бога, който по-късно трябваше да слезе в материята и да се яви в плът.
Всичко това стана през третата културна епоха. И ние виждаме как всред еврейския народ възникна мисията да посредничи между човечеството и Бога, който по-късно трябваше да слезе в материята и да се яви в плът. Първо Той беше възвестен, а после стана видим за физическите очи. Точно в това се състои подготовката на човечеството, която трябваше да извърши Мойсей.
към текста >>

131. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя.
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
към текста >>

132. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза.
С първичната мъглявина, за която говори окултизмът, са свързани 24 категории Същества, които вече са минали през своята човешка степен. Яхве е един от 7-те Елохими: Висшите същества, които се отделят заедно със слънцето, Яхве остава свързан със земята. В първоначално духовната човешка форма започват да се натрупват материалните части. Древните атлантци: човешки същества с коренно различен душевен живот. Едва след сгъстяването на водата и настъпването на потопа, човекът се обръща към себе си с името Аз. Преди това той беше приютен в Груповата Душа; сега човекът се научава да чувствува бога в себе си; Яхве ръководителят на Аза. Първото зазоряване на индивидуалността. Себесъзнанието идва за сметка на помрачения поглед в духовния свят. През 4-та културна епоха една нова сила пронизва цялата Земя, чиято аура рязко се променя, след като в нея потече кръвта от раните на Спасителя.
към текста >>

133. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел.
Там той се чувствува подслонен в груповата душа като в нещо безсмъртно. Груповата душа на целия народ не можеше да слезе на физическото поле. Там те виждаха само отделните човешки форми. Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния свят. Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото. И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел. Те считаха Яхве като духовна групова душа на народа.
към текста >>

134. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман.
Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват. Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат. Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом. За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле. За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>

За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат. Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом. За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле. За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>

135. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

В бога Балдур митът почита бога на земното Слънце, на земната сила.
В бога Балдур митът почита бога на земното Слънце, на земната сила. Никое земно същество не може да се приближи до него с враждебно настроение. Ето защо и богът, за който митът, легендата има съзнанието, че той е едно изостанало в развитието си духовно същество, а именно Локи, не може да убие Балдур с никое от земните същества; той може да го убие с имеловата клонка, защото имелът е чужд между земните същества и затова може да служи на изостаналия Локи, който не е близък на земните богове. Зад такива легенди се крие една дълбока мъдрост. В този мит за Балдур и Локи ние навсякъде долавяме тази мъдрост. Ако бихте проучили нещата, вие бихте открили, че и в обичаите свързани с имела това, което се казва върху него, произхожда от една прадревна мъдрост.
към текста >>

136. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си.
Там той се намира между духовно-божествени Същества. Тогава той чува своето име да звучи отвън, чува отвън това, което той е. За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън. Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа. Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си. Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза. Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз! С това бяха свързани външни събития.
към текста >>

137. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това е описано чрез явяващия се на ясновидеца образ на Михаела, който има ключовете, който стои при Бога и е обвързал противните сили.
Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим! Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666. Изхвърленото е това, което е попаднало под властта на принципа на звяра с двата рога, поради което се е втвърдило и превърнало в звяра със 7-те глави и 10-те рога. Силата, чрез която Духът на Слънцето, Геният на Слънцето прави да бъдат победени тези изхвърляните, силата, която ги тласка в бездната, тази сила е наречена лицето на Духа на Слънцето (Лицето на Христа, Бележка на преводача), това е Архангелът Михаил, който, така да се каже, като представител на Духа на Слънцето побеждава звяра с двата рога, изкусителя, наречен още змеят. Това е описано чрез явяващия се на ясновидеца образ на Михаела, който има ключовете, който стои при Бога и е обвързал противните сили. Така е охарактеризирано в християно-розенкройцерския езотеризъм отблъскването на онези, които принадлежат на 666, и побеждаването на Змея, на изкусителя.
към текста >>

138. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства. Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
към текста >>

Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т.
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т. н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал. Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана.
към текста >>

139. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Кандидатът за посвещение сякаш съзираше в Духа пра-формата на Бога, а животните той виждаше като странични, допълнителни форми, които са възникнали едва по-късно.
Кандидатът за посвещение сякаш съзираше в Духа пра-формата на Бога, а животните той виждаше като странични, допълнителни форми, които са възникнали едва по-късно. Всичко, което живее тук в по-низшите царства, всичко това атлантския кандидат за посвещение го виждаше като произлязло от човешката форма. Ние можем да видим това светоусещане като си представим как са възникнали каменните въглища. Нека да си представим огромните, непроходими гори, които съществуваха в миналото и от които произлизат днешните каменни въглища. Тези гори са останали в миналото; те са потънали от една по-висша степен в една по-низша степен: тук ние виждаме как растенията са се втвърдили и са се превърнали в минерали.
към текста >>

140. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Египтянинът чувствуваше Бога, който идваше от Слънцето заедно със своя брат, като Озирис.
В египетския мит, изобразяващ умъртвяването на Озирис от Тифон се крие едно велико космическо събитие. Египтянинът чувствуваше Бога, който идваше от Слънцето заедно със своя брат, като Озирис. А Тифон беше въздухът на дишането, който донесе на човека смъртта. Тук в един от най-изразителните примери ние виждаме, как фактите от мировото развитие се повтарят във вътрешното познание на човека.
към текста >>

141. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно.
Тогавашният човек никога не си казваше: „Ето, сега аз умирам! ”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние. Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо. Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества. Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло.
към текста >>

Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога.
Завладяването на физическия свят продължи и по-нататък през Третата египетско-вавилоно-халдейска епоха. Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”. За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него. Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя. И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества.
към текста >>

142. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога.
И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително. В този момент астралното тяло на Земята се промени изцяло. В този момент то се оцвети в други цветове. В Земята беше вложена една нова сила. Това, което по-рано действуваше отвън, сега отново се свърза със Земята и занапред силата на привличане между Слънцето и Земята ще стане толкова мощна, че Слънцето и Земята отново ще се съединят, а човекът ще се съедини с Духовете на Слънцето. Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога.
към текста >>

Първоначално човекът живееше в лоното на Бога.
Първоначално човекът живееше в лоното на Бога. После той слезе долу във физическия свят. Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание. Той никога не би стигнал до своя Аз. Той можеше да разгърне своето ясно себсъзнание единствено в очертанията на физическото тяло. Срещу него трябваше да застанат външни предмети, той трябваше да се разграничава от предметите, той трябваше да слезе долу във физическия свят.
към текста >>

143. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

Тази способност беше вложена в човека благодарение на Бога Ману.
Имаше една форма с особена заслуга за човешкото развитие, по времето когато чрез космическо-земните сили в човека беше вложен комбинативния разум. Тогава физическият мозък беше така подготвен, че занапред човекът да развие интелигентността. Тази способност беше вложена в човека благодарение на Бога Ману. С това е свързано и всичко, което хората развиха като интелигентност. Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум. Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено. Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен.
към текста >>

Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено.
Тогава физическият мозък беше така подготвен, че занапред човекът да развие интелигентността. Тази способност беше вложена в човека благодарение на Бога Ману. С това е свързано и всичко, което хората развиха като интелигентност. Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум. Древните египетски посветени виждаха Бога, който вложи в човека качеството „интелигентност” и го изобразяваха в зелен цвят, именно защото виждаха неговата светеща астрална и етерна форма да блести зелено. Това също и днес е преобладаващият цвят на аурата, ако съответният човек е достатъчно интелигентен. Да, ако хората биха искали действително да проучат чудната реалност на египетските Богове, респективно на техните образи, те следва да насочат вниманието си към тези връзки. Поради факта, че тези изображения са толкова реалистични, а не произволни, те действуваха като магическо средство; и онзи, който би могъл да вижда по-дълбоко, би забелязал, че в цветовете на тези древни образи са скрити големи тайни.
към текста >>

144. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак.
Може би ще си спомните, че в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били. Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да станат Богове. И тъкмо поради своята здрава логика този извод беше смятан за нещо опасно; защото ако човекът някога може да стане Бог, той трябва да е достатъчно узрял за това; а ако в определен момент си въобрази че открива Бога в себе си, преди да е достатъчно узрял, той се превръща не в Бог, а в обикновен глупак. Следователно, пред човека се откриват два пътя: или да изчака в пълно търпение своето "обожествяване", както се изразява Дионисий Аеропагита, или предварително да си въобрази, че вече е станал Бог. Единият път действително води към света на Боговете; другият път води към безумието и лудостта.
към текста >>

145. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите.
Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица. Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии. А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват. Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система. Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете.
към текста >>

146. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Те имат, както се казва, способността "направо да виждат Бога".
Херувимите и Престолите и чрез тяхното описание да се приближим до едно по-пълно разбиране на човека. А ако бихме се издигнали над Серафимите, тогава ние бихме се оказали в областта на божествената Троица. В какво се състои особеното предимство на Серафимите, Херувимите и Престолите пред другите същества? Те имат, както се казва, способността "направо да виждат Бога".
към текста >>

Ние хората казваме: Ето, ние трябва да започнем от нашето днешно положение и да търсим все по-висшите степени на познанието, волята и така нататък; така ние все повече се приближаваме до Бога.
Да, това което човекът трябва да търси толкова упорито в хода на своето развитие, те го притежават от самото начало. Ние хората казваме: Ето, ние трябва да започнем от нашето днешно положение и да търсим все по-висшите степени на познанието, волята и така нататък; така ние все повече се приближаваме до Бога. Но колкото и да израстваме в нашето развитие, Богът винаги остава скрит. Ето голямата разлика между Серафимите, Херувимите, Престолите и човека: Още от самото начало на нашето развитие тези най-висши духовни Същества могат да се радват на непосредствената си близост до божествената Троица. Целта, към която се стреми човекът, е тяхно притежание от самото начало.
към текста >>

Безкрайно важно е да знаем, че още от самото си възникване тези Същества виждат, съзерцават Бога, и докато съществуват, те непрекъснато съзерцават Бога.
Безкрайно важно е да знаем, че още от самото си възникване тези Същества виждат, съзерцават Бога, и докато съществуват, те непрекъснато съзерцават Бога. И всичко, което те предприемат, произтича от тяхната не посредствена близост до Бога; чрез тях действува самият Бог. Те просто ни биха могли до постъпват по друг начин, за тях би било невъзможно да вършат друго, защото Божието съзерцание е една толкова могъща сила, която дава непоколебима и безпрецедентна сигурност на импулсите.
към текста >>

И всичко, което те предприемат, произтича от тяхната не посредствена близост до Бога; чрез тях действува самият Бог.
Безкрайно важно е да знаем, че още от самото си възникване тези Същества виждат, съзерцават Бога, и докато съществуват, те непрекъснато съзерцават Бога. И всичко, което те предприемат, произтича от тяхната не посредствена близост до Бога; чрез тях действува самият Бог. Те просто ни биха могли до постъпват по друг начин, за тях би било невъзможно да вършат друго, защото Божието съзерцание е една толкова могъща сила, която дава непоколебима и безпрецедентна сигурност на импулсите.
към текста >>

Ако сега се спуснем надолу към следващата Йерархия, към Съществата, които наричаме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние трябва да заявим следното: Те вече не разполагат с непосредствената близост до Бога, те вече не виждат направо Бога, а Го разпознават в Неговите откровения, в това, което Той, бих казал, проявява в Своя облик, в Своята физиономия.
Ако сега се спуснем надолу към следващата Йерархия, към Съществата, които наричаме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние трябва да заявим следното: Те вече не разполагат с непосредствената близост до Бога, те вече не виждат направо Бога, а Го разпознават в Неговите откровения, в това, което Той, бих казал, проявява в Своя облик, в Своята физиономия. За тях е неоспоримо, че това е обликът на Бога; и да следват откровенията Му, е нещо само понятно за Серафимите, Херувимите и Престолите. За Серафимите, Херувимите и Престолите е немислимо да не изпълнят предписанията на Бога, и това е така именно поради непосредствената им близост до Него. Обаче от друга страна за Господствата, Силите и Властите в известен смисъл е напълно изключено да предприемат нещо, за което Божественият свят не е дал своето съгласие.
към текста >>

За тях е неоспоримо, че това е обликът на Бога; и да следват откровенията Му, е нещо само понятно за Серафимите, Херувимите и Престолите.
Ако сега се спуснем надолу към следващата Йерархия, към Съществата, които наричаме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние трябва да заявим следното: Те вече не разполагат с непосредствената близост до Бога, те вече не виждат направо Бога, а Го разпознават в Неговите откровения, в това, което Той, бих казал, проявява в Своя облик, в Своята физиономия. За тях е неоспоримо, че това е обликът на Бога; и да следват откровенията Му, е нещо само понятно за Серафимите, Херувимите и Престолите. За Серафимите, Херувимите и Престолите е немислимо да не изпълнят предписанията на Бога, и това е така именно поради непосредствената им близост до Него. Обаче от друга страна за Господствата, Силите и Властите в известен смисъл е напълно изключено да предприемат нещо, за което Божественият свят не е дал своето съгласие.
към текста >>

За Серафимите, Херувимите и Престолите е немислимо да не изпълнят предписанията на Бога, и това е така именно поради непосредствената им близост до Него.
Ако сега се спуснем надолу към следващата Йерархия, към Съществата, които наричаме Господства или Духове на Мъдростта, Сили или Духове на Движението, и Власти или Духове на Формата, ние трябва да заявим следното: Те вече не разполагат с непосредствената близост до Бога, те вече не виждат направо Бога, а Го разпознават в Неговите откровения, в това, което Той, бих казал, проявява в Своя облик, в Своята физиономия. За тях е неоспоримо, че това е обликът на Бога; и да следват откровенията Му, е нещо само понятно за Серафимите, Херувимите и Престолите. За Серафимите, Херувимите и Престолите е немислимо да не изпълнят предписанията на Бога, и това е така именно поради непосредствената им близост до Него. Обаче от друга страна за Господствата, Силите и Властите в известен смисъл е напълно изключено да предприемат нещо, за което Божественият свят не е дал своето съгласие.
към текста >>

Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите.
И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях. Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни. И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
към текста >>

Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта. Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос. Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция. Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе. И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи. През бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан, човекът ще стане изпълнител на своите собствени импулси. Рано или късно той наистина ще постигне тази степен на съвършенство.
към текста >>

147. 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта.
Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е Христос. Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта. Ние схващаме смисъла на тази победа над смъртта, която е смъртта в Христа, и се научаваме да разбираме живота. Всемирният кръст възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението. Земята, която прие в себе си веществото на костите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце: Святият Дух.
към текста >>

148. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето.
И онези от този град, които се наричат приятели на Антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от сказки започва именно в този ден, денят на Йоана Кръстителя. Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса". Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
към текста >>

"В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
"В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога".
към текста >>

То в начало бе у Бога".
"В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога".
към текста >>

Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога.
Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
към текста >>

Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално.
към текста >>

Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята.
Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло.
към текста >>

В този смисъл той е син на Бога.
Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека.
към текста >>

Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е.
към текста >>

Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала.
към текста >>

То в начало бе у Бога.
За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното.
към текста >>

Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна.
На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
към текста >>

"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината.
към текста >>

То в начало бе у Бога.
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината. Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет.
към текста >>

Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.
Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.
към текста >>

149. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

"В Началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и това Слово бе Бог или Логосът".
"В Началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и това Слово бе Бог или Логосът".
към текста >>

Що е Логосът и как беше той у Бога?
Що е Логосът и как беше той у Бога? Нека да прочетем от Битието: "Духът Божи се носеше над водите. И рече Духът: да бъде светлина! И бе светлина".
към текста >>

"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог".
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог".
към текста >>

"Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
"Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
към текста >>

Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците".
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл. Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст:
към текста >>

"Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците".
"Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците".
към текста >>

150. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман!
Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището. Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове! Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи. Сега ние знаем, че всички тези божества нямат нищо общо със създаването на вселената.
към текста >>

151. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тази болест служи за изявяването на Бога в него.
Тази болест служи за изявяването на Бога в него. Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога". Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, щото Бог, който е скрит в него, да се изяви. Този е истинския смисъл на тави дума. Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
към текста >>

Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога".
Тази болест служи за изявяването на Бога в него. Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога". Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, щото Бог, който е скрит в него, да се изяви. Този е истинския смисъл на тави дума. Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
към текста >>

152. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Следователно тези посветени считаха, че човекът произхожда от Бога Отец.
Нека се опитаме да проникнем в чувствата на тези посветени. Те бяха чули техния велик учител да им казва: човекът е слязъл от божествените висини. Първите човеци са потомци на духовни същества. Следователно тези посветени считаха, че човекът произхожда от Бога Отец. Така човекът е слязъл на Земята, преминавайки от една форма в друга. Всичко, което го свързва със Земята, опитностите, през които човекът е минал, когато още е считал боговете за свои прадеди, ето това интересуваше посветените в тайните на телеца. Другояче беше за посветените на орела. Те съзерцаваха духовните същества, които са особено свързани с това, което е човекът. Но за да разберем добре това, трябва да кажем няколко думи за духовната природа на птиците.
към текста >>

153. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния. И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния. И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа. Тази сила е нараснала още повече.
към текста >>

Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога.
И тогава той го изцели. Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави Бог? Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва. В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят делата божи". Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог". Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той?
към текста >>

Христос изявявайки се на Бога в човека, той дава на човека силата да се изцели от вътре чрез самия себе си.
Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта; тя трябва да проникне по-дълбоко до онзи Аз, който е безсмъртен и минава от едно съществувание в друго. Тук отново виждаме как Христовата сила се е повишила. До сега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето; но сега тя действува върху това, което ще надживее смъртта и ще продължава да живее от един живот в друг. Тук Христос действува като представител на "Аз Съм". Вливайки своята, сила в "Аз Съм", Богът. Христос изявявайки се на Бога в човека, той дава на човека силата да се изцели от вътре чрез самия себе си. Христос проникнало до вътрешната светиня на душата. Неговото действие се упражнява върху вечната индивидуалност на болния и засяга чак последствията от миналите му съществувания.
към текста >>

154. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек.
Христос слезе в един троичен организъм: физическо тяло, етерно тяло, и астрално тяло. Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам! " Защото този е истинският текст, които трябва да бъде поставен на мястото на текста от обикновените преводи на Евангелията. Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек. Аз Ви описах вече, как се извършваше последното действие на древното посвещение. След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е. в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят. Тогава той имаше известна власт над своето тяло в онези времена, когато все още можеха да се практикуват посвещения от този род. Когато отново се връщаше в своето физическо тяло, той добиваше пълна власт над някои тънки елементи на това физическо тяло.
към текста >>

155. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Нещастието бе, че, "напуснат от Бога" в края на Атлантската епоха, когато етерното тяло потъва във физическото, човекът почувствува в това тяло влиянията на Луцифер и на Ариман; това беше неговата съдба.
През света на сетивата той би продължавал да вижда духа. Но Ариман е примесил като един вид тъмен облак в усещанията на човека, който не му позволява вече да прониква през материята. Чрез Ариман човекът се хваща в мрежите на лъжата, на това, което е майа, илюзия. И така тези два вида същества са попречили на човека да възобнови своето старо съкровище от мъдрост, което беше получил от миналото, те попречиха да стори това когато древната мъдрост постепенно изгубваше своята стойност. Но развитието продължи. Нещастието бе, че, "напуснат от Бога" в края на Атлантската епоха, когато етерното тяло потъва във физическото, човекът почувствува в това тяло влиянията на Луцифер и на Ариман; това беше неговата съдба. Влиянието на това физическо тяло направи, щото древната мъдрост да изгуби цялата си стойност. Наистина, до тогава човекът не беше живял в това физическо тяло в днешния смисъл; неговото съкровище от мъдрост беше така да се каже капиталът на неговия баща. Когато живееше в своето етерно тяло, той беше вън от своето физическо тяло. Този капитал постепенно се изчерпи. Човекът би следвало да си образува, друг капитал в своето собствено тяло.
към текста >>

156. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато хората още притежаваха едно смътно ясновидство и призоваха своя минал живот, те можеха да стигнат до тяхното раждане и имаха съзнанието, че раждайки се те бяха излезли от духовното лоно на Бога.
Когато хората още притежаваха едно смътно ясновидство и призоваха своя минал живот, те можеха да стигнат до тяхното раждане и имаха съзнанието, че раждайки се те бяха излезли от духовното лоно на Бога. Те не считаха раждането като едно начало. Те знаеха, че в тях съществува един дух, който смъртта не можеше да засегне. Раждане и смърт не съществуваха тогава в същия смисъл както днес. Тези две важни събития приеха само постепенно своя лъжлив вид, обличайки външната форма на Отца, що се отнася най-малко до смъртта. Наблюдавайки смъртта хората видяха, как, привидно, тя разрешаваше живота.
към текста >>

"Защото самият Отец ви люби, защото вие ме възлюбихте и повярвахте, че съм излязъл от Бога." "Аз излязох от Отца. "
"Защото самият Отец ви люби, защото вие ме възлюбихте и повярвахте, че съм излязъл от Бога." "Аз излязох от Отца. "
към текста >>

157. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога.
Всъщност, по отношение на пространството, което го заобикаля, и на това, което вижда там, човекът живее в една пълна илюзия. Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях.
към текста >>

Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството. Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества. Нещата биха останали така, но изостаналите същества, които по-рано бяха отхвърлени от лоното на Бога, дойдоха и се примесиха към така сътворения свят, който чрез това изгуби своя блясък и своята стойност.
към текста >>

158. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години.
А сега да отправим поглед към самото развитие. Още вчера казахме, че само от предните постове на северното течение на народите, от древно-персийската култура на Заратустра можеше да произлезе идеалът, да се създаде едно тяло, в което можеше да се въплъти Съществото, което се приближаваше от вън към човечеството и към Земята. И самият Заратустра се погрижи за това, да мине от едно прераждане в друго, за да се роди най-после в едно тяло, което е така одухотворено, че по-късно можа да приеме в себе си висшия Бог на Слънцето в неговата пълна форма, във формата на Христа. Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години. Следователно, какво е отношението между Аполон и Христос? Този въпрос трябва да стои, така да се каже, на душата Ви. Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова духовно царство, което се намира зад Слънцето. Но в схващането на едно същество или на дадено нещо човек прави известна разлика, според способностите, които има. Онзи, който е развил в себе си един по-богат душевен живот, той е също способен да вижда в тяхната истинска форма нещата, които и другият вижда, така щото трябва да кажем, че когато гъркът изговаряше думата Аполон, той наистина сочеше на онова Същество, което по-късно трябваше да се изяви като Христос, но е чувствувал това Същество в един вид забулена форма като Аполон.
към текста >>

159. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога.
Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>

Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя.
" а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде. Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог. Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено. Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици.
към текста >>

Така от една страна ние имаме бога Митра, когато човек вървеше по вътрешния път; а това, което той намираше по пътя навън, бяха царствата на Аура-Маздао.
Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа. Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер. А това, което проникваше човешката душа, когато тя вървеше по вътрешния път, това по-късно хората нарекоха бог Митра. Ето защо персийските мистерии, които култивираха вътрешния живот, са мистериите на Митра. Така от една страна ние имаме бога Митра, когато човек вървеше по вътрешния път; а това, което той намираше по пътя навън, бяха царствата на Аура-Маздао.
към текста >>

160. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание. Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>

161. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи".
Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам". Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам. Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи". Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38).
към текста >>

Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38).
Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам. Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи". Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38).
към текста >>

162. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе като Бог в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви като нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи Бог, който би се изправил като пречка в това развитие.
Какъв е впрочем смисълът на притчата за нечестния управител? Това недвусмислено личи от самата притча. Управителят разсъждава: Ако искам да остана тук, хората трябва да ме обикнат. Той вижда, че не може да се служи на „двама господари". Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе като Бог в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви като нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи Бог, който би се изправил като пречка в това развитие.
към текста >>

Вие не може да служите едновременно на Бога, който иска напредък, и на Мамона, Бога на пречките.
Вие не може да служите едновременно на Бога, който иска напредък, и на Мамона, Бога на пречките. Виж те управителя: Като дете на света, той разбра, че с обикновения Мамон не може да се служи на двама господари. Така и Вие, след като се издигнете и станете деца на светлината, ще разберете, че не може да се служи на двама господари (Лука 16,11-13).
към текста >>

163. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога.
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал. За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>

164. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога.
Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка. За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления. Той произхождал от халдейската култура.
към текста >>

Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре.
За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления. Той произхождал от халдейската култура. Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане.
към текста >>

165. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Когато човекът от другите култури, които са се опирали на древното ясновиждане, е съзерцавал висшите светове, си е казвал: благодаря на Бога, който ми се открива отвътре.
В народа, който приел своята мисия от Авраам, това е трябвало да става по друг начин. Авраам е трябвало да донесе на човека именно това, което се добива чрез външни наблюдения и комбиниране. Когато човекът от другите култури, които са се опирали на древното ясновиждане, е съзерцавал висшите светове, си е казвал: благодаря на Бога, който ми се открива отвътре. Отклонявайки погледа си от външното, божеството става най-висшето за мен. Когато не допускам погледът ми да бъде насочван навън, позволявам в мен да избухват инспирациите на това божество. Народът, произхождащ от Авраам, е трябвало да каже: „Аз се отказвам от инспирациите, които идват само отвътре; искам да се подготвя за това, да насочвам погледа си към околния свят. Искам да наблюдавам това, което се разкрива във въздуха и водата, в планините и полята, в звездните светове, искам да насочвам поглед нагоре, а след това да мога да премисля как едно нещо се съотнася към друго нещо. Искам да комбинирам нещата навън и искам да видя, че добивам обобщаваща мисъл.
към текста >>

166. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В Духовната Наука следователно първата част на Кали Юга наричаме периода на Авраам онзи период, в който човек наистина загуби пряко виждане в по-висшите духовни светове, но през който нещо като съзнание за Бога се събужда в него.
През моето последно посещение ние видяхме как в края на първото хилядолетие се появява нещо като компенсация за загубеното зрение в духовните светове. Това бе дадено за човека чрез факта, че една специална индивидуалност Авраам, бе подбрана, притежаваща в специална степен такава организация на физическия мозък, чрез която бе възможно да се получи съзнание за духовния свят без старите способности. В Духовната Наука следователно първата част на Кали Юга наричаме периода на Авраам онзи период, в който човек наистина загуби пряко виждане в по-висшите духовни светове, но през който нещо като съзнание за Бога се събужда в него. Това постепенно прераства в неговото Аз така че той все повече схваща този Бог като свързан с неговото Аз-съзнание. С човешкото Аз-съзнание. Бог се появява като Световното Аз в онази епоха, първото хилядолетие от Кали Юга, което ние можем да наречем при неговото приключване епохата на Авраам.
към текста >>

Тогава изчезна старото ясновидство, тогава съзнание за Бога бе дадено на човека, което да е тясно свързано с човешките способности.
Според насоката на човешката еволюция обаче едно възобновяване на века на Авраам ще стане, начевайки през наши времена, с което ние бавно ще преминем в третото хилядолетие. Така както векът на Авраам и векът на Соломон следваха един след друг в предхристиянските времена, така те следват един друг през Християнската ера в обратен ред: век на Соломон, век на Мойсей и век на Авраам. Движиме се към този век на Авраам и той трябва и ще ни донесе велики неща. Нека да си припомним значението на века на Авраам. Тогава изчезна старото ясновидство, тогава съзнание за Бога бе дадено на човека, което да е тясно свързано с човешките способности. Всичко, което човечеството би могло да придобие от това съзнание за Бога, което е свързано с човешкия мозък постепенно е било изчерпано и само съвсем малко все още остава за човешките същества да придобиват посредством тези човешки качества наистина твърде малко. В противоположност ние вървим в точно противоположното направление към новия век на Авраам. Ние поемаме пътя, който ще отведе човечеството далеч от само физическото сетивно размишление, далеч от съчетаване на физически сетивни знаци и белези. Ние вървим по пътя, който ще отведе човешките същества обратно в онези области, в които те нявга са се намирали преди века на Авраам. Ние вървим по пътя, който позволява на човешките същества да навлязат в условията на естественото ясновидство, на естествените ясновидски сили.
към текста >>

Всичко, което човечеството би могло да придобие от това съзнание за Бога, което е свързано с човешкия мозък постепенно е било изчерпано и само съвсем малко все още остава за човешките същества да придобиват посредством тези човешки качества наистина твърде малко.
Според насоката на човешката еволюция обаче едно възобновяване на века на Авраам ще стане, начевайки през наши времена, с което ние бавно ще преминем в третото хилядолетие. Така както векът на Авраам и векът на Соломон следваха един след друг в предхристиянските времена, така те следват един друг през Християнската ера в обратен ред: век на Соломон, век на Мойсей и век на Авраам. Движиме се към този век на Авраам и той трябва и ще ни донесе велики неща. Нека да си припомним значението на века на Авраам. Тогава изчезна старото ясновидство, тогава съзнание за Бога бе дадено на човека, което да е тясно свързано с човешките способности. Всичко, което човечеството би могло да придобие от това съзнание за Бога, което е свързано с човешкия мозък постепенно е било изчерпано и само съвсем малко все още остава за човешките същества да придобиват посредством тези човешки качества наистина твърде малко. В противоположност ние вървим в точно противоположното направление към новия век на Авраам. Ние поемаме пътя, който ще отведе човечеството далеч от само физическото сетивно размишление, далеч от съчетаване на физически сетивни знаци и белези. Ние вървим по пътя, който ще отведе човешките същества обратно в онези области, в които те нявга са се намирали преди века на Авраам. Ние вървим по пътя, който позволява на човешките същества да навлязат в условията на естественото ясновидство, на естествените ясновидски сили. През епохата на Кали Юга само посвещението можеше да доведе човека в духовните светове по правилен начин.
към текста >>

С Авраам съзнанието за Бога беше въведено в мозъка; и като навлизаме в един нов век на Авраам, това съзнание за Бога от своя страна ще бъде изведено от мозъка и през следващите 2500 г.
Следователно ние сме непосредствено пред такава една еволюция. Ние проследяваме нашите стъпки, така да се каже, по пътя на еволюцията. С Авраам съзнанието за Бога беше въведено в мозъка; и като навлизаме в един нов век на Авраам, това съзнание за Бога от своя страна ще бъде изведено от мозъка и през следващите 2500 г. ние постепенно ще познаваме човешки същества, които ще притежават онова, което възвишените тайни, на посвещението дават като великите духовни учения за мистериите на вселената. Така както духът на Мойсей управляваше в периода, който привършва през нашето време, така духът на Авраам сега започва да управлява, така че след като въведе човечеството в едно съзнание за Бога в света на сетивата, той сега ще може отново да изведе човечеството от там. Един вечен космичен закон е, че всяка индивидуалност трябва да извърши едно дадено дело неколкократно. Преди всичко ще трябва да извърши делото два пъти един път като че ли прави противоположното на онова, което вече е извършил. Онова, което Авраам свали за човечеството във физическото съзнание, той ще го изкачи отново за човечеството в духовния свят.
към текста >>

Така както духът на Мойсей управляваше в периода, който привършва през нашето време, така духът на Авраам сега започва да управлява, така че след като въведе човечеството в едно съзнание за Бога в света на сетивата, той сега ще може отново да изведе човечеството от там.
Следователно ние сме непосредствено пред такава една еволюция. Ние проследяваме нашите стъпки, така да се каже, по пътя на еволюцията. С Авраам съзнанието за Бога беше въведено в мозъка; и като навлизаме в един нов век на Авраам, това съзнание за Бога от своя страна ще бъде изведено от мозъка и през следващите 2500 г. ние постепенно ще познаваме човешки същества, които ще притежават онова, което възвишените тайни, на посвещението дават като великите духовни учения за мистериите на вселената. Така както духът на Мойсей управляваше в периода, който привършва през нашето време, така духът на Авраам сега започва да управлява, така че след като въведе човечеството в едно съзнание за Бога в света на сетивата, той сега ще може отново да изведе човечеството от там. Един вечен космичен закон е, че всяка индивидуалност трябва да извърши едно дадено дело неколкократно. Преди всичко ще трябва да извърши делото два пъти един път като че ли прави противоположното на онова, което вече е извършил. Онова, което Авраам свали за човечеството във физическото съзнание, той ще го изкачи отново за човечеството в духовния свят.
към текста >>

167. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Казва се, че човек би бил в състояние да намери своето отношение към Бога със и в своето Аз.
Някога човекът е бил в състояние да се издига до духовните същества, ала вече те е трябвало да идват близо до него, да слизат напълно в неговата област, чрез което той е могъл да ги познае със същината на своето Аз. Този момент е бил предсказан от пророците на древните времена. Казва се, че човек би бил в състояние да намери своето отношение към Бога със и в своето Аз. Когато дошло това време обаче трябвало е насила да се обърне вниманието на човека, че обещаният момент фактически е дошъл. Онзи, който най-силно направи това бе Йоан Кръстителят. Той обявил, че времената са се променили като казал: "Царството Божие приближава". По-късно това е показано по подобен начин и от Христос Исус, но най-многозначителният знак бе даден предварително чрез множеството кръщения, извършени от Йоан в р.Йордан и чрез самото учение.
към текста >>

На тях Той разкрива, че човек в древни времена би могъл да бъде изпълнен с Бога при екстаз.
Христос Исус Самият изрази изпълването на времето чрез най-проникновеното учение в Проповедта на планината, както се нарича. Това в никакъв случай не беше проповед за масите. В Евангелието четем: "Като видя народа, Той се възкачи на планината и когато седна учениците Му се приближиха до Него. И Той, като отвори устата си поучаваше ги и казваше". На тях Той разкрива, че човек в древни времена би могъл да бъде изпълнен с Бога при екстаз. И докато е бил вън от своето Аз, той бил блажен и имал пряка опитност от духовния свят, от който той е могъл да почерпи духовни и даващи здраве сили. Сега обаче така казал Христос Исус на своите ученици човек може да се изпълни с Бога, като се насити с Бог и Христовия Импулс и като съедини себе си като едно Аз с този импулс. В миналото той сам можел да се възкачи до духовния свят, който е бил изпълнен от струите на духовния свят. Само такъв човек, богат по дух, може да се нарече блажен. Такъв човек е бил ясновиждащ в стария смисъл и той е бил рядка личност.
към текста >>

Сега обаче така казал Христос Исус на своите ученици човек може да се изпълни с Бога, като се насити с Бог и Христовия Импулс и като съедини себе си като едно Аз с този импулс.
Това в никакъв случай не беше проповед за масите. В Евангелието четем: "Като видя народа, Той се възкачи на планината и когато седна учениците Му се приближиха до Него. И Той, като отвори устата си поучаваше ги и казваше". На тях Той разкрива, че човек в древни времена би могъл да бъде изпълнен с Бога при екстаз. И докато е бил вън от своето Аз, той бил блажен и имал пряка опитност от духовния свят, от който той е могъл да почерпи духовни и даващи здраве сили. Сега обаче така казал Христос Исус на своите ученици човек може да се изпълни с Бога, като се насити с Бог и Христовия Импулс и като съедини себе си като едно Аз с този импулс. В миналото той сам можел да се възкачи до духовния свят, който е бил изпълнен от струите на духовния свят. Само такъв човек, богат по дух, може да се нарече блажен. Такъв човек е бил ясновиждащ в стария смисъл и той е бил рядка личност. Повечето хора вече са станали просяци в духа. Сега вече обаче онези, които търсят Царството небесно, могат да го намерят чрез своето собствено Аз.
към текста >>

Така новото влияние върху астралното тяло е трябвало да бъде представено чрез израза "Блажени и изпълнени с Бога в своите астрални тела са онези, които подхранват спокойствие и самообладание вътре у себе си; утешение и добруване на земята ще бъде тяхната награда".
Христос Исус следователно каза това, когато говореше за физическото тяло, "Блажени са просяците, бедните духом, защото ако те развият по правилен начин своите външни тела, управлявани от Аза, те ще намерят Царството небесно. За етерното тяло Той казва: "Някога хората са могли да бъдат лекувани от болести на тялото и душата, като са се възкачвали в духовния свят в състояние на екстаз. Сега онези, които страдат, и са изпълнени с духа Божии могат да бъдат излекувани и утешени, но те могат да намерят източника, утехата вътре в себе си." За астралното тяло Той казва: В предишни времена онези, чието астрално тяло бе нападнато от диви и буреносни страсти и импулси, е могло да бъде усмирено само когато самообладание, спокойствие и прочистване протекат към тях от божествено-духовни същества". Сега обаче човешките същества би трябвало да намерят силата вътре в собствения си Аз под влиянието на Христос, да прочистят своите астрални тела. Мястото, в което астралното тяло сега вече може да бъде прочистено е земята. Така новото влияние върху астралното тяло е трябвало да бъде представено чрез израза "Блажени и изпълнени с Бога в своите астрални тела са онези, които подхранват спокойствие и самообладание вътре у себе си; утешение и добруване на земята ще бъде тяхната награда".
към текста >>

Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си.
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>

Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога.
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>

Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога.
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>

Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога".
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>

Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи".
По-нататък се споменава онова, което ще бъде в бъдеще, ала то във все по-голяма мярка ще среща противодействието на настоящото време и ще бъде яростно отхвърляно. Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи". Във връзка с това виждаме да се споменава и специалната мисия на самия Христос в изречението, което четем: "Христовите приближени Апостоли могат да считат себе си блажени, ако те престрадат преследване заради Него". Това е един лек намек за Дух-Човека или Атман, който ще ни бъде даден в далечното бъдеще.
към текста >>

След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния свят чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо външен свят като някакъв килим пред неговите сетива.
Говорейки общо, вековете на историята се повтарят, ала винаги по един нов начин. От Духовната Наука началото на Кали Юга се вижда като затваряне на портите към духовния свят. След като бе преминало първото хилядолетие на Кали Юга, се появява първата компенсация за загубата: в индивидуалността на Авраам, след неговото посвещение от Мелхиседек, става възможно за човешкото същество да познае Бога във външния свят чрез истинско проникновение и правилна преценка на разстилащия се наоколо външен свят като някакъв килим пред неговите сетива. С Авраам идва първото зазоряване на едно знание за това какво е един Аз-Бог, един Бог, свързан с човешката Аз-природа. Авраам осъзнавал, че зад явленията на света на сетивата имало нещо, което давало възможност на човешкото Аз да схваща себе си като капка от безкрайното, неизмеримо световно Аз.
към текста >>

Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите. В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество. Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим. Така божественото откровение продължава на степени. Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>

Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите. В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество. Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим. Така божественото откровение продължава на степени. Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>

При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер.
През второто хилядолетие след Христа можем да видим едно повторение на века на Мойсей. Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива. Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят.
към текста >>

Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал.
Онова, което Мойсей преживя външно, тогава се появява в мистицизма на хора като Екхарт, Йоханес Таулер и пр. Мистиците преживяват в своето вътрешно същество онова, което Мойсей бе преживял външно в горящата къпина, в гърма и светкавицата. Те говореха за това как Аз-Бог разкрива Себе си на тях, когато те се оттеглят у себе си, когато те възприемат вътре в собствените си души искрата на техния Аз, тогава Аз-Богът, Единствения Бог Яхве, разкрива себе си на тях. Такъв бе случаят с Таулер, който бе велик проповедник и който искаше да прави силни откровения. При него идва един обикновен човек, който се наричаше "Приятелят на Бога на Планините", за когото се смяташе, че щеше да стане ученик на Таулер. Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива. Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят. В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
към текста >>

В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
Вместо това той скоро стана учител на Таулер, след което Таулер беше в състояние да говори за Бога от своето вътрешно същество с такава сила, че някои ученици и слушатели се казва, че са падали на земята като мъртви, докато той е проповядвал. Това е възпоменание на събитията, които са ставали, когато Мойсей бе получил Закона на Синай. Вековете до наше време са били изпълнени от този дух. Сега обаче ние навлизаме в една епоха, която припомня и оживява века на Авраам, но в смисъла, че човешки същества се водят на далеч от света, достъпен за нашите физически сетива. Духът на Авраам ще повлияе на нашето знание, така че човешки същества ще се откажат от старата умственост, която складирваше само в сетивния свят. В контраст с Авраам обаче, за когото духът на Бога можеше да бъде намерен само в света на сетивата, сега вече ние ще израстем отвъд света на сетивата към духовния свят.
към текста >>

168. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Традиция е за човешкото същество да се отнася с всичко, което той възприема в света според една пасторална световна концепция, в която всичко се връща до една неразделна божествена предвечна основа, всичко произтича от Бога и следователно трябва да бъде разбирано като единство.
Онзи, който се приближава към света с очакването, че всичко трябва да обясни себе си без противоречия, като че е възникнало от една неразделна основа на света, ще преживее много разочорования, когато застане лице с лице пред света и неговите опитности по един непредубеден начин. Традиция е за човешкото същество да се отнася с всичко, което той възприема в света според една пасторална световна концепция, в която всичко се връща до една неразделна божествена предвечна основа, всичко произтича от Бога и следователно трябва да бъде разбирано като единство.
към текста >>

169. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Хората са експериментирали по древния начин всъщност по онова време те са търсили чрез алхимичните експерименти да наблюдават процесите, които са показвали работата на Бога в процеса.
Три идеи постепенно са възникнали в течение на еволюирането през последните векове, идеи, които, по начина, по който те са навлезли в човешкия живот, са по същина абстрактни. Кант ги е наименувал погрешно, докато Гьоте ги е именувал правилно. Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, добродетел и безсмъртие. Когато човек види нещата, които са скрити зад тези три думи, става ясно, че те са точно същите, като онези, който съвременният човек възприема по-абстрактно, но които са се възприемали по-конкретно до ХІV-ХV-тото столетие. В древния атавистичен смисъл те са били възприемани също и по-материално. Хората са експериментирали по древния начин всъщност по онова време те са търсили чрез алхимичните експерименти да наблюдават процесите, които са показвали работата на Бога в процеса. Те са се опитвали да произведат Философския Камък.
към текста >>

Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно.
Зад всички тези неща се крие нещо конкретно. Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално. Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека. Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука. Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>

Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли. Въпросът е само по какъв начин тази тайна се разбира.
към текста >>

Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха.
Вие може да видите и външни знаци на тези неща. Не зная дали някой от вас е обърнал внимание на книгата, която за известно време предизвика сензация, книга, която също бе издадена на Запад и носи заглавието "Тревогата при умирането" /Der Unfug des Sterbeus/. Тези неща всички се движат в това направление. Те са само началото. Онова, което е отишло още по-нататък от началото внимателно се пази за груповия егоизъм, пази се много езотерично. Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха. Онова, което по един мъгляв начин се нарича "космично чувство" от проф. д-р по теология, д-р по философия, ако то бъде представено от мнозина и за нещастие от мнозина по егоистичен начин като космично знание.
към текста >>

170. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Могат да се правят дълги речи за намирането на Бога вътре.
Помислете например за Майстер Екхарт, средновековният мистик. Той бе такъв, който нямаше водач или учител, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис. Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с големи опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин. В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз. Защото опасността при това спускане във вътрешната човешка природа е, че Азът може да отстоява себе си от свои собствени себични цели. Могат да се правят дълги речи за намирането на Бога вътре. Но хората, говорещи в този дух, обикновено не са направили истински напредък. Ако бяха, те неминуемо щяха да открият, че себичният Аз отстоява себе си със страшна сила. Често може да се открие, че такива хора, когато следват обичайните практики в живота, са добри и благоприлични характери, но веднага щом практикуват мистично задълбочаване и игнорират влиянията отвън, вътрешната им същност се налага. Ако образованието дотогава ги е направило такива да желаят да говорят истината, може да се случи така, че веднага щом техният себичен Аз отстоява исканията си, те започват да лъжат в изобилие; те тайно стават по-силно себични от останалите. Такива следи често могат да се наблюдават при мистици, които са били зле водени, които обичат постоянно да говорят за нуждата да намерят "висшия човек" в себе си.
към текста >>

Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ.
В такива случаи обаче, това не е "по-висш човек", а същество, нисше дори по общоприетите стандарти. На всеки един подобава да защитава себе си от претенциите, направени от собствения му себичен Аз. И мистици с добри и здрави наклонности, такива като Майстер Екхарт, се опитваха да правят това. В Египетските Мистерии кандидатът за Посвещение бе пазен в определено отношение от жреца на Хермес, който се грижеше за него. Майстер Екхарт нямаше водач или учител в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер. Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз? Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб. Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос! Екхарт направи реалност думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен". Той бе един от онези, изживели това преобразуване; той бе оставил настрана собствения си Аз.
към текста >>

171. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Наистина, на животните той не приписва такава душевна природа, способна да се развие до там, че да изведе от Азовото съзнание доказателства за съществуването на Бога; все пак той допуска, че животното е пропито от т.н.
Разбира се, ние следва да сме спокойни: изтъкнатите духовни водачи на западноевропейското развитие никога не са застъпвали теза, според която на животните може да се гледа като на „автоматични същества". Подобна теза не е застъпвал и Декарт, макар че в много учебници по философия бихте срещнали подобно твърдение. Но това изобщо не е вярно. Наистина, на животните той не приписва такава душевна природа, способна да се развие до там, че да изведе от Азовото съзнание доказателства за съществуването на Бога; все пак той допуска, че животното е пропито от т.н. „жизнени духове", които впрочем не представляват някаква завършена индивидуалност, подобна на човешкия Аз, но които все пак действуват в животинския организъм по приблизително същия начин, както душата. Колко характерно е, че хората успяха да разберат Декарт по такъв абсурден начин! Това просто ни показва, че през изтеклите столетия на нашата западноевропейска култура набра сили именно тенденцията, според която животните не са нищо друго, освен „автоматични същества", и хората виждаха „потвърждения" за тези свои възгледи навсякъде около себе си.
към текста >>

172. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Има хора, които припомнят: „Да, имало е времена, когато всяка болест е била приписвана на Бога или Дявола!
Ако се опитате да направите кратък обзор върху проблемите на здравето и болестта, Вие ще стигнете до усещането, че в себе си този човек е напълно сигурен: През последните двадесет, тридесет години ние стигнахме до един вид абсолютната истина, която все пак подлежи на допълване, но не и на подмяна с друга истина. Подобни хора се отнасят с пълно пренебрежение към всички творчески постижения на своите предшественици. Днес често чуваме: „В никоя друг област, освен в медицината, ние не се натъкваме на толкова груби суеверия! " И като доказателство се изтъкват някои ужасяващи примери за лечение на болестите през последните столетия. Особено лошо впечатление правят едни или други изрази, които отдавна са изгубили своето значение и с които днешният човек не може да пред приеме нищо. Има хора, които припомнят: „Да, имало е времена, когато всяка болест е била приписвана на Бога или Дявола! " И все пак подобни „мислители" не отиват твърде далеч, просто защото те не могат да си изградят никакви понятия за „Бог" и „Дяволът". Нека да си послужим с един пример.
към текста >>

173. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

За внимателния наблюдател е ясно, че съвременните направления в медицината отдавна са стигнали до извода, че болестотворните причини следва да търсим във външния свят, особено в бацилите; нещо, за което един духовен човек, Трьолс Лунд, с право каза: „Днес болестите идват от бацилите, както до скоро се твърдеше, че идват от Бога, от Дявола и т.н!
Обаче нещата не са толкова прости. От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н. Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове. Сега пред нас се отваря ново поле за размисъл. За внимателния наблюдател е ясно, че съвременните направления в медицината отдавна са стигнали до извода, че болестотворните причини следва да търсим във външния свят, особено в бацилите; нещо, за което един духовен човек, Трьолс Лунд, с право каза: „Днес болестите идват от бацилите, както до скоро се твърдеше, че идват от Бога, от Дявола и т.н! " Да, през 13 век се казваше: Болестите идват от Бога. През 15 век се казваше: Болестите идват от Дявола! По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите! Ето как се променят човешките представи в хода на времето.
към текста >>

" Да, през 13 век се казваше: Болестите идват от Бога.
От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н. Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове. Сега пред нас се отваря ново поле за размисъл. За внимателния наблюдател е ясно, че съвременните направления в медицината отдавна са стигнали до извода, че болестотворните причини следва да търсим във външния свят, особено в бацилите; нещо, за което един духовен човек, Трьолс Лунд, с право каза: „Днес болестите идват от бацилите, както до скоро се твърдеше, че идват от Бога, от Дявола и т.н! " Да, през 13 век се казваше: Болестите идват от Бога. През 15 век се казваше: Болестите идват от Дявола! По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите! Ето как се променят човешките представи в хода на времето.
към текста >>

До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога.
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията.
към текста >>

Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога.
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после.
към текста >>

174. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи. Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина. Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин. Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят. Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа. Там, в Предна Азия, където стана физическото появяване на Христос, можаха да проблеснат само много стари спомени от времето, когато ясновидството беше присъщо на всички хора. За щото там Кали Юга, тъмната епоха, продължаваше вече три хиляди години и хората не бяха в състояние да виждат в духовния свят. Обаче те не преставаха да копнеят и да говорят за него, въпреки че достъпът до духовните събития им беше отнет. Те изживяваха духовните събития в много по-отдалечен период от миналото, отколкото северните хора и имаха само смътен спомен за това, че някога са можели да бъдат техни непосредствени свидетели.
към текста >>

Те добре разбираха, когато им се обясняваше: Ето, сега небесните царства слизат чак долу до физическия свят и вие трябва да насочите поглед към онзи забележителен образ, който ще се появи в земите на Палестина, към Спасителя, понеже той носи в себе си Бога, така че вие отново ще влезете във връзка с духовния свят, дори и все още да не сте в състояние да се издигате над физическия план.
Там, в Предна Азия, където стана физическото появяване на Христос, можаха да проблеснат само много стари спомени от времето, когато ясновидството беше присъщо на всички хора. За щото там Кали Юга, тъмната епоха, продължаваше вече три хиляди години и хората не бяха в състояние да виждат в духовния свят. Обаче те не преставаха да копнеят и да говорят за него, въпреки че достъпът до духовните събития им беше отнет. Те изживяваха духовните събития в много по-отдалечен период от миналото, отколкото северните хора и имаха само смътен спомен за това, че някога са можели да бъдат техни непосредствени свидетели. Ето защо в Предна Азия думите: „Променете вашата душевна нагласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат правилно разбрани. Те добре разбираха, когато им се обясняваше: Ето, сега небесните царства слизат чак долу до физическия свят и вие трябва да насочите поглед към онзи забележителен образ, който ще се появи в земите на Палестина, към Спасителя, понеже той носи в себе си Бога, така че вие отново ще влезете във връзка с духовния свят, дори и все още да не сте в състояние да се издигате над физическия план. Помъчете се да разберете образа от Палестина, помъчете се да разберете образа на Христос. Ето дълбокият смисъл на това, което говори Йоан Кръстител.
към текста >>

175. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз.
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор. В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз. Обаче той чувствуваше този Бог все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа. И за тази Групова душа ние откриваме израза „Зиф“. Това име е предназначено за съпругата на Тор. Не случайно „Зиф“ звучи като думата „Зипе“*20, или съпринадлежността към племето и това е фактически така, въпреки че е маскирано и скрито. Обаче в окултен смисъл Зиф означава Груповата душа на отделната общност, от която израства индивидуалният Аз.
към текста >>

Зиф е онова същество, което се свързва с Бога на индивидуалния Аз, с разпространителя на индивидуалния Аз, с Тор.
Обаче той чувствуваше този Бог все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа. И за тази Групова душа ние откриваме израза „Зиф“. Това име е предназначено за съпругата на Тор. Не случайно „Зиф“ звучи като думата „Зипе“*20, или съпринадлежността към племето и това е фактически така, въпреки че е маскирано и скрито. Обаче в окултен смисъл Зиф означава Груповата душа на отделната общност, от която израства индивидуалният Аз. Зиф е онова същество, което се свързва с Бога на индивидуалния Аз, с разпространителя на индивидуалния Аз, с Тор. Индивидуалният човек усеща Зиф и Тор като същества, от които той получава своя Аз. И северният човек ги усещаше по този начин, докато в същото време останалите европейски народи бяха натоварени с други задачи относно възпитанието на човешкия Аз.
към текста >>

Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията.
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното? “ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията. Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят. Обаче тази философия се опира не просто на външния, грубо-сетивен, материалистичен опит, а на съдържанието, присъщо на самата Съзнателна душа и разглежда природата само като идея в една от нейните други форми на съществувание. Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
към текста >>

176. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

И ако будизмът признава за будисти само тези, които се кълнат в Буда, представителите на истинското християнство не се кълнат в никакви пророци, защото тяхното християнство не зависи от националната принадлежност на първооснователя, а чисто и просто признава Бога на човечеството.
Ние не се позоваваме на историческите предания, а търсим и проучваме предвестниците на това, което идва. Ето до какво се свежда ядрото на Християнския Импулс, който се прояви в началото на нашата ера, но така или иначе, както вече казах, ние не разчитаме много на външните исторически факти. Сега, след като християнството вече е преболедувало своите детски болести, то ще продължи по-нататъшното си развитие. То проникна и в по-далечни страни, стремейки се да запознае хората с отделните християнски догми на една конкретна историческа епоха. Обаче пред нашата душа свети едно друго християнство, за което знаем, че Христос е действувал във всички времена, че ние ще открием Христос на всички места, където и да отидем и че Христовият Импулс е най-духовно-научният импулс на света. И ако будизмът признава за будисти само тези, които се кълнат в Буда, представителите на истинското християнство не се кълнат в никакви пророци, защото тяхното християнство не зависи от националната принадлежност на първооснователя, а чисто и просто признава Бога на човечеството.
към текста >>

177. Съдържание GA_123 Евангелието на Матей

Древноеврейското познание за Бога, Авраам и Мелхиседек.
Древноеврейското познание за Бога, Авраам и Мелхиседек. Израстването на еврейския народ. Общността на есеите и на терапевтите. Арамейският първоизточник на Матеевото Евангелие. Подготовката за Христовото Събитие. Йешуа бен Пандира.
към текста >>

178. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
Ето как изглежда голямата противоположност между Иран и Туран. Легендите и митовете по един приказен начин ни разказват как напредналата част от народите поема на север и се установява в областта, която по-късно е наречена Иран. И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
към текста >>

179. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв.
След като вчера посочихме как иранизмът се противопоставя на туранизма, и след като днес видяхме как туранизмът се противопоставя на еврейството, ние се убеждаваме: в кръвта на еврейския народ пулсират но вече напреднали и потопени в своя истински елемент същите онези сили, които у туранците потънаха в дълбок упадък. Всичко, което атлантецът виждаше, сега оживява като едно вътрешно усещане, и то може да се сведе до една единствена дума, думата Яхве или Йехова. За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв. Ето как това, което беше външно, стана вътрешно: Вече не виждано, а изживявано, то престана да бъде наричано с различни имена, а с едно единствено име: „Аз съм Оня, който съм". То беше приело една съвсем различна форма. Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята кръв, която тече през поколенията. Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>

Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
Всичко, което атлантецът виждаше, сега оживява като едно вътрешно усещане, и то може да се сведе до една единствена дума, думата Яхве или Йехова. За атлантското ясновидство, Богът стоеше зад всички неща; сега този Бог, сведен до една единствена точка, до един единствен център на съзнанието за Бога, невидим, но усещан вътрешно, слизайки надолу през поколенията на Авраам, Исаак, Яков и т.н., живееше невидим, но усещан вътрешно в тяхната кръв. Ето как това, което беше външно, стана вътрешно: Вече не виждано, а изживявано, то престана да бъде наричано с различни имена, а с едно единствено име: „Аз съм Оня, който съм". То беше приело една съвсем различна форма. Докато атлантският човек го намираше навсякъде, където той самият не беше вън в света сега човекът го намира в своя център, в своя Аз, усеща го в своята кръв, която тече през поколенията. Великият Бог на света сега се превърна в Бога на еврейския на род, Богът на Авраам, Исаак и Яков.
към текста >>

180. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка. Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам. Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи. И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти. А за онези времена това беше достатъчно.
към текста >>

По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката. И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>

През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката. И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>

Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката. И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>

По-рано в окултните школи мисълта за Бога се пораждаше от божествената мъдрост и тя можеше да бъде предавана на онези, които също бяха в състояние да имат възприятия в своето етерно тяло, независимо от органите на физическото тяло.
По-рано в окултните школи мисълта за Бога се пораждаше от божествената мъдрост и тя можеше да бъде предавана на онези, които също бяха в състояние да имат възприятия в своето етерно тяло, независимо от органите на физическото тяло. Ако обаче един физически инструмент трябва да бъде предаден на друг човек, за тази цел съществува само едно средство: Неговото наследяване. Следователно, това, което беше най-важно и най-съществено за Авраам, т.е. физическият орган, трябваше да бъде съхранен чрез физическата наследственост в хода на отделните поколения. И така, за нас става ясно, защо цялата наследственост и пренасянето на физическите качества чрез кръвта на поколенията, беше нещо толкова важно за еврейския народ.
към текста >>

И за да може онова същество, което живя като индивидуалност на Заратустра, да получи едно възможно най-добре развито физическо тяло, съдържащо и онези органи, които са необходими за мисловното обхващане на Бога с инструментариума на човешкото физическо тяло, наложително беше, щото физическите качества, вложени в Авраам, да постигнат една връхна точка в своето развитие.
И за да може онова същество, което живя като индивидуалност на Заратустра, да получи едно възможно най-добре развито физическо тяло, съдържащо и онези органи, които са необходими за мисловното обхващане на Бога с инструментариума на човешкото физическо тяло, наложително беше, щото физическите качества, вложени в Авраам, да постигнат една връхна точка в своето развитие. Те трябваше вътрешно да укрепнат и чрез наследствеността да осигурят на Заратустра онова физическо тяло, от което той действително се нуждаеше. Но когато физическото тяло на един човек напредва към съвършенство и става, така да се каже, употребимо за целите, стоящи пред Заратустра, тогава е необходимо и нещо друго, а не само усъвършенствуването на физическото тяло. Естествено, невъзможно е изолираното усъвършенствуване на физическото тяло, взето само за себе си. Постепенно, чрез физическата наследственост, трябваше да бъдат усъвършенствувани и неговите три обвивки. Следователно това, което можеше да бъде дадено на физическия, етерния и астралния човек, той трябваше да го получи в хода на поколенията.
към текста >>

181. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието.
Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието. Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам". Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
към текста >>

Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам".
Нещата съвсем не изглеждаха така. Всичко това беше постигнато едва след идването на Христос. Първоначално на еврейския народ беше дадена възможността да изживява божествения свят в своя народностен Дух, та ка че човек се усещаше като член от целия народ, а не като отделна индивидуалност. Усещайки, че с кръвта си принадлежи на цялата верига от поколения, той чувствуваше как в сетивното съзнание на народа и в неговата собствена кръв живее не друго, а съзнанието за Бога или Яхве-съзнанието. Ето защо, ако търсим подходящ духовно-научен израз, ние не би трябвало да обозначаваме Бога Яхве като „Бог на Авраам". Така бих ме допуснали една неточност, ние сме длъжни да кажем, че Той е Бог на Авраам, Исаак и Яков; Той е онова Същество, което тече от едно поколение в друго и чрез отделния човек намира израз в народностното съзнание.
към текста >>

Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>

Звездните констелации бяха видимият израз на Бога.
Аз вече посочих, как космическите тайни бяха изразявани в Мистериите чрез езика на звездите и как самите космически тайни бяха използвани като изразно средство. Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации. От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят. И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост? Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог! Звездните констелации бяха видимият израз на Бога. Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог. Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия Бог от констелациите на звездите.
към текста >>

182. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той знаеше: Минавайки през тези четиридесет и две степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел.
И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят. Той знаеше: Минавайки през тези четиридесет и две степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел. Есеецът имаше добра представа за това как да се издигне до едно божествено Същество, което все още не е слязло в материята. Той знаеше пътя нагоре; знаеше го от собствен опит. Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията. Те знаеха: Искаме ли да се издигнем до една духовна сила, която е навлязла в наследствената линия, искаме ли да я видим там, където тя все още не е слязла в материята, тогава трябва да се издигнем през четиридесет и две степени, през четиридесет и две поколения.
към текста >>

Ако човекът се нуждае от четиридесет и две степени, за да се издигне до Бога, то и Богът се нуждае от четиридесет и две степени, за да слезе на Земята като човек между човеците.
Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията. Те знаеха: Искаме ли да се издигнем до една духовна сила, която е навлязла в наследствената линия, искаме ли да я видим там, където тя все още не е слязла в материята, тогава трябва да се издигнем през четиридесет и две степени, през четиридесет и две поколения. Обаче есеите можеха и нещо друго. Те знаеха: Както човекът трябва да се издигне през четиридесет и две степени, които съответствуват на четиридесет и две поколения, за да стигне до това божествено Същество, така и самото то, за да проникне в човешката кръв, трябва да слезе през четиридесет и две степени; следователно, то трябва да измине обратния път. Ако човекът се нуждае от четиридесет и две степени, за да се издигне до Бога, то и Богът се нуждае от четиридесет и две степени, за да слезе на Земята като човек между човеците.
към текста >>

А защо Евангелието на Лука също проследява една родословна линия и защо в онези времена, когато тайната на Христос Исус е била известна на твърде малко хора, се описва как от Бога и от Авраам надолу до Исус от Евангелието на Лука има общо 77 поколения, за това ние ще говорим утре.
А защо Евангелието на Лука също проследява една родословна линия и защо в онези времена, когато тайната на Христос Исус е била известна на твърде малко хора, се описва как от Бога и от Авраам надолу до Исус от Евангелието на Лука има общо 77 поколения, за това ние ще говорим утре.
към текста >>

183. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ние виждаме как Евангелието на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога.
Всеки, който взема Евангелието на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера. Вчера ставаше дума, ако мога така да се изразя, за следното: Както една божествена сила трябваше да проникне във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, по същия начин друга божествена сила трябваше да завладее астралното тяло и Аза на онази личност, която познаваме като Натановия Исус или Исус от Евангелието на Лука. И в Евангелието на Лука е казано ясно: тази божествена сила трябва да бъде това, което представлява, чрез обстоятелството, че започвайки от онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в първата си физическа инкарнация през всички поколения тече надолу една пряка наследствена линия. И ние виждаме как Евангелието на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога.
към текста >>

Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество.
Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество. Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната сфера. Всъщност Евангелието на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар. луциферически Същества.
към текста >>

Специално подчертавам, че обикновеният библейски превод на тези три думи гласи: „ А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2, 52).
Специално подчертавам, че обикновеният библейски превод на тези три думи гласи: „ А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2, 52). Бих желал да зная дали някой действително има нужда тъкмо от Евангелието, за да посочи, че едно дванадесетгодишно момче „напредва в ръст"? Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и благодат пред Бога и човеците". Обаче смисълът на всичко това е съвсем друг: сега в Натановото момче Исус се изявява една индивидуалност, която разгръщаше не само както преди своя дълбок и съзерцателен душевен живот, лишен от какъвто и да е външен блясък; сега, след като разполагаше с едно съвършено физическо тяло, тя му предаде и подобаващия външен облик. Обаче дори и това, което израства в етерното тяло като сбор от опре делени навици, дори и то не съществуваше по-рано у Натановия Исус. У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в навиците.
към текста >>

Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и благодат пред Бога и човеците".
Специално подчертавам, че обикновеният библейски превод на тези три думи гласи: „ А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2, 52). Бих желал да зная дали някой действително има нужда тъкмо от Евангелието, за да посочи, че едно дванадесетгодишно момче „напредва в ръст"? Дори в превода на Вайцзекер*22, Вие ще прочетете: „И Исус растеше в мъдрост, облик и благодат пред Бога и човеците". Обаче смисълът на всичко това е съвсем друг: сега в Натановото момче Исус се изявява една индивидуалност, която разгръщаше не само както преди своя дълбок и съзерцателен душевен живот, лишен от какъвто и да е външен блясък; сега, след като разполагаше с едно съвършено физическо тяло, тя му предаде и подобаващия външен облик. Обаче дори и това, което израства в етерното тяло като сбор от опре делени навици, дори и то не съществуваше по-рано у Натановия Исус. У него се разгърна една неудържима любвеобилност, която можеше да прерасне в още по-могъщи действия; обаче тази заложба се прояви, така да се каже, спонтанно, без да намери видим израз в поведението, в навиците. Но сега се намеси другата индивидуалност, която разполагаше с достатъчно сили, прииждащи от физическото и етерното тяло, за да формира съответните навици и да ги „запечата" в етерното тяло. Тук се докосваме до второто качество, което „растеше" в момчето Исус.
към текста >>

184. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо от шестото изречение разбираме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога.
Многократно е ставало Дума, че Азът има своя израз в кръвта на физическото тяло, чийто център е сърцето. Ето защо от шестото изречение разбираме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога. Какво гласи това изречение? „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Разбира се, този превод не е особено сполучлив, но за нашите цели е напълно достатъчен.
към текста >>

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Разбира се, този превод не е особено сполучлив, но за нашите цели е напълно достатъчен.
Многократно е ставало Дума, че Азът има своя израз в кръвта на физическото тяло, чийто център е сърцето. Ето защо от шестото изречение разбираме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога. Какво гласи това изречение? „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Разбира се, този превод не е особено сполучлив, но за нашите цели е напълно достатъчен.
към текста >>

Те са приели Бога и са станали външен израз на самата Божественост.
Следващите изречения се отнасят до това, че човекът постепенно напредва в изграждането на своите по-висши съставни части: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Ето защо те само загатват за онези изживявания на човека, които сега имат само малка част от избраните. Следващото изречение се отнася до онова, което наричаме Дух-Себе. „Блажени са онези, които изграждат Духа-Себе като първа от висшите си духовни сили, защото те ще се нарекат чада Божии." В тях вече е проникнала първата част от висшата троица. Те са приели Бога и са станали външен израз на самата Божественост.
към текста >>

„1. Блажен е този, който се бои от името на Бога и непрекъснато му служи.
„1. Блажен е този, който се бои от името на Бога и непрекъснато му служи.
към текста >>

9. Блажен е, който разбира всяко Божие слово и хвали Бога" и т.н."
9. Блажен е, който разбира всяко Божие слово и хвали Бога" и т.н."
към текста >>

185. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно,
Следователно, тук имаме нещо, което слиза отгоре и потъва в човека като една оплодотворяваща сила от духовния свят. Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас Син човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. И кой е представителят на всичко онова, което слиза отгоре и загатва за безкрайно далечните епохи от бъдещата еволюция на човечеството? Неговия първи дар ние получаваме под формата на Духа-Себе. Чий представител е този, който ще приеме дара на слизащия отгоре Дух-Себе? Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно,
към текста >>

186. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност.
Обаче далеч не всички окултни ученици бяха посветени в основните тайни. Съществуваха различни степени на посвещение. Имаше например посветени, на които беше добре известно през какви изпитания трябва да мине едно човешко същество, за да се извиси до Бога и да го приеме по достоен начин в себе си; имаше и такива, които знаеха как би се проявил Богът в един или друг човек, показващ белезите на гениалност. Защото нашите съвременници не виждат дори и това, че проявите на гениалността са извънредно сходни у различните хора. Естествено, днешните биографи не черпят от духовните източници на познание. Защото ако геният на Гьоте би бил описан от духовна гледна точка, щяха да изпъкнат забележителни прилики с гения на Данте, Омир или Есхил.
към текста >>

Научете се да виждате в човека образа на Бога, и тогава ще проумеете, че човекът принадлежи на Бога (Матей 22, 13-22).
И той си послужи с тяхното собствено мислене, с техния собствен начин на мислене. Той поиска да му дадат една монета, показа им образа на кесаря върху нея и ги накара да се замислят, че монетата е израз и на нещо съвсем друго, което няма общо със самия метал, а именно: Общата принадлежност към едно господство, към един определен владетел. „Това, което е на кесаря, дайте го кесарю, то принадлежи на кесаря"; то е вложено в образа, а не в метала. Обаче научете се ето какво искаше да каже той всъщност да разглеждате и човека по този начин, а именно, че това, което е вложено в него, е фактически носител и храм на живия Бог. Разглеждайте човека по същия начин, по който разглеждате и монетата. Научете се да виждате в човека образа на Бога, и тогава ще проумеете, че човекът принадлежи на Бога (Матей 22, 13-22).
към текста >>

187. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

В туй място да служи от Бога призван.
В туй място да служи от Бога призван.
към текста >>

188. Лекция втора GA_126 Окултна история

На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване. На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен. За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
към текста >>

189. Лекция шеста GA_126 Окултна история

В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
И ако ние разберем това, скъпи приятели, тогава живеещото в тези епохи ще свети в отделната човешка душа и ще разберем как груповата карма трябва да се модифицира благодарение на това, че хората в същото време са и инструменти в хода на историческото развитие. И тогава ще можем да разберем, ако Хрониката Акаша показва, че в Новалис например ние трябва да виждаме нещо водещо към древния Илия. Това е необикновено интересна последователност на инкарнации. Тук ние виждаме как в Илия изплува пророческият елемент, понеже евреите са имали мисия да подготвят това, което трябвало да дойде по-късно. Те подготвяли това посредством прехода от патриарсите към пророците чрез фигурата на Мойсей. В същото време, когато в Авраам все още виждаме, че израилтяните чувстват действието на Бога в себе си, в своята кръв, в Илия ние виждаме прехода към духовните светове.
към текста >>

190. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Нашите предишни стадии на развитие, нашите минали животи могат да бъдат обхванати с думите: Ex deo nascimur, От Бога сме родени.
Нашите предишни стадии на развитие, нашите минали животи могат да бъдат обхванати с думите: Ex deo nascimur, От Бога сме родени. Ако насочим нашето развитие така, че вместо Мойсей да срещнем Христос, с когото тогава нашата Карма ще се срастне, това може да бъде изразено чрез съществуващото от тринадесетото столетие християнско-розенкройцерско течение с думите: In Christo morimur, В Христос умираме.
към текста >>

191. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот.
Обаче изходната точка на една нова културна епоха беше възможна само чрез това, че един тринадесети се яви всред дванадесетте. Този тринадесети не беше никакъв учен в смисъла на тогавашното време. Той беше една индивидуалност, която е била инкарнирана по времето на Мистерията на Голгота. Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот. Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя живот, а и беше роден с тях. Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя Бог, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети. Този тринадесетият израстна изцяло под грижите и възпитанието на дванадесетте и получи от всеки един онази мъдрост, която всеки един от тях можеше да му даде. Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло.
към текста >>

192. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса.
Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества. – Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса. Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса. Така усещаше нещата средновековният теософ или розенкройцер.
към текста >>

И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност.
Всичко онова, което можеше да разтвори нещо друго, средновековният розенкройцер го наричаше живак. Сега за средновековния розенкройцер отново възникваше въпросът: Кое е съответното качество в човешката душа? Кое душевно качество действува така, както вън в природата действува живакът? Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на любов в душата. Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на любовта. И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност.
към текста >>

Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога.
Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци. И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове.
към текста >>

Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога.
Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци. И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.
към текста >>

193. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И също както произходът на човечеството, неговото произлизане от лоното на Бога можеше да стане само веднъж, така и преодоляването на това, което проникна в човешката душа при този произход, можеше да стане само веднъж.
Но плодовете от това дело на Боговете, което трябваше да се разиграе тук, на нашата Земя, се паднаха на човечеството и християнското посвещение дава на хората силата да разберат това дело на Боговете. И също както произходът на човечеството, неговото произлизане от лоното на Бога можеше да стане само веднъж, така и преодоляването на това, което проникна в човешката душа при този произход, можеше да стане само веднъж.
към текста >>

Показващ царска крепост, храма, озарен от Бога,
Показващ царска крепост, храма, озарен от Бога,
към текста >>

Храм на Бога искат да са те!
Храм на Бога искат да са те!
към текста >>

Тук на Бога църквата малка стоеше
Тук на Бога църквата малка стоеше
към текста >>

194. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>

195. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”.
Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер! Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”. И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер.
към текста >>

196. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: ще бъдете като Бога: 1.
Към стр...: ще бъдете като Бога: 1. Мойсей, 3, 5.
към текста >>

197. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация! И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения. Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго. Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания. Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
към текста >>

И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот.
към текста >>

А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>

И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>

198. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос.
година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло. В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е. между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>

Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека.
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
към текста >>

Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили.
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
към текста >>

Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца.
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
към текста >>

Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
Едната опасност се свежда до това, че човекът признава Бога като идентичен със своята собствена същност: Познание за Бога в рамките на познанието за човека. До къде води то? Ако човекът сметне, че може да се издигне до непосредствено познание за Бога, това води до гордост и високомерие; и ако изпадне в гордост и високомерие, той унищожава най-добрите си сили. Това би означавало едно познание за Бога, което би било възможно винаги, дори и ако Христос не би слязъл на Земята, дори и ако Христовото Събитие не би проникнало във всички човешки сърца. Хората винаги биха могли да имат познание за Бога, обаче те неизбежно биха се възгордели!
към текста >>

Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога.
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога.
към текста >>

Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога.
Другата опасност се свежда до това, че хората биха могли да се затворят пред познанието за Бога, и да не искат да имат познание за Бога. Техният поглед се привлича от нещо съвсем друго: От човешкото безсилие, от човешката нищета и тогава неизбежно идва отчаянието! Ето в какво се състои другата опасност, опасността за онези, които отхвърлят познанието за Бога.
към текста >>

И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста.
Само тези два пътя са възможни, казва Паскал: или високомерие, или отчаяние! И ето че сега Христос идва на Земята, включва се в еволюцията на човечеството и влага в сърцето на всеки човек една сила, която му позволява да почувствува не само небесния Бог, но и онзи Бог, който стана човек и живя всред хората. И това е единственото изцеление от гордостта: Когато човекът насочва своя поглед към Бога, който крачеше приведен под тежестта на Кръста; когато душата насочи своя поглед към Христос, който понесе смъртта на Кръста. Обаче от друга страна това е единственото изцеление и от отчаянието. Защото смирението на Христос е такова, че не ни прави слаби, а ни дава сили, за да се издигнем над всяко отчаяние, над всяка нищета. И в смисъла на Паскал, Спасителят, Избавителят се изправя точно по средата между гордостта и отчаянието. Това може да бъде усетено от всеки човек и за тази цел той няма нужда от никакво ясновидство. И всичко това е само една подготовка за предстоящото събитие, а именно, че от 20 век нататък Христос ще стане видим за всички хора, че Той ще възкръсне в гърдите на всеки човек като такъв Изцелител на гордостта и отчаянието, какъвто по-рано изобщо не би могъл да съществува в този вид.
към текста >>

199. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние.
Накрая посочихме и третия път, този на вътрешното душевно вглъбяване, като подчертахме, че тук изходната точка това са двете основни изживявания: От една страна ако усеща у себе си само божествената искра човекът може да бъде тласнат към гордост и високомерие; и как от друга страна ако няма съзнание за връзката си с Бога може да изпадне в нищета и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голгота, Христовото Събитие може отново да се роди в душите ни чрез люшкането между гордостта и високомерието от една страна, и отчаянието от друга страна. Обърнахме внимание и на друго: Че през следващите три хилядолетия, започвайки от нашия век, всичко, свързано с общочовешката еволюция, ще се промени напълно. Ние насочихме нашето внимание към важното събитие, което е един вид продължение на Мистерията на Голгота и което ще може да бъде виждано само в свръхсетивните светове. Обаче ние не пропуснахме да отбележим и това, че човешките способности ще нараснат, и започвайки от нашето столетие, ще се появят достатъчно голям брой хора, които ще виждат Христос, така че това, което до сега основателно съществуваше като „вяра“, ще бъде заменено с това, което ние наричаме „виждане на Христос“.
към текста >>

Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това?
Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума. Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това! “. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос. Може ли, следователно, това да представлява един смислен отговор?
към текста >>

200. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този въпрос, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с Бога; той знаеше, че със същността на този Бог го свързват най-добрите му душевни качества.
Точно по средата на тези два противоположни възгледа се намира древното еврейство*36. То съвсем не споделя възгледите на будизма за естеството на Аза. Припомнете си само, че за будизма е истинска ерес, ако човек говори за някакъв вечен Аз, който преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Обаче древното еврейство особено много държи на тази ерес. И никому от последователите на древното еврейство не би хрумнало, че това, което живее у човека като същинска божествена искра с което той свързва своето понятие за Аза просто изчезва след като човекът мине през Портата на смъртта. Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този въпрос, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с Бога; той знаеше, че със същността на този Бог го свързват най-добрите му душевни качества.
към текста >>

И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците. За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>

главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога.
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога. Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци. Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда. Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения. Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>

Във връзката си с Бога древният евреин усещаше същевременно и своя Аз.
Ето как се отнасяха помежду си тези три основни светогледа. А за да разберем още по-добре древното еврейство, ние трябва да сме наясно: това, което последователят на древното еврейство ценеше като свой Аз, в известен смисъл беше идентично с божествения Аз. Богът живееше всред човечеството, живееше и в отделния човек. Във връзката си с Бога древният евреин усещаше същевременно и своя Аз. Така Азът, кой то той усещаше, съвпадаше с божествения Аз. Божественият Аз укрепваше човешкия Аз. Ако гърците казваха: Аз ценя моя Аз до такава степен, че само с ужас мога да наблюдавам това, което става с Аза след смъртта! , ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с Бога. И докато съм свързан с Него, аз нося моята съдба.
към текста >>

, ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с Бога.
Богът живееше всред човечеството, живееше и в отделния човек. Във връзката си с Бога древният евреин усещаше същевременно и своя Аз. Така Азът, кой то той усещаше, съвпадаше с божествения Аз. Божественият Аз укрепваше човешкия Аз. Ако гърците казваха: Аз ценя моя Аз до такава степен, че само с ужас мога да наблюдавам това, което става с Аза след смъртта! , ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с Бога. И докато съм свързан с Него, аз нося моята съдба. Аз не познавам нищо друго, освен отъждествяването на моя Аз с божествения Аз!
към текста >>

Защото той знае: Въпреки че след смъртта формата на неговото тяло престава да съществува, той остава свързван с Бога.
Понеже този еврейски начин на мислене се намира по средата между елинството и будизма, при него трагизмът по отношение на смъртта не е предварително заложен, както у гърците, а присъствува по един косвен начин. Ако за гърците е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния свят а това означава в света на човешката телесна форма отколкото цар в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи. Защото той знае: Въпреки че след смъртта формата на неговото тяло престава да съществува, той остава свързван с Бога. Той изобщо не изпада в трагично настроение поради настъпването на физическата смърт. Въпреки това макар и в косвен вид трагизмът е налице също и у еврейството, нещо което е толкова драматично представено в един от най-прекрасните разкази на древността, разказа за Йов.
към текста >>

Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт!
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда.
към текста >>

Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне.
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>

Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него.
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>

На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри!
Ето същественото: изгубването на връзката с Бога, е равнозначно на смърт! Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>

Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
Защото докато Азът се усеща свързан с Бога, смъртта не може да го засегне. Сега той трябва сам да прекъсне връзката с Бога, и тогава смъртта ще постигне власт над него. На пръв поглед изглежда така, сякаш всичко е срещу праведния Йов; неговата жена вижда страданията му и го съветва: Отречи се от Бога, и умри! ; неговите приятели идват и казват: Ти сигурно си извършил нещо лошо; защото Бог никога не наказва праведните! Обаче Йов е напълно сигурен, че в рамките на своето лично съзнание, той не е извършил никаква неправда. Поради ужасяващите удари, които му нанася външният свят, Йов е обзет от един неописуем трагизъм, от трагизма, че не може да проумее цялата същност на човека, че не може да проумее естеството на своята свързаност с Бога, както и защо Бог му изпраща тези изпитания.
към текста >>

Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно!
Нека да си представим как всичко това се стоварва с цялата си сила върху една човешка душа и как сега от тази душа бликват покъртващите думи, които знаем от преданието за Йов: „Аз зная, че моят Спасител е жив! Аз зная, че някога отново ще бъда облечен в моите кости, в моята кожа, и ще съзерцавам Бога, с когото съм заедно! “*39 Тъкмо това съзнание за неразрушимостта на човешката индивидуалност бликва от душата на Йов въпреки всички страдания и болки. Ето колко силно е Азовото съзнание у древните евреи. Но сега пред нас застава нещо крайно забележително: „Аз зная, че моят Спасител е жив! “ казва Йов Аз зная, че някога отново ще бъда обвит в моята кожа и с моите очи ще видя славата на моя Бог! “ Йов свързва външното тяло с мисълта за Спасителя; да, той свързва костите, кожата и физическите очи с мисълта за Спасителя!
към текста >>

201. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на Бога, понеже бихме свидетелствували против Бога, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват.
Че това е наистина важно, ние се убеждаваме, когато си припомним написаното в Първото Послание на апостол Павел до коринтяните (глава 15, 14-20): „И ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на Бога, понеже бихме свидетелствували против Бога, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват. Защото ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. Но ако Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра и вие сте още във вашите грехове; тогава са изгубени и тези, които са починали в Христос. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос възкръсна от мъртвите като пръв от починалите.“
към текста >>

202. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52).
В Евангелието на Лука ние срещаме едно забележително място, което загатва за нещо, което може да бъде разбрано единствено с помощта на окултното изследване. Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52). Така гласи преводът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време!
към текста >>

Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“.
В Евангелието на Лука ние срещаме едно забележително място, което загатва за нещо, което може да бъде разбрано единствено с помощта на окултното изследване. Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52). Така гласи преводът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време! Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма. С всичко това е загатнато следното: Поради особеностите на това момче Исус, до своята 12-та година то остана незасегнато от луциферическите и ариманически сили, понеже то изобщо не носеше в себе си една такава индивидуалност, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>

203. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога.
Щайнер, през средата на 13. век настъпва един кратък период, през който дори и най-големите посветени изгубват достъпа до духовния свят и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените. Този период, свързан със „затъмнение“ на духовните светове, е бил необходим като подготовка за следващата интелектуалистична епоха. Точно тогава става и посвещението на Кристиан Розенкройц (1378-1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога. „Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори“; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности“, които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск.“ ... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма. Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира. В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация. ... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки.
към текста >>

204. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите. Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината. От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак. Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние. Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога. Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна еволюция на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята.
към текста >>

Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога.
Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак. Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние. Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога. Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна еволюция на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята. Да, жертвоприношението на древните патриарси е нещо, до което ние лесно можем да се доближим с помощта на понятия като „резигнация", „отхвърляне на жертвата" и т.н.
към текста >>

"26 Да, най-лесното, което би могъл да предприеме Христос в този момент, щеше да срещне отказ и резигнация от страна на Бога.
Обаче резигнацията на висшите Същества ние можем да срещнем и на друго място от нашата земна история, и тук ние отново ще посочим нещо, за което стана дума последния път, а именно „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. Извикаме ли тази сцена пред душата си, ние сякаш се изправяме пред централното събитие от планетарната еволюция на Земята, пред самия Христос. И сега, за да проникнем в дълбокия смисъл на този образ, ние трябва да си спомним и думите от Евангелието на Матей: „Или мислиш, че не мога да призова цяло войнство от Ангели, ако поискам да се избавя от жертвената смърт? "26 Да, най-лесното, което би могъл да предприеме Христос в този момент, щеше да срещне отказ и резигнация от страна на Бога. Но тук ние срещаме нещо друго: предварителния, величествен отказ от страна на Христос Исус, един отказ от избавление, благодарение на който в Неговата сфера се промъква самия враг: Юда. Така в Христос Исус ние трябва да виждаме едно отражение на онези Същества, с чиято еволюционна степен се запознахме току-що, онези свръхсетивни Същества, които трябваше да отхвърлят жертвата, онези свръхсетивни Същества, чиято дълбока същност се свежда именно до резигнацията.
към текста >>

205. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога.
Един вид персонификация на този космически процес макар и представена под една безпощадна форма ние откриваме в библейската легенда за Каин и Авел. Каин също искаше да принесе своята жертва на своя Бог. Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля. Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема. Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога. За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост. За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията.
към текста >>

206. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението.
27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението. За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено. Например в „Основни елементи на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лекции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са дадени само устни указания; от този лекционен цикъл липсват стенограми. В последната лекция Рудолф Щайнер говори за:
към текста >>

207. 1. УКАЗАНИЕ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

" или "за поздрав на Бога".
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа. Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така.
към текста >>

За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога.
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа. Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света.
към текста >>

И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно.
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа. Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
към текста >>

Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек.
Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора.
към текста >>

Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото.
Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход.
към текста >>

И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото.
към текста >>

Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора.
Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога.
към текста >>

Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие?
Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога. Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята. Едни се познават помежду си повече, други по-малко, някои са сприятелени, други се обичат. Така върви във всекидневието.
към текста >>

Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога.
Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога. Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята. Едни се познават помежду си повече, други по-малко, някои са сприятелени, други се обичат. Така върви във всекидневието. И онези хора, които имат общи цели, общи интереси те обединяват особено в нашето време под общи идеали, защото знаят, че се срещат едни с други в тези общи идеали. Но когато ние като стремящи се към духов но познание се срещаме, това означава още и нещо друго.
към текста >>

208. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи. Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на божествените Същества. И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
към текста >>

209. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог.
Тук отново имате една точка, където намирате едно от най-важните откровения, които срещате при Х.П. Блаватска. Какви велики откровения се намират в книгата Тайното Учение на Х.П. Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпроса за понятието на Яхве. Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия към Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен израз на истината. И описанието, което е дадено в тази книга от вдъхновението при Х.П. Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог. Той е действително такъв, обаче ние трябваше да изнесем истинската връзка, трябваше да покажем истинската връзка, за да можем да разберем израза, който се употребяваше по-рано: "Xристос е истинският Луцифер." Christus verus Zucifcrus,
към текста >>

210. 12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

На необхватните вестители на Бога
На необхватните вестители на Бога
към текста >>

211. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога.
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога. Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик. И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните принципи на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм. Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен свят именно там във външния облик на човешката фигура. И в нашите съзерцания за човека, ние постоянно ще тръгваме от онези 12 съставни части, за които говорихме вчера.
към текста >>

Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик.
Достатъчно е само да си припомните, колко често Вашата душа, в своята устременост към теософията, се докосваше до мисълта, че човекът така както го виждаме в света дори и в най-външните си очертания, е един храм на Бога. Да, той наистина е храм на Бога, дори и по отношение на своя външен облик. И когато вчера разгледахме, така да се каже, градивните принципи на човешката фигура, а това ще продължи и в следващите лекции, ние имахме предвид тъкмо " този храм. Постепенно ще се убедим, че най-важните изживявания за човешкото сърце и за човешката душа се откриват пред нас не докато сме застинали в някакво удобство, а тогава, когато с цялото си усърдие се оглеждаме и търсим прикрития духовен свят именно там във външния облик на човешката фигура. И в нашите съзерцания за човека, ние постоянно ще тръгваме от онези 12 съставни части, за които говорихме вчера.
към текста >>

212. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Поемайки от тази точка, окултният кандидат постъпва добре, защото по този начин той най-правилно се свързва с Божествеността; той тръгва от "образа и подобието" на Бога, и това е извънредно благоприятно и важно.
Ето защо най-сигурната отправна точка на окултния кандидат си остава човешката фигура. В тази човешка фигура са отпечатани във възможно най-слаба степен онези влияния, които можем да наречем сили на Луцифер и Ариман. И ако окултният кандидат се придържа към древната окултна формула, че по отношение на своята фигура, човекът е образ на Божествеността, тогава човешката фигура наистина остава най-здравата и надеждна отправна точка. Поемайки от тази точка, окултният кандидат постъпва добре, защото по този начин той най-правилно се свързва с Божествеността; той тръгва от "образа и подобието" на Бога, и това е извънредно благоприятно и важно.
към текста >>

Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята.
Луцифер би казал на човека: Огледай се само, и виж какво остава от теб, след като се разпадне човешката фигура. Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща. Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен. Тогава, щом човек обърне поглед към самия себе си, той не е вече никакъв човек. Действително човекът не е вече никакъв човек.
към текста >>

На планината Табор Той застана пред Своя Бог като такова Същество, за което не би могло да се твърди, че има да научава нещо от Бога.
Вземете напр. някоя изключителна сцена като "Преображението" или пък "Молитвата в Гетсимания". Това са все такива неща, които отнесени към друг посветен би трябвало да се представят по съвсем различен начин. И в такъв случай би трябвало да ни се разкаже не само историята с кървавата пот, а самите изживявания, самите опитности на посветения, така да се каже, "механизмът" на преображението. Всъщност Христос не изпита никакво преображение. На планината Табор Той застана пред Своя Бог като такова Същество, за което не би могло да се твърди, че има да научава нещо от Бога. По време на Преображението, за Него самия не се извърши никакво преображение. То се извърши за Неговите спътници, не за Него. За Него Преображението беше нещо естествено и самопонятно. Той не би могъл да научи нищо повече!
към текста >>

213. Съдържание GA_139 Евангелието на Марко

Световно-историческият монолог на Бога.
Източният и западният светоглед: лишеният от време и историческият подход към мировите процеси. Душата на Илия и дванадесетте ученици. Изповедта на Петър като възлова точка от еволюцията на човечеството. Световно-историческият монолог на Бога.
към текста >>

214. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина.
Но се споменава нещо съвсем друго: В определен момент те застават пред своя народ и понеже в душите им звучи Божият глас, те виждат нещата много по-различно отколкото обикновените хора и могат да предсказват както съдбата на своя народ, така и бъдещите етапи от цялото мирово развитие. Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител? Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително. Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>

А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>

В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен. И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа. Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>

Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен. И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа. Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>

215. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Това беше фактът, че те трябваше да признаят: „Да, ти си този, който носи Бога в себе си!
Смисълът на Евангелието на Марко е именно този: Да разкаже как това, което е Христос, изцяло прониква в Исус от Назарет, изцяло запълва неговата земна личност и как там действува това, което определяме като всеобщ човешки Аз. Следователно, кое беше толкова ужасяващо за Демоните, които бяха обсебили хората, когато пред тях застана Христос? Това беше фактът, че те трябваше да признаят: „Да, ти си този, който носи Бога в себе си! “, че те трябваше да потвърдят: „Да, ти си онази божествена сила в личността, която ни принуждава да се разкрием и да освободим обсебените от нас хора чрез силата на това, което пулсира в индивидуалната човешка личност! “ (1,24; 3,11; 5,7). Ето как в първите глави от Евангелието на Марко образът на Христос е представен по такъв начин, че в известен смисъл той се явява като една противоположност на Илия-Набот, а също и на Илия-Йоан. Докато в последните два образа одушевя-ващият принцип не можеше да се разгърне в пълна степен, в Христос Исус този принцип се проявява в своето пълно величие и цялост. Ето защо, въпреки че в Христос Исус живее един космически принцип, Той застава пред нас, както и пред онези, които изцелява, като една отделна човешка личност.
към текста >>

Защото според тях за Бога може да се говори единствено в смисъл, че той пребивава в свръхсетивните светове и само оттам може да упражнява своите въздействия, само свръхсетивните светове могат да прощават греховете.
Но какво казва Христос Исус? „Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът. И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират. Те не могат да го разберат. Да се говори по този начин, за тях е истинско богохулство. Защо? Защото според тях за Бога може да се говори единствено в смисъл, че той пребивава в свръхсетивните светове и само оттам може да упражнява своите въздействия, само свръхсетивните светове могат да прощават греховете. Че прощаването на греховете има нещо общо с този, който изцелява, това те не могат да разберат. Ето защо по-нататък Христос казва: „Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
към текста >>

216. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
И тук стигаме до онзи момент, когато различните народи по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството. И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас. От гледна точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно. И то се намира в пряка връзка с подчертаната склонност да се търси повторението на едни и същи неща, на едни и същи процеси. За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка. Нека да осигурим везната с две, три, четири опорни точки!
към текста >>

Нищо чудно, че засега монологът на Бога остава разбираем за човешкия интелект и че ще ни трябват много усилия, за да разберем този монолог на Бога, чрез който Божието дело се разгръща с още по-голяма сила.
На това място от Евангелието ние сме изправени пред най-величествения световноисторически монолог, който някога е прозвучавал на Земята, пред Божия монолог за разкриването на Мистериите. Нищо чудно, че засега монологът на Бога остава разбираем за човешкия интелект и че ще ни трябват много усилия, за да разберем този монолог на Бога, чрез който Божието дело се разгръща с още по-голяма сила. Но за това ще говорим утре.
към текста >>

217. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си.
За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен израз в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици. А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание. Това, което се разигра тогава, не може да бъде само разказано по един външен начин, понеже неговите проявления са изключително сложни. Става дума за много дълбоки и интимни отношения между душата на Христос и душите на дванадесетте ученици. Това, което се извършваше в душата на Христос, обхващаше най-важните и многозначителни процеси за онази епоха.
към текста >>

Напротив, в Евангелието на Марко ние изтъкнахме онези думи, които показват как събитието независимо че става в душата на Петър същевременно се разиграва и като монолог на Бога.
Защо, примерно, там се казва: „Блажен си ти, Симоне, син на Йона; защото не плът и кръв ти откриха това, а моят Отец в небесата“? (Мат. 16,17.) Или с други думи: Нещо от това, което чувствува душата на Христос Исус, го чувствува и душата на Петър. Да, душата на Петър чувствува, че негов Учител е Христос, и това е представено по такъв начин, сякаш за известно време Петър е издигнат до едно изживяване на висшия Аз и след като е разтърсен от него, отново бива смъкнат в низшия Аз. Но въпреки това той е в състояние да се добере до онова познание, което се разиграва в душата на Христос по съвсем различен начин. И понеже той е способен на това, Евангелието на Матей разполага с онази могъща сила, за която говорихме, обсъждайки Евангелието на Матей. Напротив, в Евангелието на Марко ние изтъкнахме онези думи, които показват как събитието независимо че става в душата на Петър същевременно се разиграва и като монолог на Бога.
към текста >>

Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение.
Ето как трябва да се отнасяме към тези неща. И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде. Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение. Това също спада към един от важните елементи в драматургията на Марковото Евангелие. Но за да вникнем в Преображението, нека да насочим вниманието си върху някои обстоятелства, които са пряко свързани с тази сцена от Евангелието. На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден. И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент. (9, 31-32) Защо ние се изправяме пред този странен факт?
към текста >>

И като един вид помощ идва онзи още по-величествен монолог на Бога впрочем той може да бъде разбран само на Запад за който стана дума в края на вчерашната лекция и за който ще продължим да говорим утре.
Това, което се роди в гръцките души там, в Южна Европа, ни изглежда като един величествен опит от страна на западния свят за ново разрешаване на мировите загадки. И като един вид помощ идва онзи още по-величествен монолог на Бога впрочем той може да бъде разбран само на Запад за който стана дума в края на вчерашната лекция и за който ще продължим да говорим утре.
към текста >>

218. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

И така, след величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата.
И така, след величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата. Какво чудно и драматично продължение! Такива художествени композиции има на много места в Евангелието. След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата. И то какъв разговор! Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус.
към текста >>

Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза.
От физическата организация на древноюдейския народ трябваше да се извлече онова, което можеше да съхрани именно човешки качества, които са свързани с интелекта. Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън. А това, което можеше да израсне от кръвните връзки благодарение на самата човешка природа, то трябваше да възникне от специфичните отношения в древноюдейския народ. Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков. Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването. Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума. Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1. Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота.
към текста >>

В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак.
Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън. А това, което можеше да израсне от кръвните връзки благодарение на самата човешка природа, то трябваше да възникне от специфичните отношения в древноюдейския народ. Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков. Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването. Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума. Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1. Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота. А какво ни подсказва образът на Илия?
към текста >>

Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума.
Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков. Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването. Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума. Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1. Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота. А какво ни подсказва образът на Илия? Той е напълно достоверно включен в целостта на Божието откровение, живеещо в юдейския народ, която намира своя завършен вид в Мистерията на Голгота. В 4.
към текста >>

Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1.
Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването. Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума. Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1. Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота. А какво ни подсказва образът на Илия? Той е напълно достоверно включен в целостта на Божието откровение, живеещо в юдейския народ, която намира своя завършен вид в Мистерията на Голгота. В 4. Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност.
към текста >>

Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа.
В 4. Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа. Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“. В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
към текста >>

Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа. Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“. В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
към текста >>

219. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Там се казва, че не става дума просто за физическия син на Давид, защото самият Давид говори за „Бога“, а не за „физическия син“ (12, 35-37).
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност. Обаче това е подчертано още по-силно, когато Той загатва какви сили дремят в човека, очаквайки своето пробуждане. Там се казва, че не става дума просто за физическия син на Давид, защото самият Давид говори за „Бога“, а не за „физическия син“ (12, 35-37). Когато търсим влиянието на космическия Христос, винаги говорим за „Бога“ в човешката индивидуалност, за това, което трябваше да покълне от Давидовия род.
към текста >>

Когато търсим влиянието на космическия Христос, винаги говорим за „Бога“ в човешката индивидуалност, за това, което трябваше да покълне от Давидовия род.
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност. Обаче това е подчертано още по-силно, когато Той загатва какви сили дремят в човека, очаквайки своето пробуждане. Там се казва, че не става дума просто за физическия син на Давид, защото самият Давид говори за „Бога“, а не за „физическия син“ (12, 35-37). Когато търсим влиянието на космическия Христос, винаги говорим за „Бога“ в човешката индивидуалност, за това, което трябваше да покълне от Давидовия род.
към текста >>

Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип.
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени. Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип. Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? “ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик. После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието. И какво друго можем да си представим сега, освен този призив към бъдещето, породен от троичното неразбиране на Голготската Мистерия?
към текста >>

220. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Защото чрез това, че човекът раздробява и разрушава своето собствено същество, настъпва преобразяване на това, което беше външен образ и подобие на Бога; сега то се превръща в така наречения „фантом“, който се умножава и като такъв прониква в човешките души, както това беше изложено в Карлсруе.
Ето какъв беше световно-историческият момент и точно така трябва да гледаме на него, ако се ръководим от изразителните, величествени описания на Марковото Евангелие. Защото те трябва да бъдат не само разбрани, но и почувствувани. Това „потъване в раздробяването“ на собственото същество прераства в така наречения „фантом“, за който стана дума в моя лекционен цикъл „От Исус към Христос“, изнесен в Карлсруе. Защото чрез това, че човекът раздробява и разрушава своето собствено същество, настъпва преобразяване на това, което беше външен образ и подобие на Бога; сега то се превръща в така наречения „фантом“, който се умножава и като такъв прониква в човешките души, както това беше изложено в Карлсруе.
към текста >>

221. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас.
Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>

Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>

222. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако бихме се кланяли на бога Вотан, тогава бихме били в състояние в което се намират индийците.
Обаче, когато човек иска да знае, как живата връзка преминава през различните религии, отивайки към една велика цел, той трябва да се научи да познава тази връзка, тогава той трябва да проучи религиите в тяхната стойност по един действителен начин за отделните сфери. Това бе направено в повече от 10 години в нашата Средноевропейска секция на Теософското общество, но тогава бе поставено началото да добие един вид религия за нещо, което няма нищо общо с човешките различия, което има нещо общо с човешкото, което е без разлика на цвят и раса и т.н. В какво се изразява това? Имаме ли ние действително една национална религия, каквато имат индийците, или юдеите? Ако бихме се кланяли на бога Вотан, тогава бихме били в състояние в което се намират индийците. Обаче, ние не се кланяме на Вотан. Западът изповядва Христа, който не е никакъв западняк, който по своя произход е чужденец. Отношението, което Западът възприе по отношение на Христа, не е нещо национално-егоистично. Естествено ние не можем да третираме изчерпателно тук засегнатата област в една отделна сказка: винаги могат да бъдат приведени само отделни гледни точки. Трябва да се изтъкне, че начинът по който западът усвои своето религиозно вероизповедание, беше абсолютно неегоистично.
към текста >>

До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./.
Бих ви задал въпроса, дали съществува в някоя религия от същия смисъл нещо, което да има валидност по цялото земно кълбо както следното: че именно една и съща забележка, която идвайки от двете страни да има съвършено различно значение, което е в Християнството. Това е една дълбока забележка в Евангелието, която забележка прави Христос Исус, като казва на тези, които поучава: Във всички вас живее нещо божествено, не сте ли вие, следователно Богове? Той казва това с пълна сила: "Вие сте Богове". /Йоан, 10, 34./. С това Христос разбира: В гърдите на всеки един човек се намира една искра, която е божествена, която може да бъде разгорена и трябва да бъде разгорена така, че да можем да кажем: бъдете като Боговете! До едно друго, а именно точно противоположно въздействие водят думите на Луцифер, когато той пристъпва към първите човеци, за да ги привлече надолу от областите на Боговете и им казва: Ще бъдете като Бога /Мойсей, 3, 5./. Тук смисълът е съвършено друг. Същото изречение за гибелта на човечеството, в началото на слизането в бездната: същото изречение едно указа ние за най-висша цел! Ето потърсете това по същият начин в кое да е друго религиозно вероизповедание! Вие ще намерите, или едното, или другото, но не ще намерите в другите религии и двете. Проучете, но проучете само точно и ще видите как в малкото думи, които бяха казани сега, се намира нещо много важно.
към текста >>

223. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек.
Така е когато човекът се издига в духовния свят: към него идва светлината на Духовните Същества. Обаче съществува един момент, когато човекът е даже съвсем ясно ви дим и когато е осветен от светлината на йерархиите, така че той отразява обратно целия външен свят и тогава целият Космос се явява като отразен обратно на човека. Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание. Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер. Тук нещата изглеждат някому така, както ми се случи на мене преди няколко дена, когато аз се бранех против едно познание, защото то беше твърде фрапиращо. Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач". Хората говорят лесно за някаква студена алегория, обаче когато гледаме четирите фигури, те се явяват съвършено различно от някаква студена алегория.
към текста >>

224. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

" и че Той постоянно и постоянно е обръщал вниманието върху това: Един човек постига най-висшето, когато добие съзнанието за същността на Бога и за неговата природа.
Светът има и днес един особен предразсъдък. Говори се за това, като че в света нещата трябва да стават напълно така, както е в едно училище че се касае само за мирови учители. При Христос, не се касае за един миров учител, а за един миров деятел, за един миров извършител, който е извършил Тайната на Голгота и Съществото на който трябва да познаем. Това е именно важното. Колко малко се касае само за думи те, само за съдържанието на учението, може да ни научи именно това, което представлява едно прекрасно изказване на самият Христос: "Вие сте Богове! " и че Той постоянно и постоянно е обръщал вниманието върху това: Един човек постига най-висшето, когато добие съзнанието за същността на Бога и за неговата природа. И бихме могли да кажем, че в Света звучат думите на Христос: "Трябва да добиете съзнанието, че сте подобни на Боговете! " Някой би могъл да каже: Това е едно велико учение!
към текста >>

225. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога.
В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост. Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове. Вие сте подобни на Боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога". Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и Христос ги казва отново същите думи! Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка.
към текста >>

В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога".
Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове. Вие сте подобни на Боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи. В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога". Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и Христос ги казва отново същите думи! Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка. Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос. Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове. Ще бъдете като Бога".
към текста >>

Ще бъдете като Бога".
В началото на Стария Завет се казва, че Луцифер пристъпил към първите човеци и изкушението се състои в това, че той взема изходна точка от думите: "Ще бъдете като Бога". Луцифер казва същите думи в изходната точка на изкушението в Рая и Христос ги казва отново същите думи! Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка. Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос. Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове. Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер. Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс. Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото Христос е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята. Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия Импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов Импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество. Тогава можем да раз берем този Импулс в Слънцето.
към текста >>

226. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ние откриваме тази тъжна картина при всички хора със студен ум, при всички абстрактни философи, при онези незадоволени, нещастни души, лишени от всякакъв интерес към своето познание, при онези многобройни случаи, когато някой застава пред нас, потънал в своята абстрактна философия и макар да ни убеждава в съществуването на Бога, на космологията, на човешката душа, ние все пак усещаме съвсем ясно: Всичко това се намира само в неговата глава; тук няма място за сърцето!
Ние откриваме тази тъжна картина при всички хора със студен ум, при всички абстрактни философи, при онези незадоволени, нещастни души, лишени от всякакъв интерес към своето познание, при онези многобройни случаи, когато някой застава пред нас, потънал в своята абстрактна философия и макар да ни убеждава в съществуването на Бога, на космологията, на човешката душа, ние все пак усещаме съвсем ясно: Всичко това се намира само в неговата глава; тук няма място за сърцето! И какъв студ ни облъхва, когато срещаме такъв човек!
към текста >>

Ето какво долавяме ние във философията Санкхия: разумното вникваме в света на непреходното, спокойното приемане на факта, че победената душа и душата победителка са напълно еднакви пред Бога, когато те минават през Портата на смъртта.
Колко величествени са тези дребни учения! Те наистина са толкова величествени, че с пълно право учението на Кришна носи чудесното име Бхагавад Гита. Сега пред нас застава онова величествено учение, за което стана дума и във вчерашната лекция: Всичко, което настъпва по един или друг начин в света, независимо дали външно то изглежда като раждане или смърт, Като победа или поражение, носи в себе си нещо не преходно и вечно; и че онзи, който се стреми към точен поглед в мировите процеси, трябва да се издигне от света на преходното в света на непреходното. Ето какво долавяме ние във философията Санкхия: разумното вникваме в света на непреходното, спокойното приемане на факта, че победената душа и душата победителка са напълно еднакви пред Бога, когато те минават през Портата на смъртта.
към текста >>

Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>

227. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни."
Следвайте любовта, но копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни."
към текста >>

Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
към текста >>

Благодарение на това, че Христовият Импулс озарява човечеството като нещо което напълно изключва подобно строго разграничение каквото например философията Санкия ни показва в лицето на Пуруша и Пракрити -, Христос се превръща не само в предводител на хората, извличащ, еволюционните импулси от самия себе си, но и в творение на Бога.
Ако обърнем поглед назад и обхванем най-ранните етапи от еволюцията, ние ще установим, че през онези далечни времена все още не съществуваше никакво строго разграничение между духовното и материално то, и че тогава материалните процеси все още имаха своите духовни измерения, а духовните процеси ако бих могъл така да се изразя все още се откриваха на човека под една външна форма. Благодарение на това, че Христовият Импулс озарява човечеството като нещо което напълно изключва подобно строго разграничение каквото например философията Санкия ни показва в лицето на Пуруша и Пракрити -, Христос се превръща не само в предводител на хората, извличащ, еволюционните импулси от самия себе си, но и в творение на Бога. Трябва ли тогава да заявяваме, че ние на всяка цена сме длъжни да напуснем Майя, след като сме разбрали, че материалният свят, като такъв, застава пред нас като илюзия, като Майя, само поради нашата собствена вина? Съвсем не, защото това би означавало поругаване на Духа и неговите проявления в света; това би означавало да припишем на материята такива качества, каквито всъщност и възлагаме само поради нашите собствени недостатъци, които не ни позволяват да виждаме в материята нищо друго освен булото на Майя. Напротив, ние все повече трябва да се надяваме, че един ден, когато преодолеем в себе си онова, което превръща материята в Майя, ние отново ще се помирим с целия свят.
към текста >>

228. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur.
Майа се намира на повърхността, в играта на морските вълни, но е произлязла от морето, изхвърлена е нагоре и е създадена от субстанцията на морето. Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото. Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur.
към текста >>

229. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията.
Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот. Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година. Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот. И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото. Под карма разбираме това, което в един живот е причина и което има своите последици в следващия живот. В смисъла на редуване на причина и следствие, като хора не можем особено да говорим за любов, не можем да говорим в смисъла на постъпка от любов и компенсацията за това. Там, в кармата, се касае до едно действие и неговото изравняване, но това няма нищо общо с любовта; делата на любовта са такива, че първоначално те не търсят своето изравняване в следващия живот.
към текста >>

Ако всезнанието е най-висшата добродетел, тогава би трябвало във всеки момент да се отваря невероятна пропаст между човека и Бога, всезнаещия.
Дали всезнанието е най-висшата цел? Ако всезнанието е най-висшата добродетел, тогава би трябвало във всеки момент да се отваря невероятна пропаст между човека и Бога, всезнаещия. Човекът би трябвало всеки момент да съзнава тази пропаст, ако това беше така: Бог да задържа за себе си най-висшето благо всезнанието и да не го допуска за хората. Не всеобхватната мощ, не всеобхватното знание е всеобхватното качество на божествеността, а любовта, способността, при която не е възможно никакво усилване. Бог е изпълнен с любов, той е чистата любов, така да се каже, роден е от субстанцията на любовта. Бог е чистата просветляваща любов, не най-голямата мъдрост, не най-силната мощ. Бог задържа любовта, а разделя силата и знанието с Луцифер и Ариман.
към текста >>

Любовта, следователно, не е дошла на части в света, а е потекла в човечеството като дар от Бога.
Търсим ли да обосновем всичко творящо, идваме до любовта; основата на всичко съществуващо е любовта. Един друг импулс в развитието е този, който води до там, съществата да стават все по-мъдри и мощни. Усъвършенстването ще се постигне чрез мъдрост и сила. Как се променя развитието на знанието и силата виждаме от пътя на развитието на човечеството: Най-напред имаме едно напредващо развитие и чак тогава Христовият импулс навлиза в човечеството чрез Мистерията на Голгота. Любовта, следователно, не е дошла на части в света, а е потекла в човечеството като дар от Бога. Като нещо завършено протича любовта в човечеството; човекът обаче само постепенно може да възприеме този импулс. Като необходим за нас земен импулс, Божественият импулс на любовта е един еднократен импулс.
към текста >>

230. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Седемгодишен посветен бях аз на Бога слънчев
Седемгодишен посветен бях аз на Бога слънчев
към текста >>

съвета вечен на Бога да оспорва.
съвета вечен на Бога да оспорва.
към текста >>

231. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето.
Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение. Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята. Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня. Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие. Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето. Предварително условие за това е развитието на спокойствие.
към текста >>

232. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
към текста >>

233. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Точно както навсякъде познатата библейска заповед: не произнасяй напразно името на Бога.
Без съмнение, всеобщата човешка любов трябва да стане в развитието на човечеството нещо, което да владее напълно душите, да живее в душите като нещо самопонятно, и по отношение на което имаме чувството: ти не трябва да го произнасяш така често от суетност, не трябва да го слагаш така излишно често в устата си. Точно както навсякъде познатата библейска заповед: не произнасяй напразно името на Бога. . . , така също трябва да стане една заповед на истинската човечност и хуманост: не произнасяй така често напразно, суетно изискванието за всеобща човешка любов, което трябва да съставлява основната черта на твоята душа. Защото ако мълчанието относно някои неща е едно много по-добро възпитателно средство отколкото говоренето, това важи особено при такива неща, при които мълчанието, тихото култивиране в сърцето е едно много, много по-добро средство за развитие на съответното качество, отколкото говоренето.
към текста >>

234. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха.
Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да усети страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек. Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха. Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет. Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек. Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха. Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше болните и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито един човек не е вършил това на Земята.
към текста >>

Ето го мъченическия път на страданието, мъченическия път на Бога от божествената власт до пълната безпомощност.
Ето го мъченическия път от Кръщението в Йордан до пълната безпомощност. И ние виждаме, как тълпата, която доскоро се удивляваше пред свръхземните сили на Христовото Същество, вече не Го възхвалява, а застанала около Кръста, се подиграва с безсилието на един Бог, който беше слязъл от Небето, за да стане човек: Ако си Бог, слез от Кръста. Ти помогна на другите, помогни сега и на себе си! Ето го мъченическия път на страданието, мъченическия път на Бога от божествената власт до пълната безпомощност. Едно неизмеримо страдание, към което се прибави и мъката за онова човечество, което в своето падение беше стигнало до най-ниската точка именно тогава по времето на Голгота.
към текста >>

235. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И в същото време когато народът го тласкаше към жертвения олтар, той падна като мъртъв, душата му сякаш се отдели от него и целият народ, който вярваше, че отново е намерил своя Бог, видя с ужас, как този, когото всички смятаха за новия пратеник на Бога, се свлече на земята като мъртъв.
И в същото време когато народът го тласкаше към жертвения олтар, той падна като мъртъв, душата му сякаш се отдели от него и целият народ, който вярваше, че отново е намерил своя Бог, видя с ужас, как този, когото всички смятаха за новия пратеник на Бога, се свлече на земята като мъртъв. Обаче в същото време отделената от тялото Исусова душа се почувствува издигната в духовните царства, в областта на Слънчевото съществувание. И сега от сферите на Слънцето, тя дочу такива думи, каквито по-рано често беше чувала чрез Батх-Кол. Но сега гласът на Батх-Кол беше променен, беше станал напълно друг. Самият глас идваше от съвсем друга посока и онова, което Исус от Назарет сега чу, преведено на наш език, можа да прозвучи в онези думи, които аз произнесох за пръв път, когато неотдавна положихме основния камък на нашия строеж край Дорнах*26.
към текста >>

236. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Това беше едно невъобразимо болезнено и разтърсващо изживяване за Исус, което го принуди да си каже: Някога евреите можеха да разбират пророците, някога еврейският народ разбираше езика на Бога, обаче днес никой не го разбира.
Това беше едно невъобразимо болезнено и разтърсващо изживяване за Исус, което го принуди да си каже: Някога евреите можеха да разбират пророците, някога еврейският народ разбираше езика на Бога, обаче днес никой не го разбира. Днес подобни думи и проповеди са неуместни; липсват ушите, които биха могли да ги разберат. Безполезно и без никаква стойност е всичко онова, което би могло да се даде на народа по стария начин. И обобщавайки мислите си, Исус от Назарет се обърна към своята майка: Откровенията на древното юдейство са вече немислими на тази Земя, понеже древните юдеи вече не са тук, за да ги възприемат.
към текста >>

И тогава у Него просветна следната земна опитност на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
Бродейки из страната с тези мисли, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха. В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да слушат и разбират старото откровение. И тогава у Него просветна следната земна опитност на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
към текста >>

Христос Исус беше свързан с Юда поради самопонятното за Бога обстоятелство, което пролича при историята с Изкушението: а именно, че Христос, току що слязъл на Земята, не знаеше, че да не се превръщат камъните в хляб това важи само на Небето.
С оглед естеството на Христовите действия, никакво духовно средство не би могло да открие кой точно всред обожаващите Го ученици е самият Христос. Защото Христос не можеше да бъде хванат там, където действуваше Духът, там където действуваше силата на убеждението. Христос можа да бъде хванат само там, в присъствието на онзи, който беше в състояние да приложи онова средство, което Христос опозна едва след тежки изпитания на Земята, с други думи само в присъствието на Юда. Да, Той не би могъл да бъде засегнат чрез нищо друго, освен че се намери един човек, който сам се постави в служба на Ариман; който стигна до предателството единствено заради парите! Христос Исус беше свързан с Юда поради самопонятното за Бога обстоятелство, което пролича при историята с Изкушението: а именно, че Христос, току що слязъл на Земята, не знаеше, че да не се превръщат камъните в хляб това важи само на Небето. Предателството стана възможно, защото Ариман се възползва от това обстоятелство като от едно жило! И тогава Христос трябваше временно да мине под властта на господаря на смъртта, доколкото Ариман е господар на смъртта. Ето каква е връзката между историята с Изкушението и Мистерията на Голгота от една страна и предателството на Юда от друга страна.
към текста >>

237. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

През 12 век, предизвестявайки Азовата култура, Анселмус*36, архиепископ на Кентърбъри, изнамери така нареченото „доказателство за Бога"; с други думи, този човек се видя принуден да „доказва" съществуването на Бога.
С новата, Петата следатлантска епоха се възвестява нещо напълно ново. Сега на преден план изпъкна не само не разбирането на Христовото Същество, но и неразбиране на целия божествено-духовен свят. Много неща говорят в полза на твърдението, че хората стигнаха до неразбиране както на Христовия Импулс, така и на самия божествено-духовен принцип. През 12 век, предизвестявайки Азовата култура, Анселмус*36, архиепископ на Кентърбъри, изнамери така нареченото „доказателство за Бога"; с други думи, този човек се видя принуден да „доказва" съществуването на Бога. Но какво всъщност се доказва по такъв начин? Дали това, което се знае, или това, което не се знае? Когато например в моята градина се извършва кражба и от прозореца си аз наблюдавам крадеца, тогава няма нужда да доказвам, че този или онзи човек извършва кражба. Аз ще търся доказателства, само ако не съм видял нищо. Фактът, че хората се стремят да докажат Бога, е едно доказателство за това, че те вече не го познават, че вече не го изживяват вътре в себе си.
към текста >>

Фактът, че хората се стремят да докажат Бога, е едно доказателство за това, че те вече не го познават, че вече не го изживяват вътре в себе си.
През 12 век, предизвестявайки Азовата култура, Анселмус*36, архиепископ на Кентърбъри, изнамери така нареченото „доказателство за Бога"; с други думи, този човек се видя принуден да „доказва" съществуването на Бога. Но какво всъщност се доказва по такъв начин? Дали това, което се знае, или това, което не се знае? Когато например в моята градина се извършва кражба и от прозореца си аз наблюдавам крадеца, тогава няма нужда да доказвам, че този или онзи човек извършва кражба. Аз ще търся доказателства, само ако не съм видял нищо. Фактът, че хората се стремят да докажат Бога, е едно доказателство за това, че те вече не го познават, че вече не го изживяват вътре в себе си. Защото това, което човек непосредствено изживява, той не го доказва, а доказва това, което не изживява.
към текста >>

238. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той иска да служи на Бога.
Тя го отглежда по такъв начин, че той не влиза в досег с всичко онова, което се проявява във външния свят, с всичко онова, което външният свят може да даде на човека. Парсифал трябва да израсне в пълно усамотение с природата и само с впечатленията, които идват от нея. Той не бива да знае ни що за това, което става с рицарите и другите хора. Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните народи. Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко. Той иска да служи на Бога. И не знае нищо друго, освен това, че трябва да служи на Бога. Всичко друго е държано встрани от него. Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че един ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой стремеж. И накрая, след продължително странствуване, той стига до замъка на Свещения Граал.
към текста >>

И не знае нищо друго, освен това, че трябва да служи на Бога.
Парсифал трябва да израсне в пълно усамотение с природата и само с впечатленията, които идват от нея. Той не бива да знае ни що за това, което става с рицарите и другите хора. Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните народи. Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко. Той иска да служи на Бога. И не знае нищо друго, освен това, че трябва да служи на Бога. Всичко друго е държано встрани от него. Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че един ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой стремеж. И накрая, след продължително странствуване, той стига до замъка на Свещения Граал.
към текста >>

239. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ето какво отблъскваше съседните народи от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята.
Ето какво отблъскваше съседните народи от древния еврейски народ: той искаше да признава Бога на Земята. А всичко онова, което идваше от горе, което заливаше Земята отвън, беше усещано като нещо, което все още не е израснало дотам, че да се намеси в развитието на Земята, като нещо, което е изостанало на предишната еволюционна степен Старата Луна. То беше включвано в понятието за това, което „Змията" внася в живота на Земята, което изостаналият на Лунната степен Луцифер внася в живота на Земята. Бихме могли да охарактеризираме този протест на древното еврейство срещу религиозните системи на съседните народи, като кажем, че всред другите религиозни системи живееше усещането: Искаме ли да се издигнем до божествения свят, трябва да се откъснем от Земята, да навлезем в пределите на Космоса. Това, което се разиграва в Космоса, или което нахлува от Космоса в атмосферата на Земята ето пред какво трябва да се прекланяме! Обаче древното еврейство виждаше нещата по друг начин: Ние не бива да се молим на това, което идва от горе и се причинява от извън-Земните сили; истинският Бог е свързан със Земята!
към текста >>

Древното еврейство казваше: Мисията, която Яхве има спрямо Земята, е застрашена от Бога, кой то идва „от горе" и който е представен в образа на „Змията" от Рая.
Днес на тези неща не се обръща достатъчно внимание, защото когато произнасят думи като „Бог" или „Дух", хората поглеждат назад във времето и винаги имат усещането: Да, под тези думи следва да разбираме едно и също нещо! Но понеже в резултат на близо две хиляди годишното християнско развитие, западното човечество отново поглежда нагоре, и то с пълно право, днешните хора си въобразяват, че древното еврейство също е гледало нагоре. Напротив! Древното еврейство казваше: Мисията, която Яхве има спрямо Земята, е застрашена от Бога, кой то идва „от горе" и който е представен в образа на „Змията" от Рая.
към текста >>

И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
Да, религията на древните евреи беше в много по-голяма степен изложена на опасности, отколкото религиите на съседните народи. И както днешните хора не могат да повярват, че когато се говори за Бога, към когото хората се обръщат като към най-висшата същност, е възможно да се гледа не нагоре, а към центъра на Земята, така и евреите усещаха този стремеж да се гледа нагоре; и те го усещаха особено ясно, когато виждаха как съседните народи се прекланяха пред това, което води своя произход от сферите, разположени извън Земята.
към текста >>

Обаче тъкмо в тези думи, които мнозина биха приели само като нещо обидно, е вложено цялото значение на това, върху което Йоан искаше да обърне вниманието на своите съвременници: Вие вече не знаете в какво се състои мисията на Бога Яхве; защото щом апелирате не към силите на Земята, а към силите извън Земята, вие не сте чеда на Авраам, понеже се кланяте пред това, което идва от Змията.
Естествено, това съвсем не би било вежливо. От друга страна, ясно е, че човек не би стигнал доникъде, ако иска да се обърне към душите на хората, а в същото време си служи с обидни думи. Ние изобщо не стигаме до образа на Йоан Кръстител, ако заявим, че тук сме изправени пред неговия „божествен гняв"! Тук бих добавил: Естествено, да ругаят могат и другите хора. Но работата не се свежда до това. Обаче тъкмо в тези думи, които мнозина биха приели само като нещо обидно, е вложено цялото значение на това, върху което Йоан искаше да обърне вниманието на своите съвременници: Вие вече не знаете в какво се състои мисията на Бога Яхве; защото щом апелирате не към силите на Земята, а към силите извън Земята, вие не сте чеда на Авраам, понеже се кланяте пред това, което идва от Змията. Ето защо вие сте от рода на съседните племена, почитащи своите Богове под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „Змията"!
към текста >>

В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено. Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
към текста >>

Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята.
Павел беше минал през школата на еврейските пророци от своето време. Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята. Но ще дойде време Павел знаеше това, когато предимство отново ще получи „горното", онова, което Земята получава от Космоса. И сега, особено важно е, хората да разберат: преди да продължи своята мисия за Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос имаше и друга мисия в космическите сфери, че Христос живееше в области извън Земята. По-големи подробности по този въпрос аз съобщих в цикъла, който, неотдавна държах в Лайпциг.
към текста >>

Това което сега ще кажа, е несъмнено пълна глупост, пълно безумие за днешната естествена наука; но то би могло да се окаже като онова „безумие пред човеците, което е мъдрост пред Бога".
Но откъде се появиха тези способности, тъкмо всред еврейството, но също и в други кръгове защото имаше и други хора, които малко или много изграждаха тези способности под ръководството на Мистериите позволяващи едно истинско преклонение пред Духа на Земята? Откъде се появиха тези способности? Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследственост при човека, с онази физическа наследственост, която също е един земен закон. Това което сега ще кажа, е несъмнено пълна глупост, пълно безумие за днешната естествена наука; но то би могло да се окаже като онова „безумие пред човеците, което е мъдрост пред Бога". Общо взето, онова което наричаме „познавателни способности", преди Мистерията на Голгота беше в известен смисъл свързано с наследствените отношения, и човешкият прогрес фактически се състоеше в това, познанието, опиращо се на представи, да стане независимо от естествените наследствени отношения.
към текста >>

Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена". С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков. Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области. Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>

„Ето връзката между небесния и земния свят; ето причината за симпатията между Небето и Земята: Първообразите на всички нейни движения и действия са вложени в Земята от Бога Творец."
„Ето връзката между небесния и земния свят; ето причината за симпатията между Небето и Земята: Първообразите на всички нейни движения и действия са вложени в Земята от Бога Творец."
към текста >>

Химн на Бога
Химн на Бога
към текста >>

Както древният евреин, умирайки, казваше, че се завръща обратно в лоното на Авраам а това има своето дълбоко значение, така и ние ще съумеем да вникнем в смисъла на нашето време, във времето след Мистерията на Голгота, едва когато към старите думи „От Бога родени", прибавим новите думи, съответствуващи на старото завръщане в „лоното на Авраам": „В Христа умираме."
Както древният евреин, умирайки, казваше, че се завръща обратно в лоното на Авраам а това има своето дълбоко значение, така и ние ще съумеем да вникнем в смисъла на нашето време, във времето след Мистерията на Голгота, едва когато към старите думи „От Бога родени", прибавим новите думи, съответствуващи на старото завръщане в „лоното на Авраам": „В Христа умираме."
към текста >>

Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам.
Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам. Но за хората, които живеят след Мистерията на Голгота, тази убеденост трябваше да намери своя нов израз в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
към текста >>

240. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Това непрекъснато, нарастващо и все по-интензивно свързване на Бога с човека представляваше в същото време и едно все по-интензивно усилване на болката.
Тук ще припомня само няколко подробности, които също показват, че първоначално Христос беше само частично свързан с тялото на Исус и че тази връзка непрекъснато нарастваше в хода на времето. Ние вече говорихме за страданията и мъките на Исус между неговата дванадесета и тридесета година; едва сега обаче ще се доближим до неимоверното усилване на тези страдания, а именно когато през следващите три години Богът все повече и повече се свързваше с човека. Това непрекъснато, нарастващо и все по-интензивно свързване на Бога с човека представляваше в същото време и едно все по-интензивно усилване на болката. В неописуемите страдания на Бога през трите земни години са представени онези неизразими с думи събития, които трябваше да настъпят, за да може човечеството отново да се издигне до своите първоизточници в духовния свят.
към текста >>

В неописуемите страдания на Бога през трите земни години са представени онези неизразими с думи събития, които трябваше да настъпят, за да може човечеството отново да се издигне до своите първоизточници в духовния свят.
Тук ще припомня само няколко подробности, които също показват, че първоначално Христос беше само частично свързан с тялото на Исус и че тази връзка непрекъснато нарастваше в хода на времето. Ние вече говорихме за страданията и мъките на Исус между неговата дванадесета и тридесета година; едва сега обаче ще се доближим до неимоверното усилване на тези страдания, а именно когато през следващите три години Богът все повече и повече се свързваше с човека. Това непрекъснато, нарастващо и все по-интензивно свързване на Бога с човека представляваше в същото време и едно все по-интензивно усилване на болката. В неописуемите страдания на Бога през трите земни години са представени онези неизразими с думи събития, които трябваше да настъпят, за да може човечеството отново да се издигне до своите първоизточници в духовния свят.
към текста >>

Едва през 12 век хората поискаха да имат доказателство за Бога.
Всичко това отново се повтори, когато хиляди и хиляди европейци поеха с кръстоносните походи към земите на Голгота, към физическите области на Голгота. На тях също им беше казано: Този, когото търсите, не е вече тук! защото Той се насочи към Европа. Докато поклонниците бяха тласкани от своите сърца в посока към Азия, настъпи интелектуалното пробуждане на Европа, но така или иначе разбирането за Христос изчезна. Едва през 12 век хората поискаха да имат доказателство за Бога. И какво се крие в този факт? Имате ли нужда да доказвате, че крадецът съществува, ако сте го хванали във Вашата градина? Хората започнаха да търсят доказателства за Бога едва тогава, когато напълно изгубиха разбирането за него; защото това, което знаем, не се нуждае от доказване.
към текста >>

Хората започнаха да търсят доказателства за Бога едва тогава, когато напълно изгубиха разбирането за него; защото това, което знаем, не се нуждае от доказване.
защото Той се насочи към Европа. Докато поклонниците бяха тласкани от своите сърца в посока към Азия, настъпи интелектуалното пробуждане на Европа, но така или иначе разбирането за Христос изчезна. Едва през 12 век хората поискаха да имат доказателство за Бога. И какво се крие в този факт? Имате ли нужда да доказвате, че крадецът съществува, ако сте го хванали във Вашата градина? Хората започнаха да търсят доказателства за Бога едва тогава, когато напълно изгубиха разбирането за него; защото това, което знаем, не се нуждае от доказване.
към текста >>

241. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.
Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух. След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.
към текста >>

242. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти.
към текста >>

Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме.
Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента.
към текста >>

преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога".
Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента. Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е. преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога". Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
към текста >>

Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента. Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е. преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога". Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
към текста >>

243. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
Изедите са същества от по-нисш ранг и са служители на висшите Същества на Времето; те регулират дните в месеца. Съзнанието на Заратустра виждаше онази чудесна хармония, която действува в света чрез сили и която се символизира в числото чрез всички отношения и комбинации, които се получават чрез 28 до 31 към 12. Съзнанието на Заратустра виждаше всичко това, което един вид се разлива и се вълнува в света чрез това, че във великия миров оркестър инструментите съзвучат в тези числени отношения. Това светогледът на Заратустра считаше като внасящия ред и хармонизиращия принцип на мировия ред. Аз бих искал само да посоча тези отношения. И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
към текста >>

Ето защо древно-еврейската мъдрост като почитаща бога Яхве трябваше да стане Геология.
Пак застава срещу нас броят на Елохимите, как застава срещу нас богът Яхве? Той застава срещу нас така, че иска да създаде човека от това, което е взето от самата Земя. Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Яхве е именно богът, който формира човека от земята, от пръстта, т.е. от силите, от елементите на Земята. Ето защо древно-еврейската мъдрост като почитаща бога Яхве трябваше да стане Геология. И учението за човека, който е формиран от земята, е Геология. Когато ни се назовава името на първия човек, не ни ли се назовава веднага геологическия характер на древно-еврейското учение? Адам формираният от Земята. Това е важното, което трябва да обгърнем с поглед: всичко това, което другите схващаха като душа, бих могъл да кажа, което народите с метеорологическия светоглед схващаха като душа, всичко това говори различно върху формирането на човека. Нека насочим поглед върху гръцкия светоглед, според който Прометей седи и оформя човека.
към текста >>

-, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ.
Юдейският народ трябваше да развие особено това, което можеше да се развие през време на Земната епоха. Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това? То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ. Макар и науката да говори небивалици относно по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н. -, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ. Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа. Другите богове действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата. Нека още веднъж сравним, как Аполон действува чрез Пития, как душата трябваше да се подготви, когато отиваше при Пития, така че богът да може да говори чрез нея: Аполон говореше чрез потопяващия се в подсъзнанието душевен живот. Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият един съюз, един договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата. И пророците веднага проявяваха ревност, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите народи добиваха влияние над юдейския народ.
към текста >>

В юдеите не трябваше да проникнат подсъзнателни сили; всичко трябваше да почива на съюза с Бога, на принципа на заповедта.
Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа. Другите богове действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата. Нека още веднъж сравним, как Аполон действува чрез Пития, как душата трябваше да се подготви, когато отиваше при Пития, така че богът да може да говори чрез нея: Аполон говореше чрез потопяващия се в подсъзнанието душевен живот. Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият един съюз, един договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата. И пророците веднага проявяваха ревност, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите народи добиваха влияние над юдейския народ. В юдеите не трябваше да проникнат подсъзнателни сили; всичко трябваше да почива на съюза с Бога, на принципа на заповедта. За това пророците полагат особени грижи.
към текста >>

Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело.
Вчера ние се запознахме с троичното дело на Христос, което се пада в Лемурийската и в Атлантската епоха. Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове. И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток. Илия беше например един от пророците. Но как този Илия е един пророк? Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело. В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова.
към текста >>

Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова.
Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело. В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус. При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота.
към текста >>

В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис.
Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти. Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа. Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис. И на онова място в Бетлеем, където е бил чествуван този празник на Адонис, ние имаме рожденното място също на Натановото момче Исус.
към текста >>

Виж сега благостта и строгостта на Бога; строгостта спрямо тези, които са пад нали, благостта обаче към тебе, докато ти се придържаш към доброто; иначе ще бъдеш отрязан също и ти.
Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано. Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата. Не се възгордявай, а страхувай се. Ако Бог не е пощадил естествените клони, той не ще пощади също и тебе. Виж сега благостта и строгостта на Бога; строгостта спрямо тези, които са пад нали, благостта обаче към тебе, докато ти се придържаш към доброто; иначе ще бъдеш отрязан също и ти. И онези, които не остават в неверието, ще бъдат присадени; Бог може добре отново да ги присади. Защото както ти си отрязан от маслиновото дърво, което по природа беше диво, и против природата бе присаден в доброто маслиново дърво, колко повече ще бъдат присадени естествените в тяхното собствено маслиново дърво? /Римляни, 11, 13-24/.
към текста >>

244. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях.
Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>

Понеже чувствува се пред Бога виноват
Понеже чувствува се пред Бога виноват
към текста >>

И Бога помоли на теб да позволи
И Бога помоли на теб да позволи
към текста >>

245. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Те се придържаха към бога Яхве, който принадлежи на земното развитие, на земната еволюция и само за да подпомага тази Земя беше станал бог на Луната, така че както аз изложих това в моята книга "Тайната Наука" той прие тази функция на бог на Луната.
Това е стремежът да се направи да отстъпи това, което в елементите действува от звездите и което действува така, че влиянието на звездите произвежда в елементите първо това, което подбужда духовно силата на сибилите. Това беше още оправдано в древната Астрология на Третата следатлантска културна епоха; тогава човечеството притежаваше толкова голямо наследство от старата духовност, че, когато се отдаваше с душата си на елементите, приемаше доброто чрез откровенията на звездната писменност. В Четвъртата следатлантска епоха силата на звездите беше от стъпила така да се каже пред елементите /стихиите/, които заобикалят и обвиват Земята в атмосферата и във всичко друго, и влиянието на елементите беше чувствувано така, че този, който разбираше духа на времето, именно когато Четвъртата епоха напредваше все повече, би трябвало да си каже: Да се пазим от това, което идва в елементите от звездите: защото това произвежда нещо такова като неподходящите вече си ли на сибилите. Чрез това, че Христовият Импулс се разля върху аурата на Земята, силите на сибилите бяха отново хармонизирани, те бяха превърнати отново в това, което може да даде правилни откровения. Хората от еврейската древност, които познаваха нещата, не гледаха драговолно към звездите, когато искаха да ми се разкрие духовното. Те се придържаха към бога Яхве, който принадлежи на земното развитие, на земната еволюция и само за да подпомага тази Земя беше станал бог на Луната, така че както аз изложих това в моята книга "Тайната Наука" той прие тази функция на бог на Луната. В лунните празници на юдеите е ясно изразено, че Господът на Земята свети в своя отблясък символично от Луната, явява се символично от Луната. "Но не отивай по-далече", такова беше настроението на древното еврейство спрямо ученика "не отивай по-далече! Задоволи се с това, което Яхве разкрива в неговия лунен символ, не отивай по-далече! защото не е времето сега, да приемеш от елементите нещо друго, освен това, което се изразява чрез символа на Луната. Иначе то се превръща в неправилните сили на сибилите!
към текста >>

През време когато Ви пиша тези неща, девица та е заминала вече за град Реймс в Шанпания, където кралят е отишъл бързо за неговото помазване и коронясване със съдействието на Бога.
И за да сложа край на моето съобщение, светлейши принце: Стават още по-чудни неща и са станали през време, когато Ви пиша, които не мога да Ви предам в думи. През време когато Ви пиша тези неща, девица та е заминала вече за град Реймс в Шанпания, където кралят е отишъл бързо за неговото помазване и коронясване със съдействието на Бога. Пресветлейши и всемогъщи принце и мой високо почитан господар! Представям Ви се много скромно, като моля Всевишния да Ви пази и изпълни Вашите желания. Написано: Битеромис, на 21 ден на месец юни Ваш смирен слуга Персевал, господар на Бонланинт, съветник и придворник на краля на французите и на Орлеанския херцог, сенешал на краля, родом от Берри".
към текста >>

В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята.
Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека. Например душа произвежда от самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност и определеност.
към текста >>

Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца.
/Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека. Например душа произвежда от самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност и определеност.
към текста >>

Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща.
Така пише един човек бихме могли да кажем от своята най-благочестива душа, един човек, който знае, че някога силите, които идват от света на елементите /стихиите/, днес бихме ги нарекли сили на сибилите, са били използувани първо оправдано, а след това неоправдано. Защото този човек казва: не може да се отрече, че такива духове той иска да каже духове, които образуват съобщенията между звездите и Земята -, че такива духове се настаняват в елементите на Земята, в това, което заобикаля Земята като атмосфера. "Не може да се отрече, че някога такива духове са се откривали на хората чрез идоли, дъбове, от горичките, пещерите, чрез животните и т.н. и са им предавали оракули. И предсказването чрез летежа на птиците не е било само едно изкуство за измамване на слабите. Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща. И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани. Защото споменатите духове не могат да понасят да бъдат презирани, както във всеки случай те заслужават това според Божия закон и християнското учение, поради което те побягват и замлъкват. Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез змията говори с Ева, той съблазни човешкия род. От тогава на сам това беше техен навик: колкото пъти можеха да разговарят с хората в гласове и предзнаменования чрез телата и движенията на животните, те злоупотребяваха с тази сила, спечелиха си обожание и мамеха бедните хора. Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората.
към текста >>

Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората.
Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща. И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани. Защото споменатите духове не могат да понасят да бъдат презирани, както във всеки случай те заслужават това според Божия закон и християнското учение, поради което те побягват и замлъкват. Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез змията говори с Ева, той съблазни човешкия род. От тогава на сам това беше техен навик: колкото пъти можеха да разговарят с хората в гласове и предзнаменования чрез телата и движенията на животните, те злоупотребяваха с тази сила, спечелиха си обожание и мамеха бедните хора. Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората. Този човек леко показва, как духовните откровения са проникнати от Христос; защото той прави това с едно настроение, което може да се нарече наистина проникнато от Христос. Така говори този човек в 1607 година за преломите, които са станали в духовния свят. Кой е този човек? Дали той е някой, който няма никакво оправдание да говори за тези неща? Дали е някой, когото хората не трябва да слушат?
към текста >>

Да се придържаме към бога на Земята Яхве!
Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно. По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност. Еврейската древност се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили! Да се придържаме към бога на Земята Яхве! Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу, един страх пред това, който се разкриваше от небето. Това трябваше да царува определено време на Земята: да се прояви един антагонизъм срещу това, което идваше от горе. И в такива сили, каквито са силите на сибилите, хората виждаха неоправданото луциферическо влияние, което идваше от горе. Сега обаче, след като Христовото Същество беше слязло и се въплътило в тялото на Исуса от Назарет, сега това, което идваше от горе, беше проникнато от Христовото Същество, сега хората отново можеха да насочат погледа си нагоре, сега от свързването на Господаря на Земята с лунната майка беше се получило нещо друго. Защото Христос беше станал Господар на Земята.
към текста >>

Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята.
Свещената чаша надминава по блясък всички други светлини, всички други богове, тази свещена чаша, която сега е докоснатата от Христа лунна майка, новата Ева, носителка на слънчевия Дух Христос Помисли върху това, което е /върху съдържанието/, но още повече помисли върху това. Как то се представя! И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството. Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник. Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега.
към текста >>

Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение. Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
към текста >>

246. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

онтологично доказателство за съществуването на Бога.
Кант искаше да изведе т.н. онтологично доказателство за съществуването на Бога. Това онтологично доказателство за съществуването на Бога също възникна през епохата на номинализма, когато се твърдеше, че за общите понятия са ни дадени само думи, и че не съществува нещо „общо”, което да е в съответствие с отделните мисли, както отделните мисли имат съответствие с представите.
към текста >>

Това онтологично доказателство за съществуването на Бога също възникна през епохата на номинализма, когато се твърдеше, че за общите понятия са ни дадени само думи, и че не съществува нещо „общо”, което да е в съответствие с отделните мисли, както отделните мисли имат съответствие с представите.
Кант искаше да изведе т.н. онтологично доказателство за съществуването на Бога. Това онтологично доказателство за съществуването на Бога също възникна през епохата на номинализма, когато се твърдеше, че за общите понятия са ни дадени само думи, и че не съществува нещо „общо”, което да е в съответствие с отделните мисли, както отделните мисли имат съответствие с представите.
към текста >>

Следователно, от самото понятие можем да направим извода, че според онтологичното доказателство за Бога, на света трябва да има Бог.
И така, той казва приблизително следното: - Ако приемем, че има Бог, той би трябвало да е възможно най-съвършеното същество. И ако той е възможно най-съвършеното същество, не би трябвало да му липсва и съществуването, екзистенцията; защото в противен случай би трябвало да има едно още по-висше същество, което би притежавало въпросното качество. Следователно, за най-съвършеното същество следва да приемем, че то съществува. Следователно, от самото понятие можем да направим извода, че според онтологичното доказателство за Бога, на света трябва да има Бог.
към текста >>

А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека.
Във всеки случай това има значение. А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека. След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера. Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
към текста >>

След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера.
Във всеки случай това има значение. А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека. След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера. Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
към текста >>

Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
Във всеки случай това има значение. А именно, има значение това, че така, както Кант говори за Бога, можеше да се говори само в една епоха, когато до Бога вече не беше възможно да се стигне чрез душевните опитности на човека. След като Бога не можеше да бъде вече постигнат като една реалност, понятието за възможния Бог и понятието за истинския Бог се изравниха напълно, станаха едно и също, както едно и също е дали някой не притежава сто истински или сто възможни талера. Ако за душата няма никакъв път към истинския Бог, тогава очевидно и никакъв ход на мислите – в стила на Кант – не води към Бога.
към текста >>

247. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Той, Михаил, е най-изтъкнатото и най-важното същество в йерархията на архангелите, Древните евреи са наричали Михаил "лицето на Бога".
Вниманието не се насочвало директно към Йехова – едно име, което само по себе си се е считало за неизразимо, – а върху съществото, което в нашата западна литература се описва като архангел Михаил. Естествено това твърдение може да предизвика някои недоразумения, но това е неизбежно. Вероятно някой ще каже: "Това отново ще разбуни предразсъдъците на християните", а друг няма да иска да има нищо общо с подобни неща. Обаче съществото, което можем да наречем Михаил и което принадлежи на йерархиите на архангелите, независимо как ще го наречем, това същество все пак съществува. Има много такива същества от същия ранг, обаче специално това същество, което езотерично е познато под името Михаил, стои толкова високо над своите събратя, колкото високо стои Слънцето спрямо планетите: Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн и т. н. Той, Михаил, е най-изтъкнатото и най-важното същество в йерархията на архангелите, Древните евреи са наричали Михаил "лицето на Бога".
към текста >>

За да го защитаваме твърдо, нужно е само да си спомним днес за това, че сегашното време е времето на второто откровение на архангел Михаил и също за това, което един стар посветен е казал по времето на първото Михаилово откровение: "Което често изглежда глупост за хората, за Бога е мъдрост".
Това е, което наричаме мъдрост, но което някои могат да нарекат глупост. За да го защитаваме твърдо, нужно е само да си спомним днес за това, че сегашното време е времето на второто откровение на архангел Михаил и също за това, което един стар посветен е казал по времето на първото Михаилово откровение: "Което често изглежда глупост за хората, за Бога е мъдрост".
към текста >>

248. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>

Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени!
Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>

От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>

249. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога.
Ние трябва да се подготвим във физическия свят. Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост? От къде може да ни дойде тази сила? И навсякъде става дума, че не подобни неща трябва да отговорим за настоящия цикъл на развитие на човечеството. През времената, когато хората мислеха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие? За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света. В 19-ия век достатъчно е да вземем само философа Лотце, който се опита да създаде в своята философия на религията нещо, което е в съзвучие с неговата останала философия. Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията. У всички тези философи ще намерим една особеност, една съвсем определена особеност. Те стигат до убеждението за съществуването на Бога чрез техните разсъждения изхождайки от физическото поле; те размишляват, изследват по философски начин и стигат до там да твърдят какъвто е случаят именно с Лотце -, че явленията и съществата на света са свързани помежду си и подържани от една божествена Първопричина, която протъкава всичко и подържа всичко в определена хармония.
към текста >>

Те стигат до убеждението за съществуването на Бога чрез техните разсъждения изхождайки от физическото поле; те размишляват, изследват по философски начин и стигат до там да твърдят какъвто е случаят именно с Лотце -, че явленията и съществата на света са свързани помежду си и подържани от една божествена Първопричина, която протъкава всичко и подържа всичко в определена хармония.
За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света. В 19-ия век достатъчно е да вземем само философа Лотце, който се опита да създаде в своята философия на религията нещо, което е в съзвучие с неговата останала философия. Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията. У всички тези философи ще намерим една особеност, една съвсем определена особеност. Те стигат до убеждението за съществуването на Бога чрез техните разсъждения изхождайки от физическото поле; те размишляват, изследват по философски начин и стигат до там да твърдят какъвто е случаят именно с Лотце -, че явленията и съществата на света са свързани помежду си и подържани от една божествена Първопричина, която протъкава всичко и подържа всичко в определена хармония. Обаче когато разгледаме по-отблизо такава философия на религията, те ни показват винаги една особеност. Те стигат именно до едно божествено Същество, което пропива всичко и прониква всичко, но когато разгледаме по-отблизо това божествено Същество, този Бог на философите, откриваме, че това е приблизително Бог, който еврейската или християнската религия нарича
към текста >>

Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ.
Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това. Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той. Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата.
към текста >>

Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец.
Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа. За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
към текста >>

Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос. Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина.
към текста >>

Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука.
Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание. Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта. В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа. В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него. Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по един правилен начин преминаването в духа, умирането. В Христа умираме Jn Christo morimur.
към текста >>

Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по един правилен начин преминаването в духа, умирането.
В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа. В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него. Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по един правилен начин преминаването в духа, умирането. В Христа умираме Jn Christo morimur.
към текста >>

250. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Само този, който би искал да твърди, че апостол Павел не е християнин, той същият би могъл и да твърди, че не е християнско да виждаме във водещия Бог на Стария Завет, в Бога на Мойсей, самия Христос.
Кои беше според апостол Павел този, които водеше евреите, който говори с Мойсея, които направи да потече вода от скалата и който отклони морето от пътя на евреите? Само този, който би искал да твърди, че апостол Павел не е християнин, той същият би могъл и да твърди, че не е християнско да виждаме във водещия Бог на Стария Завет, в Бога на Мойсей, самия Христос.
към текста >>

". Той възлезе на планината и чрез силата на стихийните събития му се разкри волята на Бога.
По какъв начин действуваше Христос? Но не виждаме ли, скъпи мои приятели, как действуваше Той, когато отворим Стария Завет? Най-важното, което Мойсей трябваше да предаде на своя народ чрез устата на Яхве, бяха десетте Божи заповеди. Той ги получи от силата на стихиите, от които Яхве му говори. Мойсей не слезе в глъбините на своята собствена душа, той не се запита в усамотена медитация: „Как говори Богът в моето собствено сърце? ". Той възлезе на планината и чрез силата на стихийните събития му се разкри волята на Бога. Волята ето основният характер на Стария Завет този основен характер е наричан често пъти също и характер на закона. Воля действува чрез развитието на човечеството и тя се изразява в законите, например в декалога, десетте Божи заповеди. Бог оповести своята Воля на хората чрез силата на стихиите.
към текста >>

Когато поставим пред нашата душа току-що разгледаното по-горе, ние можем да резюмираме резултата с думите: на хората беше дадена Волята на Бога, но хората не познаха Бога, не познаха Божественото; те не познаха Божественото така, че да го имат свързано със самата човешка душа.
Когато поставим пред нашата душа току-що разгледаното по-горе, ние можем да резюмираме резултата с думите: на хората беше дадена Волята на Бога, но хората не познаха Бога, не познаха Божественото; те не познаха Божественото така, че да го имат свързано със самата човешка душа.
към текста >>

Словото от онези времена звучи, идва към нас и ни казва: „Нито чрез Воля та, нито чрез Мъдростта може да се познае (Господа) Бога".
Както виждаме, отделната човешка душа можеше да почувствува, че не може да намери в самата себе си силите, които да и показват смисъла на Земното развитие и в историческото развитие се представя при евреите така, че и самият Мойсей, водачът на евреите, не позна този, който го водеше, както и при езичниците изискването „Познай себе си" можеше да бъде изпълнено само в мистерийните центрове, защото човекът такъв, какъвто беше станал в течение на Земното развитие по отношение на връзката на душата с тялото, не можеше да разгърне силата, чрез която да познае самия себе си. Словото от онези времена звучи, идва към нас и ни казва: „Нито чрез Воля та, нито чрез Мъдростта може да се познае (Господа) Бога". Чрез какво трябваше да бъде познат Богът?
към текста >>

О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри!
Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
към текста >>

Ние не бихме могли повече да обичаме Бога, защото бихме били вътре в самия Него.
Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Мъдростта. Любовта живее в областта на чувствата, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов. Да, когато човек отиде до там да проникне в същността на душата, тогава разбира, че нашата човешка душа, не би могла да бъде повече човешка душа, ако не би могла да обича. Сега да си представим, че минаваме през Портата на смъртта така, че изгубваме нашата човешка индивидуалност и се сливаме с едно Всемирно Същество. Тогава ние бихме били вътре в това Божество, ние бихме принадлежали на Него. Ние не бихме могли повече да обичаме Бога, защото бихме били вътре в самия Него. Любовта не би имала никакъв смисъл, ако ние бихме били вътре в Бога. Ние трябва да признаем, че ако не бихме могли да пренесем нашата индивидуалност през Портата на смъртта, то в смъртта ние би трябвало да изгубим Любов та, че Любовта би трябвало да престане в момента, в който индивидуалността престава да съществува. Едно същество може да обича едно друго същество само тогава, когато е отделено от него; ако искаме да пренесем през Портата на смъртта нашата Любов към Бога, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта и нашата индивидуалност, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта онова, което запалва в нас Любовта.
към текста >>

Любовта не би имала никакъв смисъл, ако ние бихме били вътре в Бога.
Любовта живее в областта на чувствата, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов. Да, когато човек отиде до там да проникне в същността на душата, тогава разбира, че нашата човешка душа, не би могла да бъде повече човешка душа, ако не би могла да обича. Сега да си представим, че минаваме през Портата на смъртта така, че изгубваме нашата човешка индивидуалност и се сливаме с едно Всемирно Същество. Тогава ние бихме били вътре в това Божество, ние бихме принадлежали на Него. Ние не бихме могли повече да обичаме Бога, защото бихме били вътре в самия Него. Любовта не би имала никакъв смисъл, ако ние бихме били вътре в Бога. Ние трябва да признаем, че ако не бихме могли да пренесем нашата индивидуалност през Портата на смъртта, то в смъртта ние би трябвало да изгубим Любов та, че Любовта би трябвало да престане в момента, в който индивидуалността престава да съществува. Едно същество може да обича едно друго същество само тогава, когато е отделено от него; ако искаме да пренесем през Портата на смъртта нашата Любов към Бога, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта и нашата индивидуалност, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта онова, което запалва в нас Любовта.
към текста >>

Едно същество може да обича едно друго същество само тогава, когато е отделено от него; ако искаме да пренесем през Портата на смъртта нашата Любов към Бога, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта и нашата индивидуалност, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта онова, което запалва в нас Любовта.
Сега да си представим, че минаваме през Портата на смъртта така, че изгубваме нашата човешка индивидуалност и се сливаме с едно Всемирно Същество. Тогава ние бихме били вътре в това Божество, ние бихме принадлежали на Него. Ние не бихме могли повече да обичаме Бога, защото бихме били вътре в самия Него. Любовта не би имала никакъв смисъл, ако ние бихме били вътре в Бога. Ние трябва да признаем, че ако не бихме могли да пренесем нашата индивидуалност през Портата на смъртта, то в смъртта ние би трябвало да изгубим Любов та, че Любовта би трябвало да престане в момента, в който индивидуалността престава да съществува. Едно същество може да обича едно друго същество само тогава, когато е отделено от него; ако искаме да пренесем през Портата на смъртта нашата Любов към Бога, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта и нашата индивидуалност, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта онова, което запалва в нас Любовта.
към текста >>

Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".
В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това? С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите, които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".
към текста >>

И гаранцията, че ние можем да обичаме след смъртта, и гаранцията, че може да бъде основана една общност от хора на Любовта, чрез придобитите отново сили на нашата душа, така както тя е поставена между човека и Бога и между всички хора помежду им тази гаранция произхожда от Мистерията на Голгота.
Воля бе дадена от горящата къпина, Воля бе да дена чрез десетте Божи заповеди. Мъдростта бе даде на чрез мистерийните центрове. Любовта обаче бе дадена, когато Бог стана човек в Христос Исус. И гаранцията, че ние можем да обичаме след смъртта, и гаранцията, че може да бъде основана една общност от хора на Любовта, чрез придобитите отново сили на нашата душа, така както тя е поставена между човека и Бога и между всички хора помежду им тази гаранция произхожда от Мистерията на Голгота. Човешката душа намери в Мистерията на Голгота това, което беше изгубила от началото на земното развитие насам, при което нейните сили ставаха все по-слаби и по-слаби.
към текста >>

251. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко!
Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен". Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин. Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко! "
към текста >>

252. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Логосът беше у Бога и човекът беше с Логоса при Бога.
Всъщност със своята душа той принадлежи към областта на музиката на сферите, към областта на Словото, към областта на живия космически етер. Но той беше изгонен извън тази област. И тя отново трябваше да му бъде върната, за да може човек отново, постепенно и постепенно да се проникне с това, от което беше изгонен. Ето защо от гледна точка на Духовната Наука така дълбоко ни засягат думите от Евангелието на Йоана: „В началото беше Логосът (Словото), когато човекът не беше още изпаднал от изкушението на Луцифер. Човекът принадлежеше на Логоса. Логосът беше у Бога и човекът беше с Логоса при Бога. И чрез Кръщението на Йоан в реката Йордан Логосът навлезе в човешкото развитие, Логосът стана човек".
към текста >>

253. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта.
То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма. Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда. Не духът на селския бунт я изпълва. Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта. Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
към текста >>

254. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство.
При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство. Недейте обаче да смятате, че бихте могли да ни победите. В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея. Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.!
към текста >>

255. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>

"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>

256. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>

257. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Свързаните с тази мистерия назовавали себе си принадлежащи на бога или богинята Инг-ингевони.
При съвсем точно проучване се установява, че не само Фрига, Фрия или Фрея представляват, както и нордският Ньорт, своего рода семантичен нюанс на Нертус, но че и самото име Инг, по което се наричат ингевоните, е прозвище на Нертус. Свързаните с тази мистерия назовавали себе си принадлежащи на бога или богинята Инг-ингевони. Във външния свят са се запазили само отломки от онова, което собствено е било налице. Към отломките се числят думите на Тацит, които Ви съобщих. Друга отломка е известната англосаксонска песен за руните*173, съдържаща само няколко реда. Тези прочути редове, познати и изучавани днес от всеки филолог германист, без някой да схваща смисъла им, звучат приблизително така:
към текста >>

И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше."
„И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестявя голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше."
към текста >>

258. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар.
Така по времето, когато изложеното от мен тук вече не било в сила, в тъй наречения Балдуров мит, в мита за бога Балдур, представян у различните племена като мистерийна сценка, се наблюдава смътен спомен за въпросното ставане на цар. Някога то е съществувало реално, сетне го представяли като мистерийна сценка и накрая се превърнал в разказван мит. И тогава монасите и свещениците го изкоренили. Балдур вече е божество от азите, ще рече, че като властваща духовна сила той спада към епохата, през която хората вече са се пробудили за индивидуално съзнание. Божествата ванове вече били угаснали, но Балдур едновременно е представител на съществото, което трябвало да стане цар, на онова първородно същество, идващо всяка трета година на бял свят.
към текста >>

То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища. По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили. Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур. Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение. То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
към текста >>

Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината?
При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция. През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии. Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха. В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур. Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо.
към текста >>

Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога!
Този пример често съм Ви го разказвал: Кармата навреме се погрижи да чуя проповедите на един превъзходен йезуитски отец*182 и аз можах да видя как чрез подбора на определени думи хората биваха въвеждани в една картина, как биваха убеждавани по начин, говорещ не на техния интелект, а на онова, което произвежда делириумно настроение. Нека сега да се вгледаме в примера. Йезуитът проповядваше за необходимостта от вяра във великденската изповед и каза приблизително следното: „Да, недоверчивите смятат, че великденската изповед била въведена от папата или от кардиналската колегия; но що за представа е това, драги християни? Който твърди, че великденската изповед била въведена от папата и свещеничеството, него можете да го сравните с човек, който вижда как някой артилерист е застанал до едно оръдието, а редом с него стои офицер и отдава заповеди. Задачата на артилериста е само да дръпне шнура и оръдието стреля. Сравнете, драги християни, този артилерист с папата в Рим, а отдаващия заповедите офицер с Бога! Представете си нагледно застаналия там офицер, той командва „Огън! ", артилеристът само дръпва шнура, без своя воля, и оръдието изгърмява. Така е постъпил и папата в Рим. Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед. Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута?
към текста >>

259. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия.
Но кога дуелът, кога единоборството има истински смисъл? Само тогава, когато заставащите да се дуелират, вътрешно са напълно убедени, че развръзката ще дойде не от някаква случайност, а от боговете. Ако пристъпващите към дуел вярват безрезервно, че онзи, който ще бъде убит или ранен, е получил тази смърт или това раняване поради това, че някакъв бог е отсъдил срещу него, тогава в дуела има истина. Няма истина в дуела, ако това убеждение отсъства; тогава, разбира се, дуелът е реална лъжа. Ала същото е и с войната. Когато хората, които са съставна част на народите, могат да имат убеждението и вярата,че очакваната от войната развръзка иде от Бога и че в събитията има божи пръст, тогава е налице истина в онова, което протича като военни действия. Но тогава участващите в тях трябва да са в състоя ние да свързват с някакъв смисъл думите: предстои да се изпълни една божия присъда.
към текста >>

Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се.
Задайте си сега сами въпроса дали днес в тези думи се съдържа истина! Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди. Вярват ли хората в това? Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се. Обаче една истинска вира в смисъл, че се изпълнява някаква божия присъда, в тази материалистическа епоха естествено не може да съществува. Следователно човек трябва да погледне на тази работа сериозно и достойно, и да си каже: Всъщност става нещо, в чиято вътрешна реалност никой не вярва. Няма вяра във вътрешната реалност и в тази вътрешна реалност се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
към текста >>

Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител. Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота. И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това?
към текста >>

260. Бележки GA_173 Карма на неистината

Арий оспорвал единосъщието и изтъквал неповторимостта на Бога.
*169. На Никейския събор (325) била призната правомерността на атанасианското вероизповедание (единосъщие на Божия син с Отца). Арий оспорвал единосъщието и изтъквал неповторимостта на Бога. Той се сдобил с много последователи особено сред германските племена и борбите между двете течения продължили през IV и V век, докато накрая арианството загубило своето влияние.
към текста >>

261. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството. Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене.
към текста >>

Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене.
Да пробваме веднъж, съвсем обективно, без предубеденост, да си изясним разликата между тези духовни течения на човечеството. Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото.
към текста >>

Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му.
Да си изясним, как с встъпването в развитието на тази част на човечеството, която се нарича германски племена, е започнало проникването на духовното във външно физическото и са били възприети дълбините на християнството. Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват?
към текста >>

Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното.
Изходен момент /отправна точка/ е било външно-физическото, това външно-физическо, което едновременно съдържа във физически зачатък физически-духовното. Да погледнем лятната жертва, жертвата на бога Балдур в слънцестоенето. Дълбокият и смисъл отдавна е изгубен, но в какво е нейната особеност, нейния своеобразен дълбок смисъл? Той може да бъде разбран, само ако се насочи погледът към това, как с издигащото се пролетно слънце, в светлината и топлината, се издигат духовни сили, как богът на пролетта встъпва в своите права, и как, запалвайки Йоановия огън, човек сякаш се отклонява към силите на природата, в които господстват силите на пролетта, как той запалва огън, като символ на това, че съединява своето съзнание със смъртта на бога на пролетта в лятното слънцестоене. Това е древното сказание за Балдур: богът на пролетта изгаря в огъня на слънцестоенето; във външната физическа природа възприемали плодоносещото, зараждащото се в природата; обичали са бога на пролетта и са го следвали в смъртта му. Но във връзка с това, във външния физически свят, са имали сякаш праобраз: Христос, който не умира в лятното слънцестоене, а се ражда през зимното слънцестоене – забележете тази противоположност на физическото и духовното – защото са имали праобраз на тази противоположност в бога на лятното слънцестоене, защото са имали тази противоположност на телесното в духовното, затова са пробивали със съзнанието през родовото към противоположното. Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси.
към текста >>

Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа.
И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение. Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси? И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв?
към текста >>

Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога.
Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение. Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси? И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост.
към текста >>

262. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Според нея да се познава Бога не е толкова важно, много по-важно за съвременно то човечество е да познава дявола.
Имам предвид например Рикарда Хух*17. Тази личност стигна инстинктивно до идеята за една добра съвременна книга и я написа; впрочем самата книга не би могла да бъде сериозно приета от антропософията. Забележителното в тази най-нова книга за Лутеровата вяра е инстинктът, не убеждението, а именно инстинктът, с който тя е написана. И ако прочетете първите глави на тази книга, там Вие ще откриете, така да се каже, настойчивия призив, че съвременното човечество отново ще трябва да научи нещо, което от Лутеровата епоха насам независимо от атавистичните ясновидчески прозрения в тази област е напълно изгубено. Рикарда Хух впрочем твърди, че най-неотложната и най-необходимата задача пред съвременното човечество е не друга, а да се научи да разпознава дявола. Според нея да се познава Бога не е толкова важно, много по-важно за съвременно то човечество е да познава дявола.
към текста >>

Тя разсъждава така: Хората отново ще се издигнат до Бога, стига дори и само да знаят, че дяволът е някъде около тях.
Естествено, Рикарда Хух не знае защо това е много по-важно. Обаче тя инстинктивно чувствува, че трябва да изрази нещата тъкмо по този начин. И целият настойчив призив в първите глави на книгата, апелиращи към опознаването на дявола, е нещо извънредно съществено и симптоматично за съвременната епоха. Тя разсъждава така: Хората отново ще се издигнат до Бога, стига дори и само да знаят, че дяволът е някъде около тях. Разбира се, хората които са все още твърде далеч от антропософията, търсят н почти винаги намират извинителни причини за подобни положения в живота. Рикарда Хух ясно чувствуваше: Дяволът от ново трябва да бъде опознат от хората като едно реално същество. Обаче тя веднага се отдръпва, като казва, че далеч не трябва, естествено, да си представяме дявола, забързан по улицата със своите рога и копита. Само че той е вече там! Ето в какво се състои работата!
към текста >>

263. 6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

А никое предишно столетие не беше толкова много изоставено от Бога, както 19 век и началото на 20 век.
И така още през 18 век Сен Мартин знаеше, че за да стигне до конструктивни политически идеи, човек трябваше да намери моста между обикновеното мислене и духовното познание. А никое предишно столетие не беше толкова много изоставено от Бога, както 19 век и началото на 20 век. Тази подробност е изключително важна, скъпи мои приятели. Но и друго е вярно нито едно предишно столетие не гледаше с такова безразличие на своята изоставеност от Бога. Впрочем ако тези "умни" хора, които претендират за високите постове и бързат да се намесват в съдбата на света, ако всички те бяха прочели това, което Сен Мартин пишеше за държавното управление, стомасите им щяха да се обърнат наопаки. Защото днешната тенденция е повече от ясна: минимум внимание спрямо това, което е действително около нас! Днес нищо не е по-лесно от това: Човек да задраска духовните и живи мисли от своето съзнание и да се научи да борави единствено с мисловните трупове.
към текста >>

Но и друго е вярно нито едно предишно столетие не гледаше с такова безразличие на своята изоставеност от Бога.
И така още през 18 век Сен Мартин знаеше, че за да стигне до конструктивни политически идеи, човек трябваше да намери моста между обикновеното мислене и духовното познание. А никое предишно столетие не беше толкова много изоставено от Бога, както 19 век и началото на 20 век. Тази подробност е изключително важна, скъпи мои приятели. Но и друго е вярно нито едно предишно столетие не гледаше с такова безразличие на своята изоставеност от Бога. Впрочем ако тези "умни" хора, които претендират за високите постове и бързат да се намесват в съдбата на света, ако всички те бяха прочели това, което Сен Мартин пишеше за държавното управление, стомасите им щяха да се обърнат наопаки. Защото днешната тенденция е повече от ясна: минимум внимание спрямо това, което е действително около нас! Днес нищо не е по-лесно от това: Човек да задраска духовните и живи мисли от своето съзнание и да се научи да борави единствено с мисловните трупове. Обаче човешките действия не се ръководят от мисловните трупове; когато хората действуват, те следват импулсите на живите мисли. И когато със своите мисловни трупове хората не искат да следват живите мисли, тогава идва хаосът.
към текста >>

264. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Като Израел, ти с Бога се бори,
Като Израел, ти с Бога се бори,
към текста >>

265. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но в името на бога - това психоаналитикът не го казва, - а в името на науката, да не би духовният свят сега да се вземе на сериозно!
Всичко това, както казах, може да се обясни с антропософски ориентираната духовна наука и в лекцията, която изнесох миналата година84, можете лесно да намерите обяснението например за този случай, в който не могат да се виждат главите на хората. Но както казах, всички такива случаи са познати на днешния психоаналитик. Познато му е толкова много, че си казва: За хората може да бъде извънредно фатално, ако имат връзка с надличното несъзнавано. Но в името на бога - това психоаналитикът не го казва, - а в името на науката, да не би духовният свят сега да се вземе на сериозно! Само това не! На хората изобщо не им идва на ум да започнат сериозно да се занимават с духовния свят. И тогава се случва нещо много странно. Много малко хора могат да забележат какви странни явления се появяват под влиянието на тези неща. В книгата на Юнг «Психология на несъзнателните процеси», публикувана наскоро, искам да насоча вниманието ви към нещо извънредно интересно, от което ще видите до какво днес вече стига психоаналитикът.
към текста >>

Достатъчно се знае, че човек дори не може да си представи бога, да не говорим да си представи, че той наистина съществува, както не може да си представи процес, който не е обусловен по необходимост.»
Тук се сблъсквате, след като прочитате цялото изречение, с най-голямата дилема на съвременността. Психоаналитикът доказва, че човекът се разболява, когато няма своя бог, но тази необходимост няма нищо общо със съществуването на бог. И той продължава: «Тъй като последният въпрос», именно за съществуването на бог, «принадлежи към най-глупавите въпроси, които могат да се поставят. Достатъчно се знае, че човек дори не може да си представи бога, да не говорим да си представи, че той наистина съществува, както не може да си представи процес, който не е обусловен по необходимост.»
към текста >>

Трябва постоянно да си повтаряме: Да, в името на бога, какво правите, когато терапевтично работите с хистерични хора?
Много хора не виждат това. Хората днес изобщо не знаят какво представлява сегашната вяра в авторитета. Никога не е имало такава вяра в авторитета, каквато цари в настоящето. Никога тя не се е намирала така в подсъзнанието, както днес. Трябва постоянно да си повтаряме: Да, в името на бога, какво правите, когато терапевтично работите с хистерични хора? Търсите някакво подсъзнателно съдържание, което не е отделено от съзнанието. Но при теоретиците се намира колкото си искате такова подсъзнателно съдържание. Ако то се издигне от подсъзнанието нагоре в съзнанието, идва именно нещо такова, каквото трябва да ви дойде сега до съзнанието, каквото къркори в подсъзнанието на модерния лекар и съвременния пациент. Цялата литература е изпълнена с него, то е навсякъде и всеки ден, всеки час сте изложени на необходимостта да го възприемате. Но понеже такива неща могат да се обяснят само с духовната наука, затова толкова много хора ги възприемат несъзнателно, всмукват ги в подсъзнанието си и те остават в него.
към текста >>

266. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

» и 3, 19: «защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога.»
33. Павел, 1. Коринтяни, 1, 20: «не превърна ли Бог мъдростта на света в глупост? » и 3, 19: «защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога.»
към текста >>

267. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането.
Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог. Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане. И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането. Това изпитват те и тогава започват да се молят. И на кого се молят? На самите себе си.
към текста >>

268. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки човек ще бъде признаван за действително подобие на Бога и то не на теория, а в ежедневния живот.
И когато всичко това се осъществи някога, то ще има точно определени последици. Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки човек ще бъде признаван за действително подобие на Бога и то не на теория, а в ежедневния живот.
към текста >>

269. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест.
Що за сили са това? Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест. Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос. Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила. Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог.
към текста >>

Това може да се каже също така за еврейския бог, за бога на мохамеданите и за всички други.
Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани в това търсене чрез някои неща, които днес се проповядват като мистика или като някои позитивни вероизповедания. Когато например Харнак говори за Христос, това, което казва, не е истина по простата причина, че казаното за Христос – прочетете го сами – общо взето се казва за Бог. Това може да се каже също така за еврейския бог, за бога на мохамеданите и за всички други. И много от искащите днес да бъдат така наречените „пробудени“ казват: „Аз изживявам Бог в мен.“ Но те изживяват само Бог Отец и то в притъпен образ, понеже в действителност не забелязват, че са болни и говорят само по традиция. Нещо подобно например прави Йоханес Мюлер. Но всички тези хора нямат Христос, защото изживяването на Христос не се състои в изживяване на Бога в човешката душа, а от две неща – изживяването на смъртта в душата чрез тялото и възкръсването на душата чрез духа. И онзи, който казва на човечеството, че не само чувства Бог в себе си – както твърдят и чисто реторичните теософи, – а може да говори за двете събития, за безсилието и възкръсването от безсилието, той говори за истинското изживяване на Христос. Човекът обаче го намира, когато тръгне по свръхсетивен път към Мистерията на Голгота.
към текста >>

Но всички тези хора нямат Христос, защото изживяването на Христос не се състои в изживяване на Бога в човешката душа, а от две неща – изживяването на смъртта в душата чрез тялото и възкръсването на душата чрез духа.
Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани в това търсене чрез някои неща, които днес се проповядват като мистика или като някои позитивни вероизповедания. Когато например Харнак говори за Христос, това, което казва, не е истина по простата причина, че казаното за Христос – прочетете го сами – общо взето се казва за Бог. Това може да се каже също така за еврейския бог, за бога на мохамеданите и за всички други. И много от искащите днес да бъдат така наречените „пробудени“ казват: „Аз изживявам Бог в мен.“ Но те изживяват само Бог Отец и то в притъпен образ, понеже в действителност не забелязват, че са болни и говорят само по традиция. Нещо подобно например прави Йоханес Мюлер. Но всички тези хора нямат Христос, защото изживяването на Христос не се състои в изживяване на Бога в човешката душа, а от две неща – изживяването на смъртта в душата чрез тялото и възкръсването на душата чрез духа. И онзи, който казва на човечеството, че не само чувства Бог в себе си – както твърдят и чисто реторичните теософи, – а може да говори за двете събития, за безсилието и възкръсването от безсилието, той говори за истинското изживяване на Христос. Човекът обаче го намира, когато тръгне по свръхсетивен път към Мистерията на Голгота. Той сам намира силите, които подбуждат определени свръхсетивни сили и те го довеждат до Мистерията на Голгота.
към текста >>

270. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Единството на Бога в усещането за време.
Триединството на пространството като отражение на Троицата. Единството на Бога в усещането за време. Монотеизъм и усещането на троичността. Духовен и природен ред.
към текста >>

271. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Основни произведения – „Изповеди“ и „Градът на Бога“
[ii] Аврелий Августин или Августин Блажени – 354-430 г. , един от светците и отците на Римокатолическата църква. Основни произведения – „Изповеди“ и „Градът на Бога“
към текста >>

Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото.
[x] Якоб Бьоме 1575-1624, немски философ и християнски мистик. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи.
към текста >>

272. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов?
Радикално противоположният възглед намираме в книгата на Йов. Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество. И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“. И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала. Още тогава се е усещал своего рода дуализъм.
към текста >>

273. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В развитите религии сега действителното разбиране на троичността предшества разбирането за единството на Бога.
В развитите религии сега действителното разбиране на троичността предшества разбирането за единството на Бога. Разбирането на единството на Бога има същия произход, както разбирането на троичността на Бога чрез пространството.
към текста >>

Разбирането на единството на Бога има същия произход, както разбирането на троичността на Бога чрез пространството.
В развитите религии сега действителното разбиране на троичността предшества разбирането за единството на Бога. Разбирането на единството на Бога има същия произход, както разбирането на троичността на Бога чрез пространството.
към текста >>

Защо древните равини са наричали Бога също и Пространство?
Духовната наука извлича своето съдържание от самите божествени факти. Тогава идват глупави хора и казват, че няма едни или други външни доказателства. За това често сме говорили и мога още много да кажа по този повод, но днес няма да се занимаваме с него. Искам само да посоча, че ненаучността на днешната така наречена наука, се състои в това, че тя не може да намери доказателства. Искам само едно нещо да ви приведа като външно доказателство, че хората са усещали примерно по начина, който ви изложих днес. Защо древните равини са наричали Бога също и Пространство? Защото те така са усещали в древните времена, в юдаизма, както ви представих това по отношение на човечеството. Ако науката в различните области действително можеше да мисли, тя би намерила многобройни загадки, които в същото време биха могли да служат за истинско доказателство, за външно доказателство на това, което намира духовната наука, но изхождайки от духовните факти. Едно от имената на Бога при равините е било Пространство; Пространство и Бог – това е едно и също.
към текста >>

Едно от имената на Бога при равините е било Пространство; Пространство и Бог – това е едно и също.
Искам само да посоча, че ненаучността на днешната така наречена наука, се състои в това, че тя не може да намери доказателства. Искам само едно нещо да ви приведа като външно доказателство, че хората са усещали примерно по начина, който ви изложих днес. Защо древните равини са наричали Бога също и Пространство? Защото те така са усещали в древните времена, в юдаизма, както ви представих това по отношение на човечеството. Ако науката в различните области действително можеше да мисли, тя би намерила многобройни загадки, които в същото време биха могли да служат за истинско доказателство, за външно доказателство на това, което намира духовната наука, но изхождайки от духовните факти. Едно от имената на Бога при равините е било Пространство; Пространство и Бог – това е едно и също.
към текста >>

Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога.
Но в този образ на времето, непрекъснато в ретроспектива обхващащ отново и отново обхващаното и така нататък, до „Стария по дни“[iv], в тази имагинация са усещали отражение на единния Бог. Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога. Основата на монотеизма стои в древното преживяване на времето, а основата на троичността – в древното преживяване на пространството. По такъв начин се е изменяло душевното устройство на хората, и това, което е било живо, е станало абстрактно и разсъдъчно. Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел. Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
към текста >>

[iv] Старият по дни – в Кабала често се използва това име на Бога.
[iv] Старият по дни – в Кабала често се използва това име на Бога. Терминът идва от Стария завет. В книгата на пророк Даниил 7,9 и 13 е използвано арамейското име „attiq Yomin” – Старият по дни (в българското издание от 2005 г. е така), в английската библия е така, а в немската е използвано името „Старецът“.
към текста >>

274. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето.
"Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото.
към текста >>

Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога.
"Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник.
към текста >>

В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото.
За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това? ".
към текста >>

Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.
Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.
към текста >>

Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап.
към текста >>

Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога.
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър.
към текста >>

275. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота. Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота. Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия?
към текста >>

Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света!
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света! Тертулиан апелира не само към свидетелствата на християните, но и към свидетелството на демоните, когато казва, че демоните се признават за демони, когато безстрашно ги попиташ, и точно както е описано в Евангелията, признават Исус Христос за истинския Исус Христос.
към текста >>

Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики. И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва. Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>

Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство.
С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено човек си представя като първороден грях, е богохулна представа, е ужасно богохулство. Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук. Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим. Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки.
към текста >>

Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят.
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости. Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек! Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия. В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>

276. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят. Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>

То със същия успех може да се отнесе и към бога Йехова.
Ще се съгласите, че например Харнак е знаменит теолог[3]. Имитиран е от мнозина и тук, в Швейцария. Харнак издаде една малка книга — „Есенцията на християнството“ — в нея той пише много за Христос. Но това, което пише по адрес на Христос… защо то трябва да се отнася за Христос? То със същия успех може да се отнесе и към бога Йехова. По тази причина цялата книга „Есенцията на християнството“ е вътрешно неистинна. Тя ще стане истинна само ако се преведе на иврит — ако се преведе така, че там, където имаме думата „Христос“, използваме по-точната „Йехова“.
към текста >>

Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова.
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на чувствата — трябва да дойде от самите нас. Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова. Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството. Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен. Всеки, който се е развил нормално и е здрав, не може да бъде отрицател на Бог, тъй като е просто смехотворно да се вярва, че здравият организъм може да има някакъв друг произход, а не божествен.
към текста >>

Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството.
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на чувствата — трябва да дойде от самите нас. Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова. Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството. Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен. Всеки, който се е развил нормално и е здрав, не може да бъде отрицател на Бог, тъй като е просто смехотворно да се вярва, че здравият организъм може да има някакъв друг произход, а не божествен.
към текста >>

Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот.
Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот. Аз съм роден от божественото — ако човек не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист. Но когато се доближаваме до тази обща концепция за Божественото — наричана „Христос“ заради самозаблудите на днешните пастори — това не е реално доближаване до Христос.
към текста >>

Хората не трябва да говорят по начина, по който го прави Харнак за Бога, понеже става дума по-скоро за бога Йехова, и нищо друго.
Така говори Христос за нашия мисловен живот — Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век. Времето за това наближава. Хората не трябва да говорят по начина, по който го прави Харнак за Бога, понеже става дума по-скоро за бога Йехова, и нищо друго. Трябва да се знае: Христос е Богът на всички хора. Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с предразсъдъци. Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс. Не трябва да гледам на себе си като на единствен източник за всичко, което мисля, а да намеря себе си, чак до дълбините на моята душа, като член на човешкото общество.“ — Тогава, скъпи приятели, пред нас се отваря един път към Христос.
към текста >>

277. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Героят в пиесата на Анценгрубер, който отрича Бога, може да ни послужи за илюстрация.
Това, което се иска днес, е духът така да нарасне и да се засили в човешките души, че да не се проявява само в разговорите как хората да бъдат благословени и спасени, а да проникне и в онова, което трябва да направим на физически план — да позволим на духа да се влива и да прониква външната реалност. Да говорят повърхностно за духа — това е лесно за човешките същества. И в тази връзка много хора залитат към странни противоречия. Героят в пиесата на Анценгрубер, който отрича Бога, може да ни послужи за илюстрация. Особено показателно е, че той отрича Бог с думите: „Колкото е вярно, че има Бог на небето, толкова аз съм атеист.“ Такива самопротиворечиви хора — макар да не са в чак такъв карикатурен вид — съвсем не са рядкост в наши дни. Но доста често се говори по този начин: Колкото е вярно, че има Бог на небето, толкова аз съм атеист!
към текста >>

278. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу.
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента. Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу. Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две. Въпреки това най-хубавият стремеж на хората е изпаднал в тази грешка.
към текста >>

279. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две.
Вчера аз ви говорих за онази грешка, която е проникнала в нашия духовен живот от по-ново време и която днес още не се забелязва всъщност правилно освен от много малко хора. От тези изложения Вие добре ще сте почувствували, че с посочването на тези грешки ние се намираме на едно много важно място на духовните разглеждания. За едно полезно и благоприятно развитие на духовния живот на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка. Аз обърнах вниманието Ви върху такива произведения на културата като "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиадата" на Клопщок, които наистина са се родили от общото популярно мислене на последното столетие. Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две. Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип. Само че те не познаха, че са слели в едно два елемента на света. С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено. Чрез това обаче за нашето време стана също толкова трудно да стигне до едно чисто понятие на Христовия Импулс в развитието на човечеството и на света. Изхождайки от културата на столетията, ние сме свикнали поради признаването на тази двойственост да говорим от една страна за душевното, от друга страна за телесното.
към текста >>

И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице.
От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане. Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане. За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет. Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
към текста >>

И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите.
От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане. Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане. За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет. Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
към текста >>

Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта. От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото. Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
към текста >>

Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>

280. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората.
Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората. Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на човека. Сега ние живеем във времето на откровението на Михаел. То е също така налице както другите откровения. Обаче то не се налага вече на човека, защото човекът е навлязъл в своето развитие на свободата. Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непосредствената околност на Земята.
към текста >>

281. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И така хората се наричат също християни, макар и да не могат да намерят прехода от Бога, когото чувствуват, до Христос.
констатираме, как цялата конфигурация на мисленето противоречи на това, което те изразяват с тези думи. Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н. В действителност голям брой от живеещите между нас хора не са нищо друго освен турци; защото съдържанието на тяхната вяра е също така фаталистично макар и този фатализъм да е описан често пъти като природна необходимост каквото е съдържанието на вярата на мохамеданците. Мохамеданизмът е много по-разпространен отколкото се мисли. Ако не се спираме на думите, а на духовното съдържание, тогава някои християни са всъщност турци. И така хората се наричат също християни, макар и да не могат да намерят прехода от Бога, когото чувствуват, до Христос.
към текста >>

Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца.
Моля Ви, направете този опит, заличете навсякъде в книгата "Същност на християнството" името Христос и на негово място напишете просто името Бог, ще видите, че не се изменя нищо от съдържанието на тази книга. Не съществува ни каква необходимост, щото това, което този писател казва, да го казва за Христос. Нужно е само той да го каже за общия Бог, за стоящия на основата на света Бог. Ни как не е нужно, щото това, което казва, то да бъде отнесено към Христос. Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек.
към текста >>

Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос.
Не съществува ни каква необходимост, щото това, което този писател казва, да го казва за Христос. Нужно е само той да го каже за общия Бог, за стоящия на основата на света Бог. Ни как не е нужно, щото това, което казва, то да бъде отнесено към Христос. Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие.
към текста >>

Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно.
Нужно е само той да го каже за общия Бог, за стоящия на основата на света Бог. Ни как не е нужно, щото това, което казва, то да бъде отнесено към Христос. Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него.
към текста >>

Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос.
Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него. Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие.
към текста >>

Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие.
Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него. Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие. Да бъде човек атеист, да не намери той Бог-Отца, това е една болест. Нещастие е той да не намери Бог-Сина, Христа.
към текста >>

Спомнете си това, което днес Ви казах отново от една друга гледна точка върху трите съзнания, и спомнете си това: да бъде човек атеист, да не намери бога, от който сме родени, когото трябва да намерим при един напълно здрав организъм, е една болест; да не намери човек Христа, това е едно нещастие; да не намери духа, това е слабодушие.
Моля Ви, спомнете си още веднъж тези три недостатъка на състоянието на човешката душа тогава ние не можем да продължим по един правилен начин това разглеждане. Спомнете си това, което днес Ви казах отново от една друга гледна точка върху трите съзнания, и спомнете си това: да бъде човек атеист, да не намери бога, от който сме родени, когото трябва да намерим при един напълно здрав организъм, е една болест; да не намери човек Христа, това е едно нещастие; да не намери духа, това е слабодушие.
към текста >>

282. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Той се опитва да обясни, че това завладяване на цялото земно кълбо от римляните е било едно по-голямо право отколкото е било да речем правото на независимост на отделните малки народности, защото волята на Бога била, римляните да властвуват над отделните малки народности, за доброто на тези отделни малки народности.
В тази книга, която в смисъла на Данте трябва да бъде една сериозна студия върху основите на правото, върху политическите основи на монархията. Данте са опитва да обясни, че римляните са били най-превъзходния народ на Земята. Той се опитва да обясни, че римляните са имали едно първично право да завладеят цялото земно кълбо, доколкотото е било познато в тяхно време. Той се опитва да обясни, че това завладяване на цялото земно кълбо от римляните е било едно по-голямо право отколкото е било да речем правото на независимост на отделните малки народности, защото волята на Бога била, римляните да властвуват над отделните малки народности, за доброто на тези отделни малки народности. И Данте представя много доказателства, взети изцяло от духа на неговата епоха, за това право на римляните да владеят земното кълбо.
към текста >>

Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога.
Нещо подобно е и с природната необходимост. Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният. Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия.
към текста >>

Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният.
Нещо подобно е и с природната необходимост. Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният. Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>

Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния.
Нещо подобно е и с природната необходимост. Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният. Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>

Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия.
Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният. Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>

Понятието за личността е оставено да отпадне и придатъкът е пренесен върху чистия, все повече и повече даже механически представяния /мисления/, за това всесилие, всемогъщество на природата, не е нищо друго освен резултат на развитието на понятието за Бога от 4-то до 16-то столетие.
Мъдростта беше онова, което се приписваше първо като основно качество на божественото Същество. И понятието за Всесилие, за Всемогъщество е проникнало в идеята за божественото Същество едвам в 4-то столетие насам. Това се развива по-нататък. Понятието за личността е оставено да отпадне и придатъкът е пренесен върху чистия, все повече и повече даже механически представяния /мисления/, за това всесилие, всемогъщество на природата, не е нищо друго освен резултат на развитието на понятието за Бога от 4-то до 16-то столетие. Само че са отхвърлени качествата на личността и в структурата на мисленето върху природата е прието онова, което по-рано е било прието за понятието Бог.
към текста >>

283. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа.
За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ. И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>

Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ.
Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ. И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>

284. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада.
На основата на дуализма, който ви приведох, днес се намира един друг дуализъм: дуализмът, който се изразява например искам да приведа един характерен пример чрез милтоновия "Изгубен рай". Обаче това е само един външен симптом за нещо, през цялото модерно воление. В по-новото съзнание на човечеството имаме чувството на една противоположност между небето и ада, други го наричат дух и материя. Съществуват всъщност само степенни разлики между небето и ада на селянина навън в селото и между материята и духа на така наречените просветени философи на нашите дни. Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното.
към текста >>

Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора.
Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>

Протестът против този възглед трябва да бъде вложен в онази група, която ще бъде поставена в източната част на нашата сграда, една изваяна от дърво група имаща девет метра височина, в която на мястото, или чрез която на мястото на луциферическата противоположност между Бога и Дявола е поставено онова, което трябва да стои на основата на съзнанието на бъдещето човечество: троичността на луциферическото, на отговарящото на Христос и на ариманическото.
Протестът против този възглед трябва да бъде вложен в онази група, която ще бъде поставена в източната част на нашата сграда, една изваяна от дърво група имаща девет метра височина, в която на мястото, или чрез която на мястото на луциферическата противоположност между Бога и Дявола е поставено онова, което трябва да стои на основата на съзнанието на бъдещето човечество: троичността на луциферическото, на отговарящото на Христос и на ариманическото.
към текста >>

Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола.
Този факт трябваше да бъде разкрит. Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно. Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола. И "Изгубеният Рай" би трябвало всъщност да бъде схващан като едно описание на изгубеното луциферическо царство, той е бил само прекръстен.
към текста >>

Едни вярват, че имат истинската сила да говорят върху Бога, Святия Дух и всичко възможно.
С тази естествена наука ние храним нашата техника, с тази естествена наука днес лекуваме вече също хората, вършим всичко възможно. Но питам Ви, запознали ли сте се вече със съдържанието на обикновените неделни следобедни проповеди, в които се говори например за царството Христово и т.н.? Какво отношение има между естествената наука и това, което се говори там? Най-често никакво. Двете неща вървят отделно едно от друго. Едни вярват, че имат истинската сила да говорят върху Бога, Святия Дух и всичко възможно. Макар да казват, че чувствуват нещата, те говорят в абстрактни форми, в абстрактни възгледи върху всичко това. Другите говорят за една лишена от дух природа. Не се хвърля никакъв мост! След това в по-ново време имаме получени всякакви теософски възгледи, получили сме всякакви мистични възгледи. Да, тези мистични възгледи говорят върху всевъзможни чужди на живота неща, но не говорят за човешкия живот, защото нямат силата да се потопят в човешкия живот.
към текста >>

285. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Можем да ги разберем само тогава, когато сме наясно върху факта, че цялата архитектурна мисъл на този гръцки храм е насочена към това, храмът да бъде едно обиталище, едно жилище на бога или богинята, на които той и посветен и чиято статуя е посветена вътре в храма.
Разгледайте формите на един гръцки храм. Как можем да разберем формите на един гръцки храм? Можем да ги разберем само тогава, когато сме наясно върху факта, че цялата архитектурна мисъл на този гръцки храм е насочена към това, храмът да бъде едно обиталище, едно жилище на бога или богинята, на които той и посветен и чиято статуя е посветена вътре в храма. Всички форми на гръцкия храм биха били една невъзможност, една глупост, ако не бихме схващали този храм като обиталище на бога или на богинята, кои то би трябвало да стоят вътре.
към текста >>

Всички форми на гръцкия храм биха били една невъзможност, една глупост, ако не бихме схващали този храм като обиталище на бога или на богинята, кои то би трябвало да стоят вътре.
Разгледайте формите на един гръцки храм. Как можем да разберем формите на един гръцки храм? Можем да ги разберем само тогава, когато сме наясно върху факта, че цялата архитектурна мисъл на този гръцки храм е насочена към това, храмът да бъде едно обиталище, едно жилище на бога или богинята, на които той и посветен и чиято статуя е посветена вътре в храма. Всички форми на гръцкия храм биха били една невъзможност, една глупост, ако не бихме схващали този храм като обиталище на бога или на богинята, кои то би трябвало да стоят вътре.
към текста >>

Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората.
Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас? Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи. Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората. Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура.
към текста >>

Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята.
Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл. Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества. Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества. И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно. Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня. Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот. Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре.
към текста >>

Следователно, гръцкият храм затваряше в себе си бога или богинята, за които хората знаеха: те присъствуват между хората.
Следователно, гръцкият храм затваряше в себе си бога или богинята, за които хората знаеха: те присъствуват между хората. Обаче средновековния човек не чувствуваше това, той чувствуваше така да се каже земния свят изоставен от Бога. Той чувствуваше копнежа да намери пътя към боговете или към Бога.
към текста >>

Обаче средновековния човек не чувствуваше това, той чувствуваше така да се каже земния свят изоставен от Бога.
Следователно, гръцкият храм затваряше в себе си бога или богинята, за които хората знаеха: те присъствуват между хората. Обаче средновековния човек не чувствуваше това, той чувствуваше така да се каже земния свят изоставен от Бога. Той чувствуваше копнежа да намери пътя към боговете или към Бога.
към текста >>

Той чувствуваше копнежа да намери пътя към боговете или към Бога.
Следователно, гръцкият храм затваряше в себе си бога или богинята, за които хората знаеха: те присъствуват между хората. Обаче средновековния човек не чувствуваше това, той чувствуваше така да се каже земния свят изоставен от Бога. Той чувствуваше копнежа да намери пътя към боговете или към Бога.
към текста >>

И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели.
Повечето хора едва ли виждат това, което изгрява, обаче нещо изгрява, душите на хората се изменят. И онова, което отново трябва да се влее във формите, в които въплъщаваме съзнанието на времето, това отново трябва да бъде нещо друго. Обаче тези неща не могат да се измъдруват с ума, с интелекта, тези неща могат само да се усещат, да се чувствуват, да се виждат художествено. И онзи, който иска да ги сведе до абстрактни понятия, той всъщност не ги разбира. Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели. Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото. Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството. Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното. До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам. От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
към текста >>

Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото.
И онова, което отново трябва да се влее във формите, в които въплъщаваме съзнанието на времето, това отново трябва да бъде нещо друго. Обаче тези неща не могат да се измъдруват с ума, с интелекта, тези неща могат само да се усещат, да се чувствуват, да се виждат художествено. И онзи, който иска да ги сведе до абстрактни понятия, той всъщност не ги разбира. Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели. Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото. Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството. Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното. До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам. От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
към текста >>

286. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Като хора трябва да преминем през съществуване изоставено от Бога, за да намерим в тази изоставеност и самотност свободата.
За нас обаче в Петата културна епоха и двата начина са в упадък. Общо взето, онова, което водеше човечеството до ясновидство в бедните овчари, както и онова, което водеше Мъдреците от Изтока до проникване в мистериите на пространството и времето, вече не е действено живо. Ние трябва да открием човешкото същество, човека, който разчита на себе си. Като хора трябва да преминем през съществуване изоставено от Бога, за да намерим в тази изоставеност и самотност свободата. Но трябва да намерим и нашия път до обединяване с онова, което от една страна бе най-висшата мъдрост на Мъдреците от Изтока, а от друга страна бе обявено на овчарите чрез задълбочено проникновение на сърцето.
към текста >>

Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу.
Още не сме достигнали до вътрешната мъдрост на Мъдреците, нито до благочестивостта, която потече от овчарите към външния свят. Социалният въпрос, който е застанал пред човечеството е ужасяващо спешен. Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт. Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството.
към текста >>

287. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

„Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите.
Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена. Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите. Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
към текста >>

288. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Непозволено е да си даваш вид, че почиташ Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец!
Но това са неща, до които модерният човек отново трябва да се приближи. Някаква истина трябва да внесеш, за да се наречеш християнин. Непозволено е да си даваш вид, че почиташ Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец! Да, обаче това е възможно само тогава, когато се изнасят истини, каквито аз вчера изнесох; само тогава се стига до двете изживявания, до изживяването на Отца и изживяването на Сина.
към текста >>

289. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят.
само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта. И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>

290. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>

291. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане един от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове.
Тези, които се опират на Гьоте, за да искат вяра, не разбират абсолютно Гьоте. Той искаше да види. И той беше вече на пътя, който се издига от неговите имагинации до инспирациите и интуициите. Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане един от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове. Той беше вече на пътя, водещ до тях, но не можа да се издигне до там. Постигна само виждането на свръхсетивното в света на растенията. Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед духовния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
към текста >>

292. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога.
Нещата стоят така, когато си представяме човека от миналото, той имаше около себе си своите възприятия за боговете. Той си ги образуваше изхождайки от образи. Това беше неговата митология, митът. Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха. Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят.
към текста >>

293. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество.
Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината. Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината. Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>

В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога.
И тези машини приемат все повече и повече една нехуманизирана форма, по-аскетична, мистична, езотерична. Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане. Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре. Човек усети машината буквално като дяволска. В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога. Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
към текста >>

294. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Когато някой чете неговите книги, те са такива, че този някой има чувството: бога ми, този човек има неща да каже, той познава упадъка на западния свят, защото той чисто и просто се е просмукал от цялата тази атмосфера на упадъка; самият той е изпълнен целият от нея.
Това, което би трябвало да се прави, абсолютно не е в съгласие с бранените неща в неговите книги. Когато някой чете неговите книги, те са такива, че този някой има чувството: бога ми, този човек има неща да каже, той познава упадъка на западния свят, защото той чисто и просто се е просмукал от цялата тази атмосфера на упадъка; самият той е изпълнен целият от нея. Ако искахме да ускорим упадъка на западния свят, не бихме могли да направим нищо по-добро, от това да направим Освалд Шпенглер командващ батальон и даже главнокомандващ на армията на този упадък. Защото той познава всичко това, самият той е вътрешно абсолютно от този калибър, от духовна гледна точка. И той е така особено представителен за своето време. Той намира, че цялата тази модерна цивилизация върви към разпадък. Аз определено смятам, че ако всички правят като него, тя ще тръгне към разпадане, без никакво съмнение.
към текста >>

295. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч. в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./
към текста >>

Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>

Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух. Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>

296. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство.
Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>

По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога. В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>

297. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
към текста >>

298. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

От една страна, в първия стадий на спането в копнежа си към Бога човекът изживява нещо, което, когато е буден, го настройва да развива религия.
Вие виждате смяната между спане и будност! От една страна, в първия стадий на спането в копнежа си към Бога човекът изживява нещо, което, когато е буден, го настройва да развива религия. Развива ли се религията в будния дневен живот - а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
към текста >>

299. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в духовния свят и се види тази ужасна борба, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението.
И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в духовния свят и се види тази ужасна борба, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението. Човек изобщо не може вече да се справи в тази ужасна борба, водена между изостаналите горни същества - марсовите, юпитеровите и сатурновите, (т.е. луциферичните) същества, и изостаналите долни същества - лунните, венерините, меркуриевите, (т.е. ариманичните) същества. И наистина е така, че когато прекрачите прага, вие сте поставени в тази ужасна борба между горните и долните сили. Като два военни лагера се изправят едни срещу други въздушните и огнените същества, като неправомерни сатурнови, юпитерови и марсови същества, и земните и водните същества като неправомерни лунни, венерини и меркуриеви същества.
към текста >>

300. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

От 15 век насам човекът на съвременната културна епоха навлизаше все по-дълбоко в структурата на пространството Ако обаче одухотвореното пространствено мислене послужи на човека като мост към духовния свят, ако тази велика задача бъде схваната от него по един правилен начин, тогава се оказва, че това, което човекът развива като пространствено мислене в своя еманципиран от Бога свят и то тъкмо от 15 век насам е нещо важно не само за човека, но и за духовния свят.
От 15 век насам човекът на съвременната културна епоха навлизаше все по-дълбоко в структурата на пространството Ако обаче одухотвореното пространствено мислене послужи на човека като мост към духовния свят, ако тази велика задача бъде схваната от него по един правилен начин, тогава се оказва, че това, което човекът развива като пространствено мислене в своя еманципиран от Бога свят и то тъкмо от 15 век насам е нещо важно не само за човека, но и за духовния свят. Да, ако човекът не остане в пространството, а го преобрази със силите на Духа, тогава той, човекът, завладява един нов къс от Всемира в полза на Боговете. Защото, какво става всъщност сега?
към текста >>

301. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове. Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои. Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят. И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества. Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>

302. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благоволение".
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост. Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благоволение". Да, чистите пастирски сърца наистина чуха тези думи.
към текста >>

303. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства. Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител. Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>

304. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>

305. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете. Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
към текста >>

306. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Тъкмо там е точката, в която, усвоявайки познанието за природата, точно в това познание той ще съзре едно отражение на познанието за Бога-Дух.
Естествено, разбирането за летния празник изчезна много по-бързо, отколкото разбирането за другите годишни празници. Това е така, защото колкото повече материализмът обхващаше човечеството, толкова по-недостъпно за него ставаше просветлението. Сега за съвременното човечество от изключителна важност е да пренесе онова време – белязано от просветлението, което обаче засега остава неосъзнато от човека – тъкмо там, където в разгара си е есента. Тъкмо там е точката, в която, усвоявайки познанието за природата, точно в това познание той ще съзре едно отражение на познанието за Бога-Дух. За тази цел няма по-добър възпоминателен празник от есенния празник на Михаил. И от него трябва да се тръгва, ако искаше по правилен начин да задаваме общочовешкия въпрос: Как във величествения напредък на съвременното познание за природата да намерим познанието за Духа, как човекът да преобрази познанието си за природата така, че то да се превърне в познание за Духа? – Или с други думи, как да бъде овладяно това, което – протичайки в себе си – иска да въвлече човека в подчовешкото?
към текста >>

307. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато разглеждаме днес общо приетата наука, ние стигаме до там, когато разглеждаме човека създадената от Бога душа има в същност заложбите за човешко разбиране и човешка любов ни стигаме до там да запитаме: Защо тези две способности не действуват като нещо самопонятно в социалния ред?
Видите ли, това е един въпрос, който от всички хора е занимавал именно най-много посветените. Във всички времена, в които науката на посвещението е била нещо първично, тя е считала това именно като един от нейните най-важни въпроси. Обаче когато тази наука на посвещението е била нещо първично, тя притежаваше още определени средства да стигне до разрешението на този въпрос. Когато разглеждаме днес общо приетата наука, ние стигаме до там, когато разглеждаме човека създадената от Бога душа има в същност заложбите за човешко разбиране и човешка любов ни стигаме до там да запитаме: Защо тези две способности не действуват като нещо самопонятно в социалния ред? От къде идват следователно човешката омраза и човешкото неразбиране? И ако не можем да ги търсим в духовното, в душевното естество, това човешко неразбиране и тази човешка омраза, ние трябва да ги търсим тогава естествено във физическо-телесната природа.
към текста >>

308. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И Словото бе у Бога.
Когато днес човек говори за словото, той обикновено има предвид слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово. Обаче ние знаем, че Евангелието от Йоан започва с многозначителните думи: «В началото бе Словото-Логос. И Словото бе у Бога. И Словото беше Бог». И този, който се замисли над това многозначително встъпление на Евангелието от Йоан, трябва да се запита: За какво става дума тук, когато в началото на всички неща се поставя Словото? Какво се подразбира под Логос, под Слово? И как този смисъл се съотнася със слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово?
към текста >>

И Логосът бе у Бога.
Да, но и самото име Йоан е свързано с града Ефес. И този, който е въоръжен с имагинативно съзерцание за мировата история, пристъпя до тези значителни слова: «В началото беше Логосът. И Логосът бе у Бога. И Бог беше Логосът», - той чрез вътрешния си път отново и отново бива насочен към древния храм на Диана в Ефес. За разбиране на това, което звучи като загадка от първите стихове на Евангелието от Йоан, за разбирането на това посветеният на определена степен в мировите тайни се насочвал към Мистериите на храма на Артемида-Ди-ана в Ефес. Така че би трябвало да му се струва, че от съобщенията на ефеските Мистерии трябва да се излива нещо за разбиране на началото на Евангелието от Йоан.
към текста >>

И Логосът беше у Бога.
По такъв начин това, което е било велик космос, макро-космическа мистерия, станало микрокосмическата мистерия на човешката реч. И тази макрокосмическа мистерия, прехвърлена в майя, в големия свят, показва началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Логосът. И Логосът беше у Бога. И Бог бе Логос». Защото това е било, което е живеело и съзидавало още в традициите на Ефес, така че Евангелистът, създател на Евангелието от Йоан, е могъл да прочете в Акаша-Хрониката на Ефес това, което е жадувало сърцето му: истинно обличане в думи на това, което е искал да каже на човечеството като тайна на възникването на света. Но ние можем да се придвижим още една крачка напред. Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания.
към текста >>

И Словото е било в Бога.
И вече можем да кажем: такава е реалността в началото на Евангелието от Йоан. Защото преди всичко ние се върнахме към праначалото на всичко това, което въобще съществува сега. В това праначало, в този принцип е било Словото. И Словото е било в Бога. И Бог е бил Слово. Защото то е било творческата същност във всичко.
към текста >>

И Словото беше у Бога.
Защото именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност. Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства какво би трябвало да бъде Гьотеанумът. Обаче за този, който в своето познание се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното. И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, именно като хора, стремящи се към духовно познание, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко. Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог. И Бог беше Словото».
към текста >>

И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
Червено-кафевите цветове, говорещи много, са цветове, които стоят близо до металното! И чрез съединяването с металите е възникнало нещо като спомен в земното. Този спомен, него ние имаме в това, което изгоря заедно с храма в Ефес. И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
към текста >>

309. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос.
Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения. Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток. То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството. Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност.
към текста >>

310. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята. И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята. Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно. А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
към текста >>

Това са били времена, в които човек не е говорил абстрактно: В началото беше Логосът, и Логосът бе у Бога, и Бог беше Логосът - това са били времена, когато човек е можел да говори нещо съвсем друго; тогава човек е можел да каже: в мен се формира издихание, и когато издиханието се образува по обичайния начин, то се оказва отражение на космическото творене, защото от жертвения дим той създава форми, представляващи за мен живи писмена, които ми откриват това, което искат да ми кажат планетарните светове.
Това са били времена, в които човек не е говорил абстрактно: В началото беше Логосът, и Логосът бе у Бога, и Бог беше Логосът - това са били времена, когато човек е можел да говори нещо съвсем друго; тогава човек е можел да каже: в мен се формира издихание, и когато издиханието се образува по обичайния начин, то се оказва отражение на космическото творене, защото от жертвения дим той създава форми, представляващи за мен живи писмена, които ми откриват това, което искат да ми кажат планетарните светове.
към текста >>

311. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си. Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления. Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек. Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>

Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си. Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления. Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек. Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>

312. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>

Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис.
Съответният мистериен празник в случая празника на Адонис съвпадаше с есенното повяхване, с есенната пустота, с радикалното есенно подчертаване на преходността в земните явления и факти, с есенния полъх на умирането и смъртта. Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис. Богът Адонис също трябва да умре. И ние виждаме, че сега той се появява не другаде, а в земното съответствие на космическия етер, във водата. Обаче точно както Адонис се измъква и освобождава от водата, така и човешката душа се издига над „водата" на Космоса, т.е. над космическия етер. Това става приблизително три дни след като човек мине през Портата на смъртта.
към текста >>

То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем.
Онази сила, която живееше в празника на Адонис, умря. Затова и въпросът да се възроди отново тази сила, стана основен въпрос за човечеството. То гледаше в смъртта на бога, в смъртта на красотата, величие то и младежкия устрем. Този бог ще бъде потопен в морето. Всички ще потънат в тъга, в сериозно и мрачно настроение. Защото по отношение на преходния земен свят трябваше да се изгради именно такова настроение.
към текста >>

313. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло носи Бога.
А най-после идва ред и на Сатурн: той обединява всичко, което човек постига „вътрешно" и „външно". Сатурн подготвя човека за неговото слизане на Земята. Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло носи Бога.
към текста >>

314. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И Словото беше у Бога.
В мистериите на Ефес и Мала Азия ученикът преминавал през преживявания от съвсем друг вид. Там той преживявал по много силен начин, с цялото си същество това, което впоследствие намерило като парадигма израз в началните думи на Йоановото Евангелие: "В началото бе Словото. И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог."
към текста >>

315. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Чрез усещането: ние самите сме донесли растенията на Земята, - човек встъпвал в особено отношение с бога на Меркурий.
Влизайки в това преживяване, човек се е чувствал тясно свързан с божеството, с главното божество на Меркурий. Чрез усещането: ние самите сме донесли растенията на Земята, - човек встъпвал в особено отношение с бога на Меркурий.
към текста >>

Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма.
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към Гърция. Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма. По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
към текста >>

316. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Събитията от човешката еволюция са тясно свързани помежду си; съществували са сякаш нещо като пукнатини или проломи, разпространили се в онова време по света, в които постепенно изчезвала предишната близост между човека и бога.
Събитията от човешката еволюция са тясно свързани помежду си; съществували са сякаш нещо като пукнатини или проломи, разпространили се в онова време по света, в които постепенно изчезвала предишната близост между човека и бога.
към текста >>

317. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество.
Много ученици в Ефес съзерцавали по такъв начин земното от етерните висини. Но определен вид богове били завистливи. Столетие преди Мистерията на Голгота храбреци вече намирали начин да срещнат тази завист на боговете. Те намирали способ да възприемат това, което идвало към тях от древните святи времена на човешката история и то мощно е действало в човешкото развитие до момента на изгарянето на Ефес. Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма. Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество. А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия. Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми. А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството. Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм.
към текста >>

318. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

EX DEO NASCIMUR (ОТ БОГА СЕ РАЖДАМЕ).
EX DEO NASCIMUR (ОТ БОГА СЕ РАЖДАМЕ).
към текста >>

319. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан.
Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното. И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
към текста >>

320. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>

321. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога.
Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание.
към текста >>

322. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло.
Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност. Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние. Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
към текста >>

Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност. Те не обръщаха още толкова внимание на това, което слушаха, а по-скоро на онова, което вътрешно изживяваха при едно леко екскарниране, едно леко трансово състояние. Те живееха със Словото, което беше изричано от хората, одухотворени от Бога.
към текста >>

323. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън. Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>

324. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. -
Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка. Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. -
към текста >>

Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха.
Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха. Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение. Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света.
към текста >>

325. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Понеже, както атанасианството устрои след това нещата, човешката душа беше всъщност направо отделена от божествената първопричина и даже се считаше за ерест да се говори за Бога вътре в човека.
То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие. И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене. На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно. Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената. Понеже, както атанасианството устрои след това нещата, човешката душа беше всъщност направо отделена от божествената първопричина и даже се считаше за ерест да се говори за Бога вътре в човека.
към текста >>

Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>

Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>

326. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Отец е всичко, не се признава никакво троично разчленяване на Бога.
Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно. Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго божествено същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог». Отец е всичко, не се признава никакво троично разчленяване на Бога. - Този непосредствен бащин протест е самият Мохамед, такива бяха и неговите приемници.
към текста >>

327. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота.
За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си. Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството. Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие. Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство. Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота.
към текста >>

328. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре".
Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин". /стр. 157/.
към текста >>

329. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глупост пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глупост пред хората.
Тук на север имаме замъка на Артус, където още се мисли за космическата Интелигентност, където определен кръг хора искат да внесат нтелигентността на Вселената в цивилизацията на Земята. Оттатък се намира противоположният замък, замъкът на Граала, където от небето не се черпи вече на Земята Интелигентността, където се държи напълно сметка за това, че онова, което е мъдрост пред хората, е глупост пред Бога, а което е мъдрост пред Бога, е глупост пред хората. Тук от замъка тече повече на юг онова, което с изключение на интелигентността иска да се влее в интелигентността.
към текста >>

330. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

И Словото бе при Бога
И Словото бе при Бога
към текста >>

И Словото бе при Бога
И Словото бе при Бога
към текста >>

331. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
към текста >>

332. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога.
Обаче всяко вещество все пак е по-плътно по отношение на душата. Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък. Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога. Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога. «Висшето Себе» обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, тогава то е «по-фино от етера».
към текста >>

Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога.
Не плътното е трайното, а «финото, ефирното». Камъкът, който считаме за вещество, отминава като вещество. Ала мисълта за камъка, която живее в душата, остава. Бог е мислил тази мисъл и от нея е направил твърдия камък. Както ледът е само сгъстена вода, така камъкът е само една сгъстена мисъл на Бога. Всички неща са такива сгъстени мисли на Бога. «Висшето Себе» обаче разтапя всички неща и тогава в него живеят Божиите мисли. И щом като Себето е изтъкано от такива Божии мисли, тогава то е «по-фино от етера».
към текста >>

333. Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907. GA_245 Указания за езотеричното обучение

След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и чувстваме божествеността на своята душа.
След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и чувстваме божествеността на своята душа.
към текста >>

Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила. Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир. Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
към текста >>

И сега в нас се появява представата за една светеща точка, за една блестяща искра, която в далечината сияе към нас и към която ние се стремим - където ние ще се намерим в лоното на Бога.
И сега в нас се появява представата за една светеща точка, за една блестяща искра, която в далечината сияе към нас и към която ние се стремим - където ние ще се намерим в лоното на Бога.
към текста >>

334. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

И Словото бе у Бога
И Словото бе у Бога
към текста >>

335. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
към текста >>

336. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия.
И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия. Той вече стоеше твърдо зад убежденията си, когато през 1809 год. написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми". Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта? Ако душата на човека е в Бог, как се стига до това, че тя следва своите собствени егоистични интереси? И ако е Бог този, който действа в мен, как мога аз, който следователно по никакъв начин не действам като независимо същество, да бъда наречен свободен?
към текста >>

337. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта.
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
към текста >>

338. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика